Царевец, Главния вход на крепостта /Tsarevets, The main entrance of the castle
Крепостта на Царевец имала пет входа, но основно се използвали три от тях.Главният вход се намирал на тесния скален провлак от запад. Както поетично се изразил средновековният автор Рашид-ад Дин пътят към крепостта бил „тесен като Сарът (мостът към раят, надвесен над ада) и като сърцето на скъперника” (Павлов, Тютюнджиев, Документи за полит. история на среднов. България, стр.66). Петър Богдан Бакшев също е останал впечатлен от тесния провлак: „Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени.”
Въпреки недостапността, пътя бил защитен от три последователни порти, а скалата пред първата порта била изсечена. Според преданието скалният провлак бил пресечен при управлението на цар Иван Шишман, но според друга версия това било станало още по времето на хан Крум. По време на турското робство дървеният мост бил заменен със сводест каменен.
Първата порта включвала като комплекс кулата над вратата, пресечената скала пред нея и дървен подвижен мост. Останки от подвижния мост — дебели синджири и макарата, били запазени до средата на ХІХ век. Тази порта е възстановена през 1932—1934 г., но е останала недовършена. Запазени са 2 изображения, на които се вижда портата. Едното изображение на тази порта е в ръкопис от Брашов, на което се вижда подвижния мост и че кулата е покрита с четирискатен покрив. В Унгарската илюстрована хроника (Chronicon pictum) обаче кулата е със зъбери, като са изобразени двете крепостни стени, които се спускат от портите и преграждат сухоземната част на оформения от речния меандър на река Янтра полуостров.
На около 60 м източно следва друга порта, която била частично запазена до 1889г. Под нея се намират останките от главната порта на ранновизантийската крепостна стена от V—VI в. Светлият отвор на тази порта бил ограничен с два срещуположни пиластъра. Отгоре отворът й бил покрит с два реда дебели дъ¬бови греди (по 9 броя във всеки ред). Непосредствено до тази порта, на север от нея, има останки от голяма сграда, предназначена за охраната на целия главен вход. Портата е възстановена през 1971 г.
Между тези две порти — първата и третата са запазени останки от втората порта.
Литература:
История на Велико Търново, т.1, авт. колектив, София, 1986г.
Велико Търново – Пътеводител, Т. Драганова, Сн. Попова, София, 1977
Пътеводител на гр. В. Търново и околността му, В. търново, 1907г.
Петър Богдан Бакшев, Български политик и историк от XVII век, Божидар Димитров (Второ издание, София, 2001)
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Христоматия - град Велико Търново в ист. извори
