Никопол - общи сведения / Nikopol
Антонио Бонфини свърза основаването на Големия Никопол и Малкия Никопол (Холовник) с победите на император Траян, респ. Адриан. Късната унгарска хроника „Scriptores rerum Hungaricarum” отнася основаването на Никопол към 629г. и го свързва с победата на император Ираклий над персите. Най-ранния известен извор, който споменава крайдунавския Никопол е Българския апокрифен летопис от ХІ, според който градът бил основан от българския цар Никифор. Данните и от двата извора обаче са със съмнителна достоверност. Но все пак споменаването на градът в българския извор от ХІв. и намерените византийски монети от ХІ-ХІІвек показват, че към този период селището вече е съществувало.Значението на крепостта значително нараснало по време на Второто българско царство. На 04.10.1352г. в Никопол цар Иван Александър приел пратеник на венецианския дож. Нешри споменава Никопол като твърдина, в която през 1388г. потърсил убежище цар Иван Шишман по време похода на великия везир Али паша срещу Търновското царство. След като през 1393г. Търново било превзето, цар Иван Шишман преместил резиденцията си в Никопол, където пребивавал до посичането си на 3 юни 1395г.
През следващата 1396г. край Никопол се разиграла голямата битка между султан Баязид и съюзната християнска армия командвана от император Сигизмунд. Знаменитата битка станала причина да се появят няколко по-обстойни описания и изображения на Никопол. По време на обсадата отбраната на крепостта според турските извори се ръководела от Доган бей. Очевидецът на битката Петер от Рец пише, че Никопол бил разположен върху хълм и бил здраво укрепен. Друг очевидец, маршал Жан дьо Менгр Бусико също сочи, че градът бил здраво укрепен и затова кръстоносците започнали да прокопават подземни тунели, през които да проникнат в крепостта. В продължението на хрониката от Сен-Дени, където също е описана битката се казва, че: „Никопол е защитен от кули, високи стени и има голямо население”, като се обяснява, че кръстоносците били затруднени, тъй като не разполагали с достатъчно обсадни машини за да превземат града. Антонио Бонфини пише, че Никопол разполагал с голям гарнизон.
Следващия голям кръстоносен поход през 1444г. също е станал причина Никопол да привлече вниманието и да се дадат сведения за него. Според Калимах Никопол се намирал на хълм, като едната му страна достигала до Дунава като по време на похода били ограбени предградията, но атаката на крепостта била неуспешна. По-подробни сведения дава участника в похода Андреас де Палацио. „Почти половината от града откъм север е обкръжена от Дунава, другата му част от изток се пази от дълбок ров, а останалото е защитено от един хълм. Извън града наоколо също имаше, според обичая на страната, къщи, които ние всички ограбихме и опожарихме. Градските стени обаче, ако и да изглеждаха, че са построени от дребни камъни, кралят не ги нападна поради същото съображение, за което казах – по-скоро да се прехвърли в Гърция, а и поради това, че във войската на краля, за да не бъде затруднявана в похода имаше малко на брой малокалибрени оръдия. Наистина градът е беден и сегашното положение намаля славата му, но той може да бъде главен град на България, защото е надарен с много преимущества: и плодородна земя, и пристанище, през което за турците е открит достъпа за нахлуването във Влашко и Трансилвания, а оттам и в Унгария…”. Михаел Бехайм твърди, че Никопол макар и укрепен бил превзет и опожарен, но явно има предвид предградията извън укрепленията. По-интересно е неговото сведение, че при нападението много от християните, които били в крепостта прескачали стените и се присъединявали към войската на Хуняди. Край Никопол преминал и закъснелият за битката при Варна флот на кардинал Кондолмиери. На корабите се намирал Валериан дьо Ваврен, който дава следните ценни сведения за тогавашното състояние на крепостта: „Посоченият град Никопол е дълъг и тесен, разположен на един хълм, със силна крепост на върха. От двете страни на града има две големи крепостни стени, които се спускат от посочения кастел до реката. Тези стени са добре защитени с големи кръгли кули. До реката от едната до другата крепостна стена има голяма дървена палисада. Нам имаше 6 галери или галеони, които турците бяха потопили във водата, завързани за палисадата – виждаха се навън само задните им части.”.
За числеността на постоянния гарнизон на Никопол може да съдим по данните в данъчния регистър за 1479/1480г., според който имало 57 души охрана, 66 мартолоса (обикновено мартолосите са били християни, натоварени с охранителни функции), 11 топчии, 28 зенберегчии (стрелци с лъкове с пружини), 21 души, които служели та гемиите и още 127 души друг помощен персонал (въжари, дърводелци, зидари и др.).
През 1595г. влашкия воевода Михаил Витязул разбил при Никопол Ферхад паша, след което нападнал и опожарил града. През пак там 1598г. Михаил разбил турската войска предвождана от везира Хафъз Ахмед паша, опожарил Никопол и избил жителите му. По-късно Никополската крепост била ремонтирана по заповед на Хафъз паша.
Българският католически архиепископ Петър Богдан Бакшев при посещението си на Никопол е оставил доста подробни сведения за селището. За Никополската крепост той пише: „9 октомври 1640 година. Посетих града Никопол, обграден със стена, но онова, което е със стените, не е нещо голямо, обаче извън стените, сиреч градът, както казват италианците, е голям и обширен. Заграденият със стени град е разположен на един хълм или по-скоро до планината при брега на Дунава. Кастелът или онази (част), която е обградена със стени, не е дълъг, нито широк, но е нещо построено в планината като крепост, със стени наоколо и малки кули, и долу в равнината досяга планината. Крепостта има една друга стена, като друга крепост, но всичко образува нещо общо, всичко е развалини и почти разрушено. Когато Абас паша минал Дунава, заповядал да я белосат, та да се вижда отдалече, сякаш е нова.” По неговите сведения по това време в Никопол живеели м около 4 000 къщи около 12 000 православни българи, които имали 12 черкви, освен това имало 3 000 турски къщи, в които живеели около 7-8 мюсюлмани, които имали 7 големи белокаменни джамии, а също имало около 200 евреи, които имали една синагога. Петър Богдан дава по-подробни сведения за скалната католическа черква, която била дълга 12 стъпки и широка 7 стъпки. Той съобщава също, че през годината, в която той посетил Никопол, заварил голяма част от града опустошена от пожар.
Турският пътешественик Хаджи Калфа пише, че Никополската крепост имала 2 порти, като към едната пътя бил много стръмен за изкачване, а по-достъпната била защитена с ров и вдигащ се мост. Никополската крепост е била описана и от другия голям турски пътешественик – Евлия Челеби. Според него крепостта се намирала на висока скала край Дунава, била с квадратна кула, имала обиколка 4 000 крачки и 26 кули. Той също споменава за две порти, които били с двойни врати, като източната, над която имало кула била наричана Чаршийска, а западната, в която живеел коменданта и караулели войниците водела до чаршията, която била вътре в крепостта. По негови данни в крепостта имало 100 „старовремски” къщи. В неговото описание пристанищната крепост е разгледана вече като обособена от другата. Тя също била с четириъгълна форма, обиколката й била 500 крачки, имала здрави кули, врата от източната стена и отделен комендант. Евлия Челеби дава също интересно сведение, че на стената край Дунава били запазени сводовете, през които някога влизали корабите в пристанището.
На 15.10.1810г. руските войски превзели Никопол, като при изтеглянето си от там през април 1811г. по нареждане на М. Кутузов взривили крепостта. През 1813/1814г. султан Махмуд ІІ наредил на аянина на Стара Загора Мехмед ага да възстанови Никополската крепост.
При археологическите разкопки е установено, че основната част от градежа на Никополската крепост се отнася към ХІІ-ХІVв. Тя е строена от дялан камък, бял хоросан с баластра и сантрачи (дървени греди за подравняване на зидовете). Пълнежът на стените е от ломени камъни с хоросан. Разкрити са били и основите на двете стени, които се спускали от изток и запад до реката. Източната е с дебелина 2.60м., а западната – 2.20м. По време на турското робство крепостта била многократно поправяна и преправяна.
Литература: Български средновековни градове и крепости, т. 1, А. Кузев, В. Гюзелев, 1981г., Варна.
„Каменните щитове”, Б. Чолпанов
Забележка: За откъси от исторически извори отнасящи се до Никопол – вж. христоматията на сайта.
Галерии / Gallery
Никопол - галерии
