Плиска, трикорабна базилика изградена върху езическо капище / Pliska, three-nave basilica
Трикорабната базилика се намира на около 38м. на юг от цитаделата и на около 60м. западно от Големия дворец.Първоначално на това място е имало езически храм. Той представлявал правоъгълник с размери 23.6х14.6м., като дългата стена е насочена на изток. Дебелината на стените е 1.5м., като вътрешната площ е била 239кв.м., т.е. 20.6х11.6м. Градежът на стените е сходен с този на дворците и крепостните стени. При разкопките не са били открити фрагменти от старата сграда.
Според Шкорпил след покръстването старата сграда била разрушена и на нейно място била построена трикорабна базилика. От плана на сградата обаче се вижда, че основите на старата сграда съвпадат с линиите разделящи страничните кораби от централния, а западната стена оформя пространство подходящо за преддверие. Новата сграда е била почти с квадратна форма – тя била дълга 28.5м. и широка 28м. От източната страна има една голяма абсида широка 9м., дълбока 4м., с диаметър на задната полукръгла част 8.8м., и две малки абсиди с ширина 4м., дълбочина 1.25м., с полукръгла форма с диаметър 3.7м. На южната стена изпъква една гробница. Стената на главната абсида била дебела 1.08м., а на малките – 0.98м., а свързващите ги стени били дебели 1.58м. Стените на абсидите били изградени само от тухли или от редуващи се пояси тухли и квадри.
В главната абсида се намира U-образна основа, която не е концентрична с тази на абсидата. Ширината й е 0.93м., а дълбочината 0.95м., като обхваща вътрешно пространство с ширина 4.1м. и дълбочина 4.6м. Разстоянието от абсидата варира между 1.6 до 2.5м. Шкорпил предполага, че това са основите на киворий. По-вероятно е обаче да се касае за добавена абсида към по-старата постройка, който първоначално е била превърната в едноабсиден храм, а след това да е последвало разширение и сградата да е била преустроена в трикорабна и триабсидна. Причината за двете преустройства на християнския храм в един сравнително кратък период вероятно се дължат на опита за възстановяване на езичеството от княз Владимир-Расате, което вероятно е засегнало и сградата като едно от главните капища в столицата.
В страничните кораби в близост до двете малки абсиди е имало по едно правоъгълно помещение направено от тухли върху каменни основи. Северното помещение е с размери 2.34х4.7м. и се състои от две отделения – западно с ширина 54см и източно с ширина 3.3м. Между северната стена и това помещение се образува тесен коридор широк 1.7м. и дълъг 6м. Помещението в южния кораб е било по-малко запазено. Между него и южната стена се е образувал коридор с ширина 2.8м. Съдейки по местоположението им, те вероятно са били добавени при превръщането на старата постройка в храм и вероятно са били предназначени за гробници, които не са били използвани, тъй като при последвалото разширение на сградата са попаднали в страничните кораби.
Нартексът е с вътрешна ширина 3.8м., като стената му е била дебела 0.97м.
На около 2м. западно от източната стена на старата постройка са открити 4 пилотни фундамента, образуващи успоредна линия с тази на старите и новите стени. Разстоянието между центровете на средните пилотни фундаменти е 2.8ч., а между крайните е стените – 2.15м. Те са изградени от набити в земята дървени колове разположени в правилни редове. Предполага се, че те са носели стълбовете на олтарната преграда. Въз основа на намерените фрагменти се предполага, че олтарната преграда се е състояла от 4 мраморни стълба, а между тях е имало балюстрада от мраморни плочи, украсени с орнаменти.
При разкопките са били намерени 4 мраморни плочи с размери 0.4х0.65м., а също и фрагменти от други такива. Това показва, че вероятно пода е бил покрит с такива мраморни плочи. Около храма е имало настилка от варовикови плочи с различни размери, най често 0.28х0.36м.
Гробницата е разположена на южната стена, на разстояние 5.75м. от източния й край. Тя е с правоъгълна форма – дълга е 5.1м. и е широка 3м. На източната стена е имало абсидна част с ширина 2.6м. и дълбочина 1.8м. с полукръгла абсида с диаметър 2.3м. На южната стена на гробницата има ниша широка 1.45м. и дълбока 1.3м. Основите са от камъни свързани с хоросан и са подобни на тези на новата черковна сграда. Върху тях има тухлени стени с дебелина 85см. При разкопките в гробницата са намерени късчета от мраморни плочи.
Под пода на храма са намерени каменни и дървени гробници. В гробницата е намерен изграден от камъни гроб, дълъг 1.9м., който се стеснява в посока към краката и ширината му варира от 0.9 до 0.3м. дъното на гроба е било измазано с тънък слой хоросан. Скелета е бил силно повреден. Дължината му е била 1.8м. Черепа се е намирал в западната част, а ръцете са били разположени по дължината на тялото. Близо до северната стена са били намерени три каменни гроба. Единият е бил разположен близо до входа от запад. Скелета не е бил запазен целия, а само от главата до коленете, като съхранилата се част е с дължина 1.18м. Източно от него е разположен втория гроб, който е бил дълъг 1.95м. Скелета в него е дълъг 1.75м. Третия гроб е разположен източно от втория. Гробът е дълъг 1.85м., а скелета 1.68м. На дълбочина 0.12м. от горната част на гроба е намерена изгнила дървена дъска, която вероятно е била част от ковчега. Близо до гроба е бил намерен камък, на който е бил изсечен с тънки линии знак, наподобяващ колчан със стрела. Южно от този каменен гроб е бил намерен погребан скелет с дължина 1.67м. В пръста са намерени останки от изгнили дървени дъски.
В пространството оградено от стените на езическата постройка до северната стена са били открити 4 гроба. Единият скелет е бил дълъг 1.65м., вторият скелет е бил дълъг 1.70м., като са били открити останки от дъските, а също при главата две сребърни обеци с диаметър 1.8см. В южния кораб са били намерени три скелета, разположени успоредно един на друг – двата разположени южно са с дължина 1.72см. и 1.65м. и са били на мъже, а северния, който е дълъг 1.45м. е бил на юноша. Южно от тях е намерен още един скелет. Около храма също са били разкрити гробове.
При разкопките на храма са били открити части от капители, колони, мраморни плочи, мраморни стълбове от балюстрадата и фрагменти от корниза.
Литература: „Плиска – пътеводител”, В. Антонова, С. , 1967г., Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008; Кръстьо Митяев, „Архитектурата на Средновековна България”
Галерии / Gallery
Плиска -галерии/ Pliska – gallery
