Плиска, "Крумов дворец" и Голям дворец / Pliska, the palace of Krum and Great Palace
Големият дворец е бил двуетажна сграда с правоъгълна форма, с трикорабно базиликално разпределение и с размери 52 на 26,5м. Външните стени дебели 2,5м. са градени като крепостните стени от големи каменни блокове и хоросан. Дебелината на стените варира между 2.2м. до 2.6м., като само южната стена е по-тънка – 1.6м. Западната стена е стеснена за направата на стълбища само в краищата си до 1,08м. по протежение на 6м. в южния край и на 5.8м. в северния край.Сградата е разделена от напречен зид с дебелина 1.6м. на две помещения. Северното помещение е голяма зала с абсида от север, която е оградена с коридори.
Южното отделение е дълго 22.4м. и широко 11.80м. Отделението е разделено от начупена под прав ъгъл стена с дебелина 1.66м. В източната половина тази стена разделя отделението на две части с ширина 5.47м., респ. 4.75м. След входа стената под прав ъгъл се стеснява на юг, в резултат от което между нея и южната стена се оформя коридор с ширина 1.75м. Южното отделение имало един вход с вероятна ширина около 2.2.м., който е разположен на 0.6м. от средата на южната стена. За помещението намиращо се на север от разделителната стена вероятно се е влизало през тесен вход (широк 0.88м.) под стълбата. Съществува също предположение, че тази част от южното отделение е била засипана още при строежа или при по-късно преустройство, тъй като в нея е открит само еднообразен материал състоящ се от баластра и хоросан, но не и материал от разрушените стени на зданието.
Северното отделение е дълго 31.4м. В това отделение е вписано правоъгълно помещение с размери 24.3х12м. разположено симетрично спрямо главната ос на зданието. Между стените на вписаното помещение и външните стени са оформени 3 коридора, като източния и западния са широки по 3.15м., а северния – 5.7м. Дебелината на източната и западната стена са по 2.1м., а на северната 1.6м. Вписаното помещение е разделено по дължина от стена с дебелина 1.6м., като така оформената западна част е широка 4.6м., а източната – 5.8м. Тази стена имала два прохода с ширина 1.25м. свързващи двете части. Двете части са били покрити с тухлени полукръгли сводове. През източната и западната стена на вписаното помещение преминавали по 4 прохода с ширина около 2м., а в северната му стена имало един вход с ширина 1.58м. Над проходите имало тухлени сводове, които вероятно са били оформени от два реда тухли.
Западния и източния коридор се свързвали със северния. При по-късно преустройство северния край на западния коридор е бил оформен с тухлена стена дебела 0.62м. Външните стени имали също 4 прохода съответстващи на тези на вписаното помещение, а също така 1 и 3 от тях съответстват на двата прохода на разделителната стена.
В средата на северния коридор има полукръгла абсида, с диаметър 6.2м. и дълбочина 5.7м. От двете страни на абсидата били оформени по едно помещение, като западното е 7.65м., а източното 6.6м. В западното помещение има Г-образна стена, която вероятно е служела за опора на малка стълба водеща към горния етаж. Наклонът на тази стълба се счита, че е бил 25градуса. Между двата края на абсидата и стената на вписаното помещение се образуват по един проход с ширина 1.25м.
От подовата настилка на първия етаж са били намерени варовикова плоча и две каменни стъпала. Дискусионен е въпросът за подовата настилка на втория етаж. Предполага се, че южното отделение е било с дървен под, а северното където е била тронната зала е било с мраморна настилка. Повечето от тези плочи били използвани от местното население вторично при строежа на жилищата им, а при разкопките са били открити само фрагменти.
Около двореца също имало настилка от варовикови плочи. Плочите били подредени като се редували една плоча с ширина 0.45м. и дължина 1.04м. разположена перпендикулярно на стената с две плочи дълги по 1м. разположени паралелно на стените. По-късно настилката около Тронната палата била разширена, а след това било направено и трето разширение с тухли. Така настилката достигнала ширина 4.75м.
За строежа на сетните са използвани както камъни от каменоломни, така също са били употребени вторично и материали от антични сгради и гробища, вкл. с надписи и релефи.
При разкопките са били открити останки от колони, капители и бази за колони, а също ъглов фрагмент от мраморен корниз.
Предполага се, че горният етаж се е състоял от преддверие и тронна зала. Тронната зала е била с размери 25х23м. Тя е била разделена от два реда колони на три кораба, като централния бил широк 14м., а страничните по около 4.5м. Таванът вероятно е бил дървен, а покривната конструкция е била носена от релефен мраморен корниз.
При разкопките са били намерени оловни плочи, които вероятно покривали сградата и мраморни плочи, с които били облицовани стените.
Под основите на Големия дворец се намира друга, по-голяма сграда, която условно е наречена „Крумов дворец”. Тя е с правоъгълна форма с размери 74,5 на 59,5м. Този правоъгълник е пресечен от напречни зидове, които го разделят на 64 квадрата, а от източната и западната стена са издадени по две кули. Общата площ на постройката е 4 718кв.м. От градежа са били запазени предимно подложките на основите и незначителни части от каменния градеж, за който е била използвана техниката opus quadratum. Сградата е била унищожена от стихиен пожар, който се е разпрострял върху цялата й площ. Този дворец бил ограден от двойна дървена ограда, за която освен археологическите данни има и споменаване в изворите във връзка с опожаряването на Плиска от император Никифор І Геник Фока.
Крумовият дворец имал подземен ходник, входът към който се намирал в западната част на сградата, като началото на тунела е било унищожено при строежа на Тронната палата. Той се разклонява на две части. Северното разклонение е било дълго 290м. и стига до излаз-рампа между двете дървени огради, като има по протежението си три къси излаза. След изоставянето му той е бил пресечен от южната и северната стена на цитаделата. Южният е дълъг 230м. и също завършва с излаз-рампа между двете дървени стени. Ходниците са били настлани с вторично преупотребени антични тухли, а стените и покритието били оформени от дървени талпи с ширина около 0.3м. и дебелина 0-05м., подредени плътно една до друга без скоби или гвоздеи. Височината на ходниците е била около 2.80-2.90м., а ширината около 1м. Ходниците също са пострадали от пожара.
За Крумовият дворец разполагаме само с кратки сведения в анонимния ватикански разказ описващ завземането на Плиска от император Никифор І: „И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: „Ето Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения” Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени от едно до друго дървета”. (ГИБИ, т. ІV, стр. 11-12). Относно проявената от императора щедрост обаче св. Теофан се изказва по-скоро в противоположен смисъл: „Поставил ключалки и печати на Крумовите съкровищници и вече ги пазел като свои. Отсичал ушите и други членове на християните, които се докосвали до плячката и опожарил така наречения аул на Крум…” (ГИБИ, т. ІІІ, стр. 282).
Използвана литература:
„Плиска – пътеводител”, В. Антонова, С. , 1967г., Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008, стр. 79
Галерии / Gallery
Плиска -галерии/ Pliska – gallery
