Плиска, Малкият дворец / Pliska, Little Palace
Малкият дворец се намира непосредствено до северната стена на цитаделата на разстояние около 35м. от западния й край. постройката е с форма на правоъгълник с размери 22.9х19м. и заема площ от 568 кв.м. Дебелината на западната стена е 1.6м., а на останалите стени е около 0.95м.Дворецът се състои от две почти еднакви части (източна и западна), които вероятно поне известно време са съществували обособени като отделни сгради. Сградите са построени от каменни блокове, които били съединени със железни скоби. При разкопките са намерени фрагменти от колони, капители, и други декоративни елементи.
ИЗТОЧНАТА ЧАСТ е широка 13.8м. Отделенията й са разположени симетрично по дължината на север. Всички стени на тази част са дебели около 95см. с изключение на северната стена на западните отделения, което е дебела 85см. От трите страни на тази част има коридори, като северния коридор е широк 1.54м., а западния и източния са по 2.30м. В средата на тази част има две отделения с еднаква ширина от 5.4м., като северното е дълго 8.5м., а северното е почти квадратно с дължина 5.9м. В средата на стената между двете помещения има тесен проход – 64см. Северното помещение имало входове на четирите стени. Входа в източния край на северната стена първоначално бил широк 1.08м., но била направена тухлена рамка дебела 24см. и той бил стеснен до 0.6м. Другите три входа били по 60см., като западния и източния също са били стеснени с тухли. Подът на помещението е бил покрит с варовикови плочи, разположени в 12реда по 6броя.
Южното помещение било покрито с тухлени плочи направени от жълта глина, дълги 67см. и широки 55м., а дебелината им варира между 7.5-8.5см. Плочите са подредени в 12 реда в посока север-юг по 9. Плочите са били наредени върху подложка от бяла вар премесена с малки камъчета.
Източния коридор имал два входа. Северният вход първоначално бил широк 0.9м., но по-късно бил разширен до 1.32м. От южният вход са се запазили само незначителни следи. Източния коридор първоначално не бил отделен от северния. По късно в северния край на коридора била построена стена с дебелина 83см. По-късно източния коридор бил разделен с дървена стена на северна (дълга 8.6м.) и южна част (дълга 6.8м.). За наличието на такава преградна дървена стена се съди по вдлъбнатината по камъните на западната стена. Тя е с дълбочина 7.4см. и ширина 35см. и достига до подовата настилка. Подът е бил покрит с 21х4 реда керамични плочи.
Западния коридор бил разделен на три части. Южната част била дълга 3м. и се свързвала с южното отделение чрез вход широк 0.9м. В тази част са запазени следи от каменна стълба водеща към горния етаж. При входния праг се е запазило едно стъпало, а по стените са останали дупки (широки 5.5см. и дълбоки 1.5см.), чрез които били закрепени останалите стъпала на стълбата. От стълбата е била разкрита каменната основа с размери 1.50х1.15м. и първото стъпало широко 31см. и високо 12см., а в руините е било намерено още едно варовиково стъпало (1.20х0.37х0.24м.), което е било с изтрита повърхност. Помещението е било покрити с варовикови плочи. Средната част на коридора е дълга 4.6м.. Северното помещение е било дълго 6м. В южната му част са били намерени останки от печка, която била направена по-късно. На разстояние 1.45м. от южната стена има ред камъни с височина 56см., а пред тях стена от тухли и жълта глина с полуелипсовидна форма, като голямата ю ос е 2м., а малката 0.7м. Коридорът бил настлан с керамични плочи с квадратна форма (31х31см.). В средата на северната стена са били намерени 2 стъпала, дълги 1.22м. и широки 0.33м., които вероятно извеждали на стената ограждаща цитаделата.
Дворът пред източната част бил настлан с широка 5.5м. настилка от неправилно поставени варовикови плочи.
ЗАПАДНАТА ЧАСТ на двореца била широка 13.7м., като помещенията също са симетрично разположени спрямо оста север-юг. Разположението на помещенията е сходно с това, в западната част, като разликата е в размерите им. западната част също имала две средни правоъгълни помещения с ширина 6.1м., а от трите им страни имало коридорообразни отделения, като западното из източното са широки 1.55м., а северното е широко 3.5м. Всички стени са дебели .95м., освен западната, която е 1.60м. и източната – 1.10м. Северното средно отделение е дълго 6.7м. Запазени са следи от входове в средата на южната (широк 1.32м.) и в западния край на северната стена (широк 1.1м.) Южното средно отделение е дълго 5.8м. Тъй като не са били открити запазени фрагменти от основите на стените отделящи го от източния коридор, то е възможно да не е имало преграда и в такъв случай помещението е било дълго 8.5м. Подът е бил настлан с големи каменни плочи (93х71х16см.). Западния коридор бил триделен, разделени от стени дебели 0.97м. с входове с ширина 0.85м. Южния дял е с дължина на южното централно помещение, а средното и северното са по 2.9м. От източния коридор са се запазили само средното и северното помещение, които са сходни на съответните в западния коридор. Вход широк 0.72м. е свързвал този коридор със северния. северния коридор е имал две части – източната - 5м. и западна 8.9м. Двете части били разделени от стена с вход широк 1.2м.
Двете части на двореца били свързани чрез коридор широк 2.4м. По протежение на северната половина на този коридор на по-късен етап била направена стена (дълга 6.8м. и дебела 0.87м., която оформила два коридора, като източния бил широк 0.5м., а западния 1.14м.
Не са били открити фрагменти от керемиди или олово, което показва, че е възможно сградата да е завършвала с тераса.
При разкопките са намерени цели колони и фрагменти от такива, бази на колони и капители. Намерена е била мраморна плоча, а също и множество фрагменти от облицовъчни плочи с геометрични фигури, а едната е с кръг, в средата на който има кръст. На някои плочи са намерени дупки за поставяне в тях на стъкло, като са били открити и парчета от зелено стъкло.
Във Вътрешния град са проследени три тайни прохода. Единият е извеждал от Малкия дворец извън северната стена на Вътрешния град, а другият е свързвал Малкия дворец с „Крумовия дворец”. В предната си част тунелите били облицовани и постлани с тухли, а стените им са подпрени с греди и дъски.
В Теофановото продължение във връзка с покръстването на българите е дадено известие и за украсяването на един от дворците на владетеля със стенописи: „Тъй като княз Богорис имал голяма страст към лова, той пожелал да бъдат изобразени в някакъв негов дом, в който често отивал, та и нощем и денем да ги има за наслада на очите. И тъй, понеже бил обладан от такава страст, той повикал някакъв монах-живописец от нашите ромеи. Този човек се наричал Методий. Когато той се явил пред лицето му, последният по божие внушение му заповядал да изобрази не изтребление във война или избиване на животни и зверове, но каквото сам пожелае, като му добавил само това, че би искал зрителите да изпитват страх като гледат, и заедно с това картината да предизвиква удивление. Монахът прочее, знаейки, че нищо друго не събужда толкова ужас, колкото Второто божие пришествие, изобразил именно него: от едната страна как праведниците получават награда за страданията, а от друга страна как грешниците, събират плодовете на своя живот и биват прогонвани и насилствено отпращани към очакващото ги мъчение” (ГИБИ, т. V, стр. 117). Макар да е трудно да се каже доколко това сведение се отнася до Малкия дворец, то дава обаче известна представа за декоративната украса на владетелските жилища.
Литература: „Плиска – пътеводител”, В. Антонова, С. , 1967г., Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008.
Галерии / Gallery
Плиска -галерии/ Pliska – gallery
