Плиска, цитаделата / Pliska, citadel
Цитаделата е най-вътрешния укрепителен пояс на Плиска, в който се намирали Малкия дворец, Голямото капище, водохранилища, баня и някои други постройки. Цитаделата е с площ около 10 дка, оградена с тухлена стена.Цитаделата е с правоъгълна форма (128х84м.), разположена по дължина в посока изток-запад. Стените са прави, без следи по тях да е имало кули. Стената е дебела 1.55-1.60м. изградена от квадратни тухли с размери 0.33х6см, споени с хоросан. Стените не са били измазани, а са били замазани само шевовете. Намерени са камъни от парапета или зъберите, които са с размери 0.68х0.5х0.28м., като в долната си част са с форма на призма, а горната е стреховидна с пресечен връх. На двете странични стени има отвори, които показват, че тези камъни са се свързвали едни с други.
Единият вход се е намирал на 17м. от южния край на западната стена. Той е бил покрит с голям сводест варовиков камък, който е бил донесен вероятно от римска постройка. Турците наричали този камък „камер-таш”, т.е. „камък от свода”. Той е с форма на полукръг, висок 0.87м., дебел е 0.62м, с вътрешен диаметър 1.98м. и външен диаметър 3.25м. Съдейки по размерите на свода, входа вероятно е бил широк около 2м.
Другият вход се е намирал на разстояние 49м. от източния край на северната стена. При входа е намерен мраморния праг (1.1х1м.). Входа е широк 1.9м. В средата на прага при външния му край има жлеб и кръгла дупка (диаметър 0.1м. и дълбока 0.07м.), които вероятно са служели за захващане на вратата. В средата на жлеба има друг отвор (0.08х0.1х0.1м.), която е служела за залостване на вратата. Намерени са парчета мрамор, които може да са част от облицовката на вратата.
Литература: „Плиска – пътеводител”, В. Антонова, С. , 1967г., Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008, Кръстьо Митяев, „Архитектурата на Средновековна България”
Галерии / Gallery
Плиска -галерии/ Pliska – gallery
