Плиска, Голямото капище / Pliska, Great pagan temple
Голямото капище се намира в цитаделата на Плиска, източно от Малкия дворец. Основите му прорязват опожарения и засипан ходник на Крумовия дворец, което показва, че то вероятно е било построено след похода на Никифор І. Неговата ориентация се отклонява от посоката на стените на по-късно изградената тухлена ограда и е еднаква само с ориентацията на новото водохранилище.По своята форма представлява три вписани един в друг четириъгълника, изградени от четвъртити каменни блокове. Най-външния четириъгълник е с размери 18.7х17.7м. и е имал преддверие изградено едновременно с него, като общата дължина на сградата достига 26.10м., вторият е с размери 10.35х9м., а най-вътрешният е плътен и вероятно е имал функциите на жертвеник или на подиум, върху който е бил жертвеника или някакъв свещен предмет. До източната и западната стена има тве тухлени басейнчета, които вероятно са имали задачата да събират някаква течност, подобно на каменните камери на някои от откритите жертвеници. В югоизточния ъгъл на околовръстния коридор е открита правоъгълна основа, изградена допълнително. Капището е просъществувало до покръстването, след което е било разрушено и останките му били покрити с дворната каменна настилка. Храмът бил свързан с новите подземни проходи, което изглежда е станало след построяването му, тъй като основата на източния му зид е била допълнително изсечена, за да се оформи проход през нея към входната шахта в източния коридор на храма. Проходът първоначално водел на север, но след изграждането на тухлената стена на цитаделата това трасе било засипано и било изградено ново, водещо на северозапад, като имал разклонение в две посоки – на североизток и на северозапад.
Във връзка с погребалните обичаи на прабългарите Масуди е оставил е едно кратко сведение за използването на храма при този ритуал: „Ако в Бурджан някой умира, то те събират всичките му слуги и неговата свита, говорят им известни мъдри изречения, изгарят ги с мъртвеца и казват: "Ние ги изгаряме на този свят, затова те няма да бъдат изгорени на оня свят". Те имат също голям храм; когато някой умира, то те го заключват в този храм заедно с неговата жена и слуги, които остават там, докато не умрат.”
С капището в Плиска се свързва известието за лъжепрорицателя Саватий, който за да убеди император Лъв V да поднови иконоборческата политика, му казал: „Ти, царю, си честит и ще станеш именит между земните царе. Но ако искаш живот и желаеш да познаеш добри дни, да господстваш над племена и варвари, унищожи докрай всеки спомен за иконите. И ето, на тебе ти предстои да царуваш и управляваш заедно със сина си, господаря Константин, през цели 32 години и ще победиш българите и ще забиеш ромфеята си всред България в медното гумно на аула (двореца) им…”. За медно гумно се говори в апокрифа „Слово за пророк Самуил” във връзка с тълкуването дадено от Самуил на съня на Навуходоносор: „Ти си видял голям меден ток и на медния ток много овце и след тях един овчар. Ти си направил много голяма златна икона. Но от планината, която не може да се сече, от само себе си, не чрез човешка ръка, се откъснал камък и разбил твоята икона на прах, пък се превърнал в орел със слънчево сияние.” Навуходоносор се съгласил, че сънят му наистина е бил такъв, и поискал да му се изтълкува какво означава този сън. Пророк Самуил му дал следния отговор: „Медното гумно е целият свят, а овцете са всичките хора. Пастирът на овцете си ти, който искаш да направиш иконата. Планината е Божата Майка. Орелът и камъкът са Христос, роден от Девица, Безмъжата Богородица. Иконата е Старият Завет. А новия закон създава царят от изток на запад.” Представянето на медното гумно в апокрифа като целия свят вероятно има връзка с ориентирането на храма по посоките на света. В апокрифа „Видение на пророк Данаил за царете, за последните дни и за края на света” пък се говори за медно капище: „…И тогава ще се изпълни казаното. Лъв и куче зад него ще се погнат. И идващият от Рим цар ще дойде на мястото, наречено Вардия. Ще се съпротивява Лонгий, също на това място. Като унаследи Рим, ще влезе в него и ще дойде на мястото, където има скрит съд. И ще удари в медното капище, където е самият съд. По повеление Божие той ще се открие. И ще обложи с дан хората. С това злато ще излязат от Рим множество хора и по същия път ще отидат в Седмовръх. И по земята никой не ще му се съпротивява. С него ще бъде Бог.” Интересен е и пасажът, за гонещите се лъв и куче, което може да се свърже с изображението на Мадарския конник. Особено интересно е споменаването в апокрифа „Тълкувание Данаилово” за разбиването на капището от каган Михаил, тъй като сведението вероятно е отглас от събитията свързани с разрушаването на храма от княз Борис: „И той ще удари медното капище и то ще се разпръсне на прах. И ще влезе в града.”. Генезий описвайки победата на император Лъв V над българите, във връзка с извършените след това от византийците репресии отново е споменато гумното: Той също така победил и самия вожд на българите и едни от техните деца удрял о скалите, а други жестоко избил на „гумното”. (ГИБИ, т. ІV, стр. 323).
Византийските сведения за прабългарския езически култ са оскъдни. В съставеното по нареждане на имп. Константин VІІ Порфирогент продължение на хрониката на св. Теофан Изповедник се отправят нападки срещу Лъв V за това, че при сключването на 30-годишния мирен договор с България императорът „разсякъл кучета дори, на които беззаконните племена принасят жертви, и ги употребил за свидетели на онова, що се правело”(по ГИБИ,V,с.113). Самият св. Теофан е много по-лаконичен: „Като извършил нечестиви и бесовски жертвоприношения на ливадата до Златните врата при морето, поискал от императора да забие копието си в самата Златна врата. А когато императорът не му позволил да направи това, завърнал се в палатката си” (ГИБИ, т. 3, стр. 289). Сведението обаче е интересно с подробността, че Крум поискал да забие копието си в Златните врата, което може би има някакъв аналог с лъжливото предсказание, че императора ще успее да забие ромфеята си в медното гумно на българите. Игнатий в житието на патр. Никифор също дава сведения за ритуалите, като посочва, че при сключването на мира Лъв V „със своите ръце излива вода на земята от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева на високо”. Генезий само се е ограничил да спомене, че при сключването на договора императорът: „позволил те да извършат нашите религиозни обреди, а той и приближените му – техните” (ГИБИ, т. ІV, стр. 324). Патриарх Николай Мистик в писмо обозначено в литературата под № 66 до неизвестен византийски сановник отправя към него укори за извършените обреди при сключването на мир: „Именно сключените чрез клада и клане на животни съглашения не са нищо друго, освен езическо и елинско жертвоприношение. Не поглеждай на клането просто така и че се е случило, но разбери, че то има някакви тайнствени причини според безбожието на онези. Понеже, защо не колят какви да е животни, но избират говеда и кучета и овце? Прочее, както страшното (великото) жертвоприношение на християните избира хляб и вино, и това се принася за да освещава тайнствено тези, които го извършват, така и онези животни се избират съгласно особеността на тяхното безбожие за жертвоприношение, за да приобщят тези, които го извършват, с бесовете, на които слугуват. Нека да не ни мами това, което се произнася от тях, че: „Нека тъй да тече кръвта”. Защото са празни думи. Но това трябва да знаем, че извършеното има връзка с някаква тайнствена според тях причина. Понеже, какво пречеше просто да разцепят дърво и да кажат: „Нека тъй да бъда разсечен”. Какво пречеше да пренесат в жертва врабче и да кажат: „Нека тъй да ми изтече кръвта”? Но палят клади и нарочно избират кучета и говеда и овци.”. В едно анонимно съчинение отнасящо се до управлението на император Лъв също е описана култова сцена: „А Крум направил жертвоприношение вън от Златните врата според обичая си, като принесъл в жертва много хора и животни. Той потопил краката си във водата на морския бряг, умил се и поръсил войниците си; приветстван от тях, той преминал между своите наложници, които му се кланяли и го славели” (ГИБИ, т. ІV, стр. 20)”.
Литература:
„Плиска – пътеводител”, В. Антонова, С. , 1967г., Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008; Иван Венедиков, „Медното гумно на прабългарите”, С.З., 1995, стр. 98-112
Галерии / Gallery
Плиска -галерии/ Pliska – gallery
