София, Храмът „Света Петка Стара” / Sofia, The Church of St. Parascheva Old
Първото писмено известие за храма „Света Петка Стара” е на пътешественика Стефан Герлах, който посетил София през 1578г. и я е споменал при изброяването на тогавашните черкви в града. По-подробни са сведенията на Матей Граматик и св. Паисий Хилендарски свързани с намиращата се в храма реликва – дървото на св. Терапонт.Най-старото сведение за св. Терапонтий в София дължим на Матей Граматик, който в житието на св. Никола Софийски описва град София и нейните по-раншни мъченици: "Послушай! Казвам за блажения и велик светец, който наистина е свят, свещеномъченика Терапонт. Той беше жител на това място и презвитер на светата божия Сардикийска църква. От божествените писания научихме, че той, след като живя добре и с много добродетели, по време на гоненията от престъпните езичници беше затворен заради изповядването на Христовата вяра. Подир много мъки и оскърбления, окован в тежки вериги, той бе изведен от своя град и на разстояние един ден път стигна мястото, където бе посечен и прие блажената за Христа кончина. Говори се, че след посичането на блажения, там, където е изтекла неговата кръв, след известно време израснал голям дъб. И сега той може да се види; ония, които отиват там с вяра, получават различни изцеления." Св. Паисий Хилендарски изброявайки софийските мъченици също упоменава св. Терапонтий, като според неговия разказ той бил от Трън: „свети Терапонтия. тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление.”
Според изследователите Матей Граматик и Паисий Хилендарски са се объркали и говорят за раннохристиянския мъченик св. Терапонтий. Свети Терапонтий бил епископ на някогашната столица на Лидия – гр. Сарди. По време на гонението през 259г. при управлението на имп. Валериан свети Терапонтий бил подложен на мъчения край река Асталин – той бил привързан за 4 кола на земята и му бил нанесен побой. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получавали изцеление. На 27 май св. Терапонтий бил посечен с меч. Поради сходството не ред данни някои от изследователите са на мнение, че Матей и Паисий са се подвели, като са отъждествили Сердика със Сарди, а във втория случай се счита, че реката Хермус край Сарди е била възприета като река Ерма край Трън. Край Трън е имало пещера сочена за жилище на светеца и дори е бил построен параклис в негова чест. Търсенето на аналогии в названията разбира се може да ни даде и други насоки – св. Паисий говори за Търн, което може да се отъждестви и с Търново и да се свърже с тамошните предания за заровената главня, която щяла да се разлисти когато дойдело време България да се освободи, а също и с появяването на св. Петка, която е патрон на софийския храм. Много по-вероятно е обаче да става наистина дума за софийски свещеник на име Терапонт, който бил посечен от турците и дръвника да е бил прибран в храма като реликва.
Гоненията и репресиите срещу християни през време на османското робство не спрели и след убийството на св. Никола Нови. През 1737г. при погрома на въстанието турците обесили в София самоковския митрополит св. Симеон и избили много от духовниците от софийските храмове и околните манастири. От служителите на храма „Света Петка Стара” жертва на турските гонения станали предстоятелят поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан и младият писател Константин.
Доколкото след инкорпорирането на храма през 1930г. в сградата на софийската митрополия постройката е променила значително външния си вид, то по-долу ще приведа изцяло описанието направено от Спространов, за да се види какъв е бил видът й преди това и какви са последвалите промени: „На изток от „Св. Крал” с вход от същия мегдан се намира тъй наречената „Стара Света Петка”. Над пътните врата четем: „Вход в църквата света преподобна Параскева”. Черквата е доста ниско под нивото на улиците. Преди да се прокарат последните, тя е била съвсем в земя. Като влезеш вътре, прилича досущ на катакомба. Преданието гласи, че тя била първата черква в София и следователно най-стара. И наистина ако се взрем в направата й, може да допуснем, че на е била най-стара черква в София”. Трябва да е била частна черква на някого от първите християни. направена под земя, за да не привлича вниманието на езичниците, а може би да е била построена и тайно. От ляво при входа на катакомбата, се хвърля на очи един грамаден дънер, олющен отвсякъде. Той е съзидан наполовина в зида. Казва се „на св. Терапонта”. Преданието гласи, че на туй дърво бил обесен тоя мъченик. Всяка неделя около тоя дънер лежат болни селяни и очакват изцеление. В турско време и умопобъркани връзвали на него и уж намирали здраве.
Вътре, отдясно на олтара има кладенче – аязмо. От него стоят в притвора пълни котли с вода, от която всеки може да се измие за здраве.
Първоначалната черква, с тухлен свод и дебели зидове, има 12-13м. дължина и 10м. ширина. До нея е построено женско отделение (5м. дълго) на два ката. Подът на долния кат е равен на пода с черквата, а подът на горния почти на нивото на двора. В долния кат няма никакво прозорче и е съвършено тъмно. Таванът на горния кат е над черковния покрив. Тук е оставен своеобразен отвор, за да се гледа в черквата. На западната стена на тази част четем следния безграмотен надпис, който ни показва кога е поправена тя, а именно: “В слава на светата единосъщна и неразделна Троица по повеление на благоговейните настоятели черковни, през 1866 година, септември, 1 ден.” За жалост този надпис не ни показва, цялата ли тая част с притвора е поправена тогава или пък само е измазана.
Както долу, тъй и горе има доста стари икони, но на никоя не е означена дата. Само на две намерих такива. Горе в женското отделение на източния десен ъгъл има икона на Бог Саваот с дата 1796. Последните две цифри са олющени, но от опашките се вижда, че първата, т.е. третата отначало е 9, а крайната 6 или 7, тъй че иконата е изписана в края на 18век.
До горната има хубава икона с образа на св. архидякон Стефан. На нея отгоре на левия ъгъл, като гледаш, четеш: “18013 помени Господи ктиторите Милен, Цветко, Андрей, Славко, Младен”.”
Спространов намерил в храма и две стари книги. Едната била апостол с дарителска бележка от 27.09.1841г., а другата била ирмологий с бележка от 1838г.
От прегледа на наличните сведения трудно може да се определи кога е бил построен храма. Подобно на ротондата „Св. Георги” и „Света Петка Самарджийска” и тази черква е разположена значително под сегашното улично ниво. Самата постройка е сходна като архитектура с другите софийски храмове строени в този период – тя е малка, вкопана в земята, без прозорци и е приличала на обикновена къща.
Храмът се състои от наос отделен с два стълба носещи емпория от вътрешното преддверие. Външното преддверие е на нивото на улицата. Понастоящем там се намира дървото на св. Терапонтий. В олтара при св. Престол се намира аязмото със светена вода.
В северната и южната стена през 2000г. са били разкрити две срещуположни ниши с фрески. В южната ниша е изобразена патронната светица, а в северната – трима светци-воини – св. Георги между св. Теодор Стратилат и св. Меркурий, който е представен с шлем. Над тях в медальони са изписани св. Пантелеймон и св. Харалампий.
Сегашният иконостас е изработен през ХХв. от Петър Кушлев. Той е двуредов. Царския ред се състои от 6 икони – архангел Михаил, патронната св. Петка, св. Богородица, Иисус Христос, ангел държащ главата на св. Йоан Кръстител и св. Иван Рилски. Вторият ред се състои от 12 малки икони, а по средата между тях е изобразена Тайната вечеря.
Литература:
К. Иречек, „Княжество България”, част ІІ, „Пътувания по България”, П., 1899, стр. 19.
А. Иширков, „Град София през ХVІІв. (Материали за историята на София), София, 1912, стр. 26-27.
Е. Спространов, Бележки и преписки по софийските църкви, СНУ, ХХІІ-ХХІІІ, дял І, 1906-1907.
Партений Левкийски и архимандрит Атанасий, „Жития на светиите”, СИ, С., 1991
Галерии / Gallery
София – галерии / Sofia - gallery
