Солун, черквата "Свети Димитър" / Thessaloniki, the church of St. Demetrius
Храма „Свети Димитър” е петкорабна безкуполна базилика, с притвор. Дължината и с олтара е 43,58м., а ширината – 33м. Централния кораб е пресечен от трансепт (напречен кораб). Олтарната част завършва с абсида увенчана с конха (полукупол над полуцилиндрична част от сграда). Вдясно от олтара се намира параклиса „Св. Евтимий”. Над страничните кораби и при притвора има балкони. Под сградата има крипта. За строежа са употребени вторично камъни и тухли от по-ранни строежи.Първата черква посветена на св. Димитър в Солун е била между 313-323г. построена на мястото на тъмницата, в която той приел мъченическа смърт, а според друга версия – над гроба му. През 412-413г. илирийския велможа Леонтий, който се излекувал от паралич в знак на благодарност финансирал изграждането на първия голям храм. Олтара бил разположен над мястото на гроба на светеца, като при строителните работи били открити и мощите погребани там през 306г. При управлението на император Ираклий (вероятно между 629-634г.) базиликата изгоряла. По време на пожара се разтопил и първия киворий, който бил изработен от сребро и се намирал в централния кораб. Той бил с шестоъгълна основа, глухи стени и покрив увенчан с кръст. Вътре се намирало сребърно ложе с изображение на лика на светеца. За този първи киворий се е запазило описанието направено през средата а VІІв. от солунския архиепископ Йоан, както и по акварелното копие на У. С. Джордж на една от унищожените при пожара мозайки.
Скоро след пожара сградата е била възстановена, а в началото на ІХвек са били правени реконструкции, с които се свързва намерения мозаечен надпис гласящ: „По времето на Лъв се видя разцвета на храма на свети Димитър, който по-рано беше пострадал от пожар”.
Когато през 1185г. Солун бил завладян от норманите базиликата била разграбена, гробницата била осквернена, а иконата на св. Димитър попаднала в Търново и появата им там спомогнала за избухването на въстание, в резултат от което българските земи се отделили от Византийската империя.
По време на ІV кръстоносен поход градът бил завладян от латинците и там било създадено Солунското кралство на Бонифаций Монфератски. След завладяването на града мощите били отнесени в Италия.
През ХІІІв. е бил построен параклиса „Св. Евтимий”, който е бил зографисан през 1303г. Параклиса е изграден като малка трикорабна базилика.През ХVв. е бил направен сводест перистил за водосвет.
След превземането на Солун от турците черквата е била разграбена, но е продължила да служи като християнски храм до 1490/1491г., когато е била превърната в джамия под името „Касимие-джами”. Сградата се използвала като джамия до Балканската война през 1912г. В този период християните били допускани само до малък притвор в западната част на левия кораб на сградата, където се намира кенотафа (символичен гроб, в който няма тленни останки на покойника). за целта бил направен отделен вход.
Базиликата тежко пострадала по време на големия пожар в Солун през 1917г., когато напълно била разрушена покривната конструкция и били унищожени част от фреските и мозайките. През 1926г. започнали възстановителните работи, по време на които бил открит входа за криптата, били разкрити някои фрески и мозайки, а под олтара е бил открит съд, съдържащ кръв, за която се предполага, че е на св. Димитър. Реставрацията е била завършена през 1948г., когато черквата е била осветена. Покривът на реставрираната черква е направен от бетон, но имитира някогашната дървена конструкция. През 1520г. мощите на св. Димитър Солунски били открити в абатството в град Сан-Лоренцо-ин-Кампо, но едва през 1978г. била върната в Солун първо главата на светеца, а през 1980г. и останалата част от тялото, без 6 големи частици, които останали в Италия.
Галерии / Gallery
Солун, галерии / Thessaloniki, galleries
