Велико Търново, черквата "Свети Петър и Павел" / Veliko Tarnovo, the church "St. Peter and Paul"
Първото споменаване на търновският храм „Св. Петър и Павел” е във връзка с превземането на Търново от турците на 17 юли 1393г. Тъй като турците превърнали в джамия патриаршеската черква „Св. Възнесение Господне” патриарх Евтимий е трябвало да се премести във втория по големина столичен храм „Свети Петър и Павел”. От тогава до Освобождението черквата е била и митрополитския храм на Търновска епархия. Липсват данни за годината на изграждането и освежаването й, но въз основа на архитектурния стил и най-стария живописен слой, строежа й се отнася към края на ХІІІ – началото на ХІV век. В храма е открит и графит, в който се съобщава за смъртта на патриарх Висарион, но частта с годината не е четлива.„Свети Петър и Павел” е кръстокуполна черква, като два реда колони разделят наоса на три кораба. Капителите на колоните са различно оформени с пластична и ажурна резба. Четирите междурамия са покрити с надлъжни сводове, които образуват кръст и се преливат със стените под тях за по-добро разполагане на стенописните композиции. Особеното в плана на църквата е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен висок иконостас. В него се включва предолтарното пространство. На изток завършва с една полукръгла апсида. На запад църквата е затворена с един засводен притвор, към който през ХVІ-ХVІІ век е бил добавен екзонартекс свързан с крило, което обхваща църквата от юг. Източният край на южното крило е затворен в малко помещение (параклис) с вход към олтара. Вътре стените са изписани изцяло със стенописи.
Установени са три живописни слоя – от ХІVвек, от ХVІ век и от ХVІІ век, като при първите два надписите са на български, а при третия са на гръцки език.
От ХІVв. е олтарната композиция „Пиета” и стенописите в горната част на храма, които обаче били унищожени при земетресението през 1913г.
От второто стенописване през ХVІв. са фреските „Светите отци”, „Дейсис”, „Пророк Данаил в ямата сред лъвовете”, „Св. Варлаам”, „Св. Йоасаф”, „Св. Иван Рилски”, „Св. Петър и Павел”, „Св. Христофор”, „Борис и Глеб” и „Ангел с дивит”.
При третото стенописване от ХVІІв. било изографисано южното помещение. От този период са стенописния календар за месеците септември, ноември, декември, януари, февруари, композицията на VІІ вселенски събор и образите на някои светци.
Според преданието през ХІХв. при избиване на врата за олтара в зазидания параклис били открити книги от патриаршеската библиотека, заедно с една от реликвите на патриаршеския храм – черепа на св. Михаил Воин от Потука. Тогавашният гръцки владика на Търново, доносника Иларион, изгорил книгите, а светите мощи продал. Самият Иларион бил погребан под купола на храма, но по-късно гробът му бил премахнат. В кладенеца до храма на 24 август 1848 бил намерен удавен един друг владика-доносник – Атанасий, който бил погребан без опело в черковния двор.
Литература:
„Пътеводител на В. Търново и околността му”, В. Търново, 1907г., стр. 27-28г.
„Велико Търново – Пътеводител”, С., 1977, Т. Драганова, С, Попова, стр.25-26
„Българска стенопис ХVІ-ХVІІв.”, Е. Манова, С., 1985, стр. 43
„История на Велико Търново”, т.І, стр. 272-273,стр.289-290
„Архитектурата на Средновековна България”, Кръстьо Миятев, С., БАН, 1965, стр. 153-155
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Велико Търново – христоматия
