Велико Търново, черквата "Свети Димитър" /Veliko Tarnovo, the church "St. Demetrius"
Черквата „Свети Димитър” е издигната със средствата на братята Асен и Петър. При освещаването на храма на 26 октомври 1185г. избухнало въстание, което довело до възстановяването на българската държава. За кратко в нея се намирала чудотворната икона на св. Димитър, но когато император Исак ІІ Ангел успял да завземе Търново тя била взета и отнесена в императорския дворец.„Св. Димитър” е еднокорабна, еднокуполна черква от типа „стегнат кръст” с притвор и с една петостенна абсида. По план сградата представлява удължен правоъгълник с външни размери 15.75х8.20м. На западната стена има четвъртит притвор. Подкуполния барабан стъпвал върху четири масивни вградени стълба. От юг е имало открита галерия, каквато по-късно била изградена и от север. Външната декорация е направена чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли, а също и с помощта на вградените четирилистни устиета и панички покрити с цветна глазура. Край нея върху площ от 3825кв.м. се развил голям манастирски комплекс, от който са разкрити четири големи сгради. През ХІІІв. черквата била разрушена вероятно от земетресение. Южно от нея с материали от развалините на стария храм била издигната еднокорабна черква, която просъществувала до ХVІІІ-ХІХвек, когато тази част на града се оказала извън защитните укрепления и пострадала от нападение на кърджалии. След това сградата вече не била действащ храм. След земетресението през 1913г. оцеляла само част от източната стена.
Разкопки са провеждани през 1906г., след това през 1921г., а след проучванията през 1971г. черквата била реконструирана по подобие на черквите в Несебър и през 1977г. е била отворена за посетители. При разкопките са били открити две погребения в притвора и едно в наоса. Тъй като в средновековната традиция ктиторите били погребвани в притвора, а владиците в подкуполната част се предполага, че се касае за гробовете на братята Асен и Петър и архиепископ Василий. За съжаление и трите гроба били отваряни и ограбени.
В епохата на османското робство около черквата се развил християнски некропол.
В запазените описания на черквата преди земетресението се говори за два живописни слоя, като надписите на по-стария били на български език, а по-новия е бил с гръцки надписи. След земетресението са се запазили само фрагменти от фреските по източната вътрешна стена.
Литература:
„Пътеводител на В. Търново и околността му”, В. Търново, 1907г.
„Велико Търново – Пътеводител”, С., 1977, Т. Драганова, С, Попова, стр.21-22
„История на Велико Търново”, т.І, стр. 271-272,стр.289-290
„Архитектурата на Средновековна България”, Кръстьо Миятев, С., БАН, 1965
ПСБКД, 1882г., стр. 57
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Велико Търново – христоматия
