Велико Търново, Великата лавра "Свети 40 мъченици" / Veliko Tarnovo, The Great Lavra of St. 40 Martyrs
Главната черква на Великата лавра във Велико Търново е била построена от цар Иван Асен ІІ. Най-вероятно първоначалният замисъл е бил черквата да инкорпорира съществуващия гроб на чичо му цар Калоян и е трябвало да бъде посветена на св. Иларион Мъгленски, чиито мощи били пренесени по нареждане на този цар от Мъглен в българската столица. Това предположение обяснява и защо храмът, на който предстояло величаво бъдеще е трябвало да се изгради на толкова неудобно място, което в миналото е създало затруднения при разширяването му, а днес за експонирането на манастирския комплекс. Храмът бил завършен, но когато започнало изписването му на 9 март 1230г. на празника на светите четирийсет севастийски мъченици ктиторът Иван Асен ІІ успял да повтори успеха на чичо си: той разбил и пленил още един император - Теодор Комнин и в резултат от тази победа разширил значително пределите на държавата си. Затова патрони на черквата станали 40-те светци-воини, на чийто празник цар Иван Асен ІІ постигнал най-големият си военен успех. За прослава на победата на една от колоните бил направен възпоменателен надпис. Редом с нея стоят и колона със строителен надпис на хан Омуртаг и колона с надпис „Родосто”, за който се счита, че е изсечен за възпоменание на превземането на тази крепост от хан Крум. В храма били поставени и мощите на св. Иларион Мъгленски. Когато на 14 януари 1235г. починал гостуващия в българската столица пръв сръбски архиепископ св. Сава Сръбски, той бил погребан в черквата „Св. четирийсет мъченици”. По молба на сръбския крал Стефан-Владислав, който бил и зет на цар Иван Асен ІІ мощите на св. Сава били пренесени в Сърбия, в манастира Милешево. В съответствие със средновековната традиция в черквата „Свети четирийсет мъченици” бил погребан след смъртта си и ктитора цар Иван Асен ІІ, а с оглед намерените и два женски гроба, вероятно там са били и гробниците на двете му съпруги: унгарката Ана-Неда и епирката Ирина Комнина (монахиня Ксения). Споменава се, че надгробната плоча на една от цариците (вероятно Ана-Неда) е била открита при проучванията на храма, но тъй като плочата е изчезнала мистериозно се поставя под въпрос дали въобще е съществувала. В двора на черквата е бил открит и фрагмент т.нар. „Търновски надгробен надпис”, в който се споменава за смъртта на сина на цар Иван Александър – Иван Асен. Погребението на Иван-Александровия син Иван-Асен е изобразено и на една от миниатюрите в Манасиевата хроника. В некропола на манастира били погребани и други видни личности, като Бесар и Доброслав, като на златния пръстен-печат на първия има изобразен едноглав орел, а на вторият лилия.Игуменът на манастира, който е имал църковен сан архимандрит е споменат в житието на св. Теодосий търновски сред участвалите в архиерейските събори през 1359-1380г.
След завладяването на Търново от турците черквата била превърната в джамия и била известна под названието „Теке джамиси”. Там намерил последен покой и Махмуд-Фехти, който според преданието завладял Търново. Гробът се издигал на метър и половина и бил покрит с зелено сукно с жълти ширити по краищата.
Но това не бил краят на славните дни на черквата „Свети 40 мъченици” като християнски храм. След Освобождението сградата отново била преустроена в православна черква. На 10 февруари 1879 г. в нея се състояла тържествената света литургия в чест на откриване на Учредителното събрание. На. 27 юли 1879 г. пак там била извършена тържествена света литургия по случай избиране на първия български княз Александър І Батемберг. На 1 и 3 август 1887 г. били тържествени молебени във връзка с клетвата и възкачването на престола на следващия княз Фердинанд. Последното, но най-значимо събитие от времето на Третото царство състояло се в нея е тържествена служба на 22 септември 1908 г.по случай обявяване на Независимостта на България.
На славния храм обаче било съдено да следва съдбата на държавата не само в радостите, но и в страданията. През фаталната 1913г. наред с военната катастрофа сполетяла държавата, мощно земетресение причинило огромни щети по храма.
Мястото, където се е развил манастирския комплекс на Великата лавра е било обитавано от траките, като района попаднал в укрепителната система от ранно-византийски период на Търново.
При първоначалното си изграждане църквата се е състояла само от сегашния наос. Тя е била трикорабна, триапсидна, без изявен отделен притвор. По-късно било извършено съществено преустройство, като били основно проеустроени западната и северната стена на наоса и притвора. Били изградени два самостоятелни кръстовидни стилобата. В този период черквата е имала купол, който се е носел от първите четири източни колони. В средата на XIV в. бил построен от запад голям засводен екзонартекс. По-късно обаче той бил съборен и на негово място била изградена пристройка с кула-камбанария. Дървените галерии от двете страни на наоса и притвора били заменени с масивни.
В средата на XIX в. хаджи Юмер предприел значително преустройство на сградата. Той развалил сводовете, свалил капителите и ги поставил за бази на дървените колони пред северната стена. Покрива бил повдигнат и постройката станала по-висока и по-светла. Западната част била преустроена в баня на шейха на джамията. Фреските били замазани с вар. Хаджи Юмер имал намерение да изхвърли и мраморните стълбове, но бил възпрян от мютесарифина. В епохата на османското робство било изградено и ниско минаре, което обаче често се срутвало.
След Освобождението варовата мазилка била снета и се открили оцелелите стенописи: Успение Богородично, Стълбата на Яков, Старозаветната Троица, стенни календари.
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Търново – христоматия
Официален сайт на Великата лавра „Свети четирийсет мъченици”
