Велико Търново, Трапезица - крепостта / Veliko Tarnovo, Trapezitsa - fortress
Околовръстната крепостна стена обграждала хълма от всички страни. Изградена е съобразно конфигурацията на терена и следва линията на скалния венец, който образува неправилен четириъгълник. Североизточната част на крепостната стена е дълга около 350 м.В северния й край са запазени значителни останки от голяма правоъгълна постройка с посока изток-запад (Вж. описанието към албума за сграда № 1 на Трапезица).
В най-северната, стеснена част на хълма, имало порта, към която води широк път, изсечен в скалистия северен склон. В източната страна са запазени руини от кула, която охранявала портата.
От северната порта, почти в права линия, продължава северозападният крепостен зид, който е дълъг също около 350 м. В южния си край той прави чупка, в която е оформена порта.
Югозападният крепостен зид е дълъг 170 м. Той върви почти по хоризонтала. По протежението му има следи от две порти, от които западната е по-голяма и от нея надолу в склона има останки от път. Между двете порти стената прави няколко чупки с издавания навън, които изпълнявали ролята на бойни съоръжения.
Южната порта на Трапезица е била двукрила, с ширина на светлия отвор 3,5 метра. При проучванията на южния участък от крепостна стена са открити монети от времето на Мануил І Комнин, Андроник Комнини сребърно акче на султан Баязид І, което показва, че са се използвали от времето на византийското владичество до първите години на османското робство.
От чупка насочена с външния си ъгъл на юг започва югоизточната крепостна стена, която е дълга 230 м. Тя се свързва със североизточната стена в източния нос на крепостта.
Югоизточната крепостна стена прави две чупки. В южния й край, при първата чупка, е изградена порта, която е проучена частично. От нея са разкрити два срещуположни пиластъра, които затварят светлия отвор на вратата. От вътрешната им страна на място са запазени двата осови камъка па двукрилата врата. В близост до портата има останки от четириъгълна постройка, вероятно кула. Понастоящем се прави реконструкция на тази порта. От портата започва път, изсечен в скалите, който под наклон се спуска в посока срещу църквата „Св. Четиридесет мъченици." Чрез мост над реката той се свързвал с пътя, който отвежда до Малката порта на хълма Царевец. По този начин се осъществявала връзката между двете най-важни крепости на средновековния град. Основи на кули, които се издавали вън от очертанията на околовръстната крепостна стена, има на около десетина места.
Укрепителната система на хълма Трапезица била подсилена с две напречни крепостни стени, които започвали от околовръстната стена и се спускали по склоновете до брега на р. Янтра. Единият напречен зид започва на около 10 м южно от четириъгълната сграда (кула) в северния нос на крепостта. Той се спуска право надолу по стръмния източен склон и достига до десния бряг на реката. Дебелината му е до 3,15 м. В най-долния му край, от външната страна се издигала масивна четириъгълна кула, на която за южен зид служи самата напречна стена. Вторият напречен крепостен зид се спускал в противоположната посока, по западния склон на хълма.
Крепостните стени и съоръженията към тях били изградени по същия начин от ломени камъни, споен с бял хоросан и пояси от дървени греди (сантрачи). На каква височина се издигала околовръстната крепостна стена, напречните зидове и кулите към тях не може да се установи. Не е известно и по какъв начин те завършвали в горния си край.
Площта вътре в крепостта е сравнително по-малка и по-равна от хълма Царевец. Тя заема 63 дка. Северната й половина е почти равна, а на юг се спуска надолу и при скалния венец е най-ниска.
Използвана литература:
История на Велико Търново, т.1, авт. колектив, София, 1986г.
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Търново – христоматия
