Велико Търново - ранновизантийски сгради /Veliko Tarnovo - early Byzantine buildings
В края на бронзовата епоха ( края на ХІІІ век пр. н. е. ) на хълма Царевец възникнало тракийско селище. Неговият разцвет бил по време на късната желязната епоха – VІ – І в. пр. н.е. Входът към него бил през тесния скалист провлак. Следи от вкопани землянки, надземни жилища (предимно по северозападния склон) и пещи се срещат из целият хълм.В смутните времена на варварските нашествия с упадъка на езическият римски град Никополис ад Иструм през V-VІ век от н.е. настъпил период на нов възход на селището на Царевец. Руините на Никополис ад Иструм послужили за материал за изграждането на селището. Докараните архитектурни елементи не били използвани според предназначението, за което били изработени, а като обикновен строителен материал – така надгробните стели послужили за застилане на улици, основи на сгради и стъпала, а капителите, срязани на две послужили за изработка на стълбището към дома на епископа.
Крепостната стена вървяла по ръба на скалите, следвайки тяхната посока. Основата на стената била направена от 3-4 реда малки каменни квадри положени върху дебел слой хоросан, в който имало едро натрошени парчета от тухли и керемиди. По този начин нивото на стената било изравнено. След това градежът продължавал с големи рустицирани варовикови блокове от външна страна, а от вътрешна страна зидарията била с по-малки варовикови блокове, а пълнежът бил от ломени камъни залети с хоросан. Крепостта вероятно е имала само един вход при скалистия провлак от запад. Входът се намирал на първото по-голямо разширение на скалния провлак и състоял от две последователни порти, пропугнакулум и бойна кула над тях. Първата врата била катаракта (спускаща), а втората – двукрила. От северна страна портата била фланкирана от голяма триъгълна кула, а от юг граничела с отвесната скала.
Късно-византийското селище за разлика от античния Никополис ад Иструм било изградено като християнски център. В центъра на селището се намирала епископската базилика, жилището на епископа и седалището на управителя.
Трикорабната епископска базилика по своите размери била една от най-големите християнски храмове от този период, които са били изградени на територията, която попада в днешните граници на България. Първоначално черквата е била базилика с петостенна абсида (вт. пол. V – нач. VІв.), до която имало баптистерий. По-късно била изградена на нейно място трикорабната базилика, като при преустройството бил унищожен и баптистерия. Трикорабната базилика от запад имала напречен притвор, а от запад имала една абсида. Два реда високи варовикови колони върху стилобатен зид разделяли храма на три нееднакви кораба. Олтарът бил отделен от наоса (същинската част) от мраморни плочи с орнаментни изображения. В олтара мраморната престолна маса се намирала под кивор поставен върху четири колони. От вътрешна страна на абсидата имало тристъпален синтрон с епископски трон. Подът на базиликата бил настлан с тухли, образуващи мозайка от геометрични фигури, а прозорците били изработени от разноцветни стъкла. От двете страни на базиликата се издигала по една продълговата четириъгълна сграда. Северната сграда била двуделна и от северозапад била оградена с колонада. Южният кораб завършвал с покрит плочнник и колонада от дървени стълбове върху варовикови бази. В западния край на покритата колонада имало резервоар за дъждовна вода с два басейна. Югоизточно от трикорабната базилика се намирала голяма двуделна сграда, чиято източна страна е построена със смесена зидария и хоросан, а западната с каменна зидария, кирпичи и глина. Сградата имала 5 избени помещения, коридор и измазано с хидрофобна мазилка водохранилище. Този комплекс бил унищожен от пожар. Вероятно в този комплекс е била преместена резиденцията на епископа от Никополис ад Иструм (последния епископ на това селище споменат в изворите през 519г. е Аманций).
Северно от трикорабната базилика имало малка черква с абсида без притвор и кръстовидна постройка – мартириум и малък баптистерий. Срещу входа на черковната сграда се издигала монументална сграда. По всяка вероятност в нея се помещавала курията. Входът и бил изграден от монолитни варовикови блокове, от който през дълъг коридор се стигало до обширно помещение с перистил и имплувиум.
На най-високо място на хълма се издигала малка трикорабна базилика, при която също имало баптистерий. Друга трикорабна базилика е имало близо да главната порта. Двете базилики били построени със смесена зидария.
Недалеч от Лобната скала е имало друг комплекс от сгради. В центъра му се издигала голяма четириъгълна сграда, направена от смесена зидария и хоросан с примес на едронатрошени тухли. Между основите на тази сграда е изграден голям резервоар за вода със сводесто покритие, направен от смесена зидария и измазан с хидрофобна мазилка. Таванът на резервоара се поддържал от аркирани пиластри и две варовикови колони. В западната стена има зидан отвор за източване на водата.
Късно-византийското селище нямало изградена канализация и обществено водоснабдяване. Всяка от големите сгради имала резервоари за собствените си потребности.
Селището е унищожено от голям пожар, като са намерени сравнително малко предмети на бита, въз основа на което се предполага, че селището е било изоставено от жителите му, които при напускането го опожарили.
Литература: История на Велико Търново, т.1, авт. колектив, София, 1986г.
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
