Велико Търново - Царският дворец/ Veliko Tarnovo - Imperial Palace
На мястото, където се е издигал двореца на българските царе е имало тракийски вкопани жилища (землянки). През VІв. след предизвикания от варварските нашествия упадък на Никополис ад Иструм на това място се развили ранновизантийски епископски и административен комплекси. Материали от старите сгради били употребени вторично при изграждането на царския дворец, което е било отбелязано още от Петър Богдан Бакшев, който посетил града през 1640 г.Има няколко изображения, които може да се свържат с двореца - сцената от стенописите в църквата „Св. Параскева" в гр. Роман и в черквата в Арбора- двете в Румъния и две миниатюри от Манасиевата хроника. На едната е изобразен цар Иван-Александър с цар Давид. На заден план се вижда комплекс от сгради с две кули. Основната сграда е дълга, на два етажа. Първият е етаж е без прозорци. На втория етаж вероятно са изобразени декоративни ниши, които макар и да напомнят прозорци са в еднакъв цвят със стената, което предполага, че са от същия материал и само с декоративна функция. В края на комплекса се издига четириетажната постройка, с вход на първия етаж, малък прозорец на втория, а третия и четвъртия са с високи прозорци. На другата миниатюра е изобразен цар Иван Александър, като на заден план се вижда сграда с две кули, на покривите на които се виждат декоративни върхове подобни на тези на миниатюра с цар Давид.
Дворецът на българските царе по форма той представлява неправилна елипса с посока север-юг, с максимална дължина 114 и ширина 66 м. Построен е върху площ от 4872 кв. м. Той бил обграден със самостоятелна крепостна стена. Към крепостните стени на по-уязвимите и лесно достъпни места при входовете се издигали високи кули.
Въз основа на данните от археологическите проучвания са установени три периода в изграждането му.
Най-внушителна и представителна била северната фасада на двореца, пред която имало малък площад.
В североизточния ъгъл се намирал главният вход, над който се издигала кръгла кула. Пред кулата, отвън, допълнително бил изграден един Г-образен зид, чрез който се създава преддверие и втора врата под прав ъгъл на първата, с което била подсилена охраната на входа. При това преустройство този вход имал две врати: външна и вътрешна. Главният вход бил охраняван и от една четириъгълна кула, която се издигала към северната крепостна стена. Друга четириъгълна кула оформя северозападния ъгъл на двореца. До нея има малък вход (потерна), който по-късно бил затворен от вътрешната страна със зид. Кулата при западната крепостна стена била изградена в един по-късен период, при преустройство на крепостната стена.
От западната кула крепостната стена продължава в южна посока и достига до южния вход на двореца. Той се състои от четириъгълен вестибюл с две врати и над него се издигала кула.
В по-ранен период от съществуването на двореца в югоизточния ъгъл имало четириъгълна кула, която по-късно била разрушена и след това възстановена. Южната крепостна стена след разрушаването на кулата е продължена през нея. Източният крепостен зид, почти в средата, прави чупка на запад, след което продължава в северозападна посока и се свързва с кръглата кула на главния вход. Източната крепостна стена отвън е подсилена с десет контрафорси.
Вътре, покрай крепостните стени, се редели дворцовите сгради, които затваряли в средата обширен двор. Към него били обърнати вътрешните фасади на отделните сгради. На някои от тях крепостната стена служила за външен зид.
В северозападния сектор на двореца се издигала трапецовидна сграда, ориентирана север-юг. За западна и северна стена й служила самата крепостна стена. През втория период, на мястото на тази сграда била изградена нова, също с трапецовидна форма, която се състои от три нееднакви по размери помещения. По-късно, през третия период, останала да съществува само северната половина на сградата. Тази сграда през първия и втория период имала стопански характер.
Върху разрушената южна половина на трапецовидната сграда през третия период била издигната нова представителна сгради на двореца с размери 16,50/7,50 м. По вътрешното лице на западната й стена са открити следи от облицовка с мраморни плочи. Над мраморната облицовка на цокъла стените на сградата били украсени със стенописи. В северозападния ъгъл е намерен голям къс от стенопис, на който е изобразена женска ръка в тържествено царско облекло. Тя произхожда от живописната украса на сградата, в която явно е имало изписани и светски образи. Липсата на пилони, конто да поддържат пода на горен етаж, тънките стени на сградата и следите от мраморен цокъл в западната й стена показват, че тя била на един етаж за разлика от останалите сгради.
Нейното място в центъра на двореца, големите й размери, вътрешната й украса с мраморни облицовки и монументална живопис свидетелстват, че тя е била тържествена (тронна) зала през последния период от съществуването на двореца. Построяването й може да се свърже с царуването на Иван Александър (1331 — 1371), което се подкрепя от сведението в житието на Теодосий Търновски, че Иван Александър свикал събор срещу евреите в новоиздигнатия от него палат.
Южно от тази тронна зала, най-вероятно при царуването на Иван Асен П, била изградена по-старата представителна сграда, с тронна зала на втория етаж, украсена богато с мраморна настилка на пода и със стенна живопис. Фасадата й към двора била оформена пластично и украсена с декоративна керамика.
Така западната част с двете големи тронни зали била оформена като най-представителната част на двореца.
На юг, покрай крепостната стена, била разположена друга голяма сграда, която на изток граничи с южната порта, а на запад се допира до по-старата представителна сграда. От плана личи, че тя била най-малко на два етажа. Трите пещи в западния й край показват, че след изграждането им, сградата имала предназначение свързано с домакинските нужди на двореца. В кухненското помещение с пещите била приготовлявана храната, а голямата, зала на горния етаж служила за трапезария. Приземното помещение под залата най-вероятно било използвано за стопански цели, като склад за хранителни продукти.
В югоизточния ъгъл, покрай крепостната стена, имало три отделни помещения, които служили за охраната на южния вход. Те са функционирали само през първия период.
През втория строителен период, покрай цялата южна половина на източния крепостен зид, била изградена монументална сграда с десет помещения. Първоначалната източна крепостна стена е използвана като западен зид на сградата, а източният й зид бил изграден наново като крепостен, подсилен с пет контрафорса. Напречните зидове на източните помещения са свързани конструктивно с източната крепостна стена, а стените на западните се допират на фуга до западния зид на сградата. Десетте помещения са разположени в хоризонтален ред с посока север-юг, като в южната половина на сградата те са в две редици.
На север от нея, покрай източната крепостна стена, се издигала друга голяма сграда. През първия строителен период тя представлявала правоъгълна постройка. Четири пилона в приземния й етаж поддържали пода на втория етаж. Тя била разрушена от пожар, след който е изградена отново с пет помещения на всеки етаж. Фасадният й зид откъм двора бил оформен художествено с пластична и живописна украса. Зидът бил изграден от редуващи се каменни и тухлени пояси, разположени в хоризонтални редове. Плоскостта му е разчленена пластично от пиластри и псевдоконструктивни едностъпални аркирани ниши, увенчани с пояс от декоративна керамика, която представлява зелени кръгли панички и четирилистни розети. Този зид е запазен на височина до 3 м. В южния му край се намира входът, който изпълнявал ролята на параден. Освен него сградата имала и втори, по-второстепенен вход. За първи път в тази сграда се установи, че живописно-пластичната украса с декоративна керамика е била използвана не само в църковната архитектура, но и във фасадната украса на представителните граждански сгради.
Местоположението на сградата непосредствено до главния вход, разчленяването й на пет отделни помещения, свързани с общ коридор и декоративният зид, който оформя западната й фасада, показват че тя е служила най-вероятно за административна с работни кабинети и царски канцеларии. Твърде големите й размери определят нейния представителен характер. С нея се затваряла веригата от сгради и помещения около четирите страни на дворцовия комплекс.
През третия период от строителната история на двореца (около 1355—1360 г.) през западната фасада на тази сграда било направено голямо водохранилище, което събирало предимно дъждовните води от покривите й. Запазената част от него има вместимост около 60 м2, а общата му вместимост била около 100 м2. С него от север е свързано по-малко съоръжение, в което изтичала излишната вода при опасност от преливане. Водохранилището осигурявало значителен запас от вода за двореца по време на продължителна обсада. Сложна мрежа от отводнителни канали отвеждала дъждовните и отпадъчните води извън двореца.
В източната част на вътрешния двор, между административната и жилищната сграда, се издигала дворцовата църква. Първоначално тя била кръстокуполиа, е четири свободни подпори на купола, с притвор, открит екзонартекс от запад и открита галерия от юг. Вътрешните и стени били украсени с мозайки. По-късно откритият екзонартекс бил затворен, а галерията от юг се запазила. Мозайките били свалени и стените на църквата изписани с живопис. С вътрешната украса на църквата са свързани и намерените късове от мраморни плочи, мраморен капител от осмостенна колонка с релефни изображения на грифон, двуглав орел, два орела с преплетени шии и монограм на българския цар Михаил Шишман (1323—1331 г.), а така също и част от мраморна плоча украсена с плетеница, на която в долния край с релефни букви е изписано името „Параскева”.
В дворцовата църква са открити 7 гроба, два от които в югозападния ъгъл на наоса, са оформени в надземната си част като саркофази. Върху рамка украсена богато с изпъкнали тороси стъпвал похлупакът, върху който били изваяни фигурите на покойниците, представени с тържествено царско облекло (сакос), а върху островърхите ботуши на по-голямата фигура е изобразен двуглав орел. Двете гробници имат различни размери. При погребенията в притвора са открити много части от златотъкани женски дрехи, златни токи за колан, златен коланен край, златни и позлатени копчета и др. При разкопките гробовете били унищожени, като били само прибрани ценностите, а тленните останки били отнесени и смесени с костите от други открити погребения.
Патриарх Евтимий съобщава, че при управлението на цар Иван Асен ІІ в тази черква били донесени мощите на св. Петка. Те останали там до завладяването на Търновград от турците през 1393г., след което били пренесени от митрополит Йоасаф Бдински и синът на цар Иван Страцимир – Константин във Видин.
При западната фасада на църквата имало значително пространство, което я свързва със срещуположните две представителни (тронни) зали.
Няма данни за използването на нито една от сградите му по време на османското владичество. От развалините на двореца били взети много строителни материали и архитектурни детайли като торсове от колонки, капители, бази, корнизи и др. и употребени при изграждането през 1436 г. на голямата джамия от турския военачалник Феруз бей. Върху самите руини на двореца турците направили голямо гробище.
__________________________
Използвана литература:
История на Велико Търново, т.1, авт. колектив, София, 1986г.
Христоматия по история на България – том 2, ред. Петров, Гюзелев
Петър Богдан Бакшев, Български политик и историк от XVII век, Божидар Димитров (Второ издание, София, 2001)
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Търново – христоматия
