Велико Търново, Патриаршеският комплекс / Veliko Tarnovo, the Patriarchal church and palace
Патриаршеският комплекс в Търновград се издигал на най-високата тераса на Царевец. В епохата на османското робство тази най-висока точка на Царевец е наричана Чан-тепе, т.е. камбанен хълм. Патриаршеският комплекс е изграден на мястото на ранновизантийска базилика, а в епохата на византийското владичество там се развил укрепен манастирски комплекс с триапсидна кръстокуполна черква. Патриаршеският комплекс е бил с неправилна форма с обща площ 2413 кв. м.Патриаршеският комплекс бил ограден от всички страни с високи и дебели каменни стени, подсилени с кули и бойници. Две кръгли кули от север и юг се извисявали над цялата крепостна система. Над главния вход от запад имало четириъгълна кула. Сградите били наредени от вътрешната страна покрай крепостната стена.
Покрай северната крепостна стена и кръглата кула се издигала дълга и тясна сграда, която била на два етажа. До източната крепостна стена са запазени слаби следи от сграда с четириъгълен план, строена с ломени камъни и кал.
Покрай южната крепостна стена, в източния й край, се издигала голяма Г-образна сграда, която била с размери 39,80/14 м и се състояла от 6 помещения. Тази сграда била разрушена от голям стихиен пожар, след който южно и отчасти върху опожарената сграда и върху крепостната стена била изградена още по-голяма сграда с размери 47/8,25 м. В нея бил оформен вторият вход на комплекса. Южният зид на новата сграда вече изпълнявал функцията на южна крепостна стена. Отвън той е подсилен със седем масивни контрафорса. Вътре сградата е разделена на две големи помещения.
Патриаршеската църква „Възнесение Господне" („Св.Спас") е разположена почти в средата на двора на комплекса. Максималната й дължина е 26 м, а ширината 12 м. По план тя е кръстокуполна с четири свободни подпори, с нартекс и екзонартекс. На изток църквата завършва с три апсиди, от които средната е по-голяма. От вътрешната страна на средната апсида е запазен частично синтрон. Две четириъгълни подпори (стълбове) отделят предапсидното пространство от иаоса. Впоследствие междините между тези подпори били запълнени със зид. Върху четирите стълба в наоса стъпвал подкуполният барабан. Основите на първия притвор (нартекса) са свързани конструктивно с наоса, а вторият бил прибавен допълнително. В северния и южния му край има запазена по една зидана засводена каменна гробница с четириъгълна форма, конто още на времето били ограбени.
Фасадните й стени били изградени с редуващи се каменни и тухлени пояси, разчленени на пиластри и аркирани слепи ниши, увенчани с декоративна керамика. При разкопките са били открити фрагменти от стенописи и парчета от подовата мозайка.
Към южната стена на църквата, е долепена кулата-камбанария, която има почти квадратен план с размери 7,67/6,80 м. Дебелината на основите му, до 2,05 м, показват, че те са носили голямо натоварване.
Източно от църквата, близо до апсидата, се намира дълбок кладенец, изкопан в скалите.
Името на патриаршеската черква е споменато в проложното житие на св. Михаил от Потука във връзка с пренасянето на мощите му от цар Калоян в Търново и в Бориловия синодик във връзка с възстановяването на българската патриаршия. Кратките сръбски и руски летописи, както и Григорий Цамблак споменават патриаршеския храм във връзка с превръщането му в джамия след превземането на Търновград от турците през 1393г. Не е известно до кога е съществувала джамията, но през 1640г. когато Петър Богдан Бакшев посетил мястото намерил сградите порутени, като камбанарията се била срутила до средата, а стенописите били силно повредени и трудно различими.
_________
Използвана литература:
История на Велико Търново, т.1, авт. колектив, София, 1986г.
Велико Търново – Пътеводител, Т. Драганова, Сн. Попова, София, 1977
Пътеводител на гр. В. Търново и околността му, В. Търново, 1907г.
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
Търново – христоматия
