Видин, калето /Vidin fortress
По време на австро-турската война през 1683—1699 г. Видинската крепост била овладяна от австрийските войски и тяхна окупация продължила близо на една година. По време на престоя им във Видин австрийците предприели укрепителни работи под генерал Ветерани.След като австрийците напуснали Видин, турците предприели укрепителни строежи, които били завършени през 1722 г. Изградена била крепостна стена под формата на огромен полукръг откъм сушата и по крайбрежието на р. Дунав. Крепостната стена откъм сушата се състояла от седем праволинейни участъци, които представляват хорди на полукръг, всяка с дължина от 250 до 500 м. Крепостната стена се състояла от два успоредни зида, високи по 6м, между които била насипана пръст. Външният бил облицован с правоъгълни квадри и имал лек наклон — 1/12, а вторият бил отвесен и играел ролята на контрафорс. В ъглите на крепостната стена били изградени осем петоъгълни бастиона, в които се разполагали тежките крепостни оръдия. При входовете на бастионите били изградени ниши за боеприпасите. В четири от дългите страни на крепостната стена били изградени четири порти (от север на юг): „Флорентин - капия”, ”Еничер - капия”, ”Пазар - капия” и “Стамбол - капия”, като последната се считала за главната порта. Те се затваряли с по две тежки дъбови врати, обковани хоризонтално с железни панти. От двете страни на засводения тунел на портите били разположени по четири караулни помещения и малки каземати. Крепостната стена откъм сушата била опасана от ров, широк 16м. и дълбок 6., който се напълвал с вода от р. Дунав, а при ниски води — от р. Тополница. Преминаването през рова ставало по дървени мостове. Каменен бруствер пред рова защитавал т. нар. прикрит път, предназначен за маневриране със силите на гарнизона. За усилване отбраната на портите и между някои бастиони били създадени люнети и равелини.
Крайдунавската крепостна стена, която е почти напълно запазена, има чупкообразно очертание. Състои се от две успоредни каменни стени със средна дебелина 2 м, отдалечени на 9 м една от друга. Всяка от тях е образувана от два каменни зида, дебели по 70см, между които е насипана пръст. Вътрешният зид е по-висок от външния, което дава възможност за водене на етажен огън от стрелците. На вътрешната крепостна стена има амбразури за стрелба с мортири. На късите чупки на стената, които са дълги от 15 до 20 м се намират пет порти Дунав (от север на юг): ”Аралък - капия” (понастоящем е зазидана),”Топ - капия”,”Сарай - капия”,”Телеграф - капия” и “Сюргюн-капия” (”Видбол-капия”).
Сто години по-късно бил изграден външен отбранителен землен вал, защитен от ров, широк до 10 м. Валът бил усилен с девет бастиона, два редута и три люнета, издигнати при селата Смердан и Иново, разположени на около 3 км от града.
През Руско-турската освободителна война 1877—1878 г. Видинската крепост била обсадена от румънски войски, които овладели турските люнети при селата Смердан и Иново, но не успели да проникнат в нея. Гарнизонът й капитулирал на 4 февруари 1878 г., след като се получило съобщение, че е сключено примирие.
През 1885г. по време на Сръбско-българската войска отбраната на крепостта била поверена на капитан Атанас Узунов, който разполагал само с 5100 души. Под негово ръководство били поправени старите укрепления и били изградени три нови люнета: Керимбегски, Новоселски и Татарджишки. Сръбската Тимошка армия командвана от генерал Лешанин се опитала да превземе Видинската крепост, но претърпяла неуспех.
По време на Междусъюзническата война през 1913 г. сръбските войски отново атакували крепостта Видин, но и този път без успех.
______________________
Основна литература:
„Каменните щитове”, Б. Чолпанов
Галерии / Gallery
Видин – галерии/ Vidin – gallery
