Видин / Vidin
Днешният град Видин е възникнал като тракийско селище, което носело името Донавия. След като тези земи били завладени от римляните, на мястото, където днес се намира замъкът „Баба Вида” бил изграден кастелът Бонония. Той е заемал площ от 20 ха и е имал правоъгълна форма. Разкрита е част от неговите стени с дебелина в основата 4,30 м, а на суперструкцията — 2,70 м, а също шест кръгли и една многоъгълна кула със среден диаметър в основата 20 м. Крепостта била поправяна и усилвана по времето на византийския император Юстиниан I (527—565 г.). Последното споменаване на Бонония е от Теофилакт Симоката в края на VІ в., като археологическите находки също показват, че по това време живота там е бил замрял.В бележките към илюстрациите на Ватиканския препис от ХІVв. на Манасиева хроника се съдържа интересна бележка за Видин: „По време на царуването на цар Анастасий (491—518) При императора Анастасия наченаха българите да завземат тази земя, като преминаха през Бдин, най-напред започнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата тази земя.” Археологическите данни обаче сочат, че между VІ и ІХ-Хвек селището е било изоставено.
В Анонимната унгарска хроника се споменава, че по времето на цар Симеон управител на града и областта бил Глад. В периода ІХ-Хв. върху руините на римския кастел било изградено българското укрепление от правоъгълни каменни блокове достигащи дължина 1,5м. Към този период се отнася зида над римската многоъгълна кула (при днешната кула № 10) и част от кула № 9.
По време на походите на имп. Василий ІІ Видин е бил епархийски център и силна крепост, която била превзета след 8-месечна обсада през 1003г. По време на въстанието на Асеневци градът е бил седалище на митрополит, който ръкоположил бъдещия български църковен глава Василий І за епископ. През 1194г. имп. Исак ІІ Ангел се договорил с унгарския крал Бела ІІІ да бъде изпратена на Византия помощ срещу българите през Видин. Въпреки това при управлението на цар Калоян градът вече бил в пределите на българската държава.
При управлението на цар Борил Видин отново се споменава във връзка с военна помощ от унгарците, но този път била потърсена от българския цар за потушаване на избухнал бунт срещу него. След тежко сражение предвождано от унгарския военачалник Йоакин, който макар да бил ранен в битката, успял да изгори две от градските порти, да превземе Видин и да възстанови там властта на цар Борил.
През 1231г., 1261г. е 1266г. Видин бил нападан от унгарците, от византийците предвождани от Мануил Фил, а около 1292г. и от сръбския крал Милутин. През ХІІІв. градът е бил владян от тъста на цар Михаил Асен и претендент за българския трон Ростислав Михайлович и от „осиновения” от цар Константин Асен и царица Мария Яков Светослав, а през ХІVв. е бил център на владенията на деспот Шишман. След като Михаил Шишман станал български цар градът се управлявал от царския брат деспот Белаур.
След като Иван Александър завзел престола, той подчинил Видин и по-късно поверил управлението му на сина от първия си брак Иван Страцимир. Управлението на Иван Страцимир не протекло успешно. На 30 май 1365г. унгарският крал Людовик Анджуйски нападнал градът и на 2 юни го превзел, а Иван Страцимир бил отведен в плен. Унгарската окупация продължила до 1369г., когато градът бил отвоюван от влашкия воевода Владислав Влайку и Иван Страцимир се завърнал там. След смъртта на цар Иван Александър видинския владетел се отцепил от Търновското царство, като подчинил владенията си на цариградската патриаршия.
След като Търново било превзето от турците през 1393г. видинският митрополит Йоасаф и престолонаследника Константин пренесели от там във Видин мощите на св. Петка, св. Филотея и св. Теофано. Мощите били положени в голямата митрополитска черква „Св. Богородица”.
През 1396г. император Сигизмунд организирал голям кръстоносен поход срещу турците. При пристигането на кръстоносната войска Видин капитулирал, а турския гарнизон бил избит. Сигизмунд оставил гарнизон от 300 души и продължил към Никопол, където обаче войската му била разбита. Баязид настъпил към Видин и с измама завзел Видин, като градът бил разграбен, Иван Страцимир бил отведен като пленник в Бурса, а мощите на св. Петка били пренесени в Сърбия. След това до 30-те години на ХVв. съдбата на Видин не е добре известна. Според Евлия Челеби Видинската крепост била разрушена до основи. Най-вероятно след битката при Анкара подобно на много други прогонени от османците владетели и Иван Страцимировия син Константин се е завърнал във владенията си. В едно писмо от 1404г. император Сигизмунд посочва и Константин редом с другите балкански владетели Стефан Лазаревич, Мирчо и Остоя, че воювал с турците. Около 1408г. едно лице, отбелязвано в маргиналните бележки като Каралюк или Новак освободил пленени от турците унгарци (най-вероятно точно тази случка е в основата на легендата за Крали Марко, който освободил три синджира раби). Тъй като това станало с одобрението на „синовете на българските царе”, претендента за османския престол Сюлейман предприел наказателен поход срещу българите. Сюлейман бил убит от брат си Муса. Но през 1413г. Муса предприел поход и завзел Видин, както и ред български и сръбски градове. Цар Константин трябвало да бяга при унгарците и се установил в Буда, като при едно посещение в Белград починал.
След 1430г. Видин вече е бил с турски управител и гарнизон. През 1454/55г. постоянния гарнизон на Видин се състоял от 19 човека. През 1444г. участниците в кръстоносния поход нападнали и опожарили Видин, а турските първенци били избити. През 1454г. Хуняди нападнал и опожарил градът, но гарнизонът оказал решителна съпротива, заради което му била отпусната допълнителна помощ. Евлия Челеби съобщава за възстановителен надпис, според който през 1475/1476г. крепостта била поправена по нареждане на султан Баязид ІІ. През 1478/1479г. унгарците нападнали и опожарили Видин. Заради честите опустошителни нападения на градът гарнизонът на Видин бил увеличен и през 1566г. заедно с диздаря (коменданта) наброявал 93 души. Въпреки това през 1595г. след един неуспешен поход на румелийския бейлербей Хасан паша срещу Влашко воеводата Михаил нападнал Видин. През 1596г. трансилванския военачалник капитан Фракаш безуспешно нападнал Видин, но през 1598г. воеводата Михаил Витязул разбил край града турската войска предвождана от двама паши, завзел и опожарил селището без крепостта.
През 1662г. турският пътешественик Евлия Челеби е направил първото обстойно описание на Видинската крепост. Според него тя била с кръгла форма, с три реда стени достигащи височина 70 лакти и 9 кули, като пълната й обиколка била 1000 крачки. Външния вход имал повдигащ се мост и желязна врата. между вътрешните стени също имало железни врати. По това време в крепостта имало 150 души гарнизон, 50 къщи и една джамия. По време на австро-турската война през 1683—1699 г. Видин бил завзет от австрийските войски и били предприети ремонтни работи на по крепостта под ръководството на генерал Ветерани. След като австрийците напуснали Видин, турците предприели ук¬репителни строежи, които били завършени през 1722 г. Изградена била крепостна стена под формата на огромен полукръг откъм сушата и по крайбрежието на р. Дунав, която обхващала и част от града.
Сто години по-късно бил изграден външен отбранителен землен вал, защитен от ров, широк до 10 м. Валът бил усилен с девет бастиона, два редута и три люнета, издигнати при селата Смердан и Иново, разположени на около 3 км от града.
През Руско-турската освободителна война 1877—1878 г. Видин¬ската крепост била обсадена от румънски войски, които овладели турските люнети при селата Смердан и Иново, но не успели да про¬никнат в нея. Гарнизонът й капитулирал на 4 февруари 1878 г., след като се получило съобщение, че е сключено примирие.
През 1885г. по време на Сръбско-българската войска отбраната на крепостта била поверена на капитан Атанас Узунов, който разполагал само с 5100 души. Под негово ръководство били поправени старите укрепления и били изградени три нови люнета: Керимбегски, Новоселски и Татарджишки. Сръбската Тимошка армия командвана от генерал Лешанин се опитала да превземе Видинската крепост, но претърпяла неуспех.
По време на Междусъюзническата война през 1913 г. сръбските войски отново атакували крепостта Видин, но и този път без успех.
__________________________
Основна литература:
Български средновековни градове и крепости, т. 1, А. Кузев, В. Гюзелев, 1981г., Варна.
„Каменните щитове”, Б. Чолпанов
Галерии / Gallery
Видин – галерии/ Vidin – gallery
