Одрин, Античната и средновековна крепост / Edirne, Аncient and medieval castle
Според византийските автори Одрин бил основан от сина на Агамемнон и бил наречен на негово име Орестиада. На мястото на днешния Одрин е възникнало поселение още в епохата на Халколита (5500-3500г.пр.н.е.). Развитието на селището се разглежда като резултат от разширяването на ареала на културата от Караново около 1200г. пр.н.е. Одрин се оформил като средище на тракийското племе одриси при устието на реките Арда и Тунджа в Марица под наименованието Ускудама. Значението на крепостта се обуславяло от местоположението й на важен пътен възел.През 513г. пр.н.е. преминавайки през земята на одрисите, Дарий І наредил на войниците си да направят три грамади край река Арда, като за целта всеки войник трябвало да хвърли камък на посочените от царя места.(Херодот, ІV-92). Провалът на персийската кампания срещу Гърция довел до оттеглянето на персите от Балканите. Племето над одрисите започнало да покорява останалите тракийски племена и създало първата известна голяма държава на Балканите. Именно тогава Одрин, който носел тракийското име Ускудама се издигнал като политически център на държавата. Одриското царство достигнало своя най-голям възход при управлението на Ситалк. Тогава одрисите се сблъскали с основния си конкурент – македоните, клон на тракийското племе едони. След смъртта на цар Котис държавата се разпаднала на три части, като станали царе Берисад, Амадок и Керсеблепт. Разпадането на държавата улеснило възхода на конкурентното тракийско племе и македонския цар Филип ІІ започнал да разширява държавата си, а синът му Александър Велики успял да обедини земите населени от траки и да продължи завоевателната си политика през Мала Азия към Азия и Африка. След смъртта на Александър Велики империята му се разпаднала, а одрисите отново си върнали предишната независимост. Последните одриски царе били поставяни от римските императори, докато около 45г. Тракия била превърната в провинция.
През 125г. Ускудама била преустроена от римския император Адриан (117—138 г.) и градът бил кръстен на негово име – Адрианопол. Одринската крепост била оформена като типичен римски каструм с 9 врати, 4 кръгли кули в четирите ъгъла на укреплението и по 12 квадратни кули на всяка стена. Стените били направени с техниката „смесена зидария” (opus mixtum) от редуващи се пояси от тухли и квадри. Около стените бил направен ров.
След разделянето на Тракия на шест провинции, Одрин станал център на провинция Хемимонт. Задълбочаващата се криза в Римската империя и избухналите конфликти обаче отново превърнали региона на Одрин в бойно поле. През 313г. недалеч от Одрин Лициний победил Максимиан Дая. През 324г. обаче самият Лициний пак там бил победен от император Константин І Велики.
На 9 август 378г. край Одрин готите разбили и убили император Валент.
Византийският император Юстиниан I (527—565г.) възстановил разрушените отбранителните съоръжения на града, тъй като районът бил подложен на чести нападения. През 550г. изпратената от Юстиниан І срещу нахлулите славяни войска начело с евнуха Схоластик, и помощниците му Константиниан, Артий, Назар, Йоан Фагас и Германовия син Юстин претърпяла поражение при Одрин, като едва не били пленени командирите на армията. В ръцете на славяните обаче попаднало знамето на св. Константин, което по-късно византийците все пак успели да си възвърнат. След постигнатия успех славяните подложили на ограбване областта Астика намираща се между Одрин и Пловдив.
През 584г. славяните успели да завладеят земите около Одрин и достигнали до Дългата стена защитаваща подстъпите към Цариград. Императорът стреснат от настъплението поверил командването на войските на таксиарха Коментиол, който бил удостоен със званието презент. В края на лятото Коментиол достигнал до Одрин, където пресрещнал Ардагаст, който преминавал оттам с много пленници и плячка. Сражението между двете войски станало край крепостта Ансин, като византийците успели да нанесат поражение на славяните и да ги принудят да се оттеглят. Не след дълго аварският хаган предприел ново нападение срещу Византия, като бил нападнат Одрин, но изпратените подкрепления начело с Йоан Мистик и помощника му Дроктон разкъсали обсадата и отблъснали аварите.
През 807г. император Никифор І предприел поход срещу България, но когато пристигнал в Одрин, разбрал, че срещу него се готви бунт и се завърнал в столицата. През 811г. Никифор предприел нов поход, но бил разбит и убит. Възползвайки се от успеха българите предприели настъпление. Опитвайки се да им се противопоставят на 22 юни 813г. византийските войски понесли тежко поражение край Версиникия, намираща се недалеч от Одрин. Император Михаил І Рангеве се спасил с бягство и след като се завърнал в столицата абдикирал, а престолът бил зает от Лъв V Арменец. Българските войски предвождани от брата на хан Крум обсадили Одринската крепост. Градът бил здраво укрепен и оказал упорита съпротива. Това наложило да се използват обсадни машини. Тримесечната обсада довела до недостиг на припаси, а обсадната техника нанесла поражения на укрепленията, което принудило жителите на Одрин да се предадат. Византийският император Лъв обаче наредил по време на мирните преговори да бъде извършено покушение срещу Крум, което обаче се оказало несполучливо. Ответните мерки се стоварили върху населението на Одрин – 40 000 жители на града и околността били преселени на север от Дунава. Хан Крум превърнал града в център на военно-административна област. Одрин бил върнат на Византия по силата на мирния договор сключен от хан Омуртаг.
През септември 914г. арменецът Панкратука предал Одрин на цар Симеон. Не след дълго обаче императрица Зоя изпратила пратеници с много дарове и си възвърнала града. През 923г. цар Симеон обсадил повторно Одрин, като го обкръжил с окопи и ровове. Отбраната се ръководела от патриция Лъв Моролеон, който освен отбраната на стените предприемал и излази през малките врати, при които нападал обсадителите. Поради привършване на хранителните запаси градът капитулирал, а Лъв бил екзекутиран. Цар Симеон оставил в града български гарнизон. При вестта, че към Одрин приближава византийска армия, българският гарнизон се изтеглил.
През 1079г. печенеги, узи и кумани възползвайки се от обстоятелството, че императорската армия е ангажирана с потушаването на бунта Василаки нападнали Одрин, като проникнали в къщите, които се намирали извън градската стена и изгорили много от тях.
През 1084г. Одрин бил обсаден в продължение на 48г. от куманите подпомагащи претендента за византийския трон, който се представял за син на покойния император Роман Диоген.
През 1101г. при преминаването на участниците на І кръстоносен поход през Балканите, частите командвани от аквитанския херцог Вилхелм ІХ Поатийски (1086-1127) били възпрепятствани от подпомагания от кумани и печенеги дук на България Гуз да премине моста при Одрин. В завързалата се схватка били убити Рудолф – родственик на Вилхелм и Хардевин от Санкто Медардо, но самият дук попаднал в плен и бил принуден да пропусне войската.
Във връзка с преминаването на войските на ІІІ кръстоносен поход през Балканите авторът на анонимната „История на кръстоносците” е оставил едно кратко описание на Одрин: „Градът Адрианопол, наречен така по името на своя основател, е град забележителен и прочут както с красивото си местоположение, така и с плодородието на принадлежащата му област. Защитен откъм юг и запад с две красиво извиващи се реки, отвън изпъква с яките си стени и кули, пък и отвътре се гордее с високите сгради. Нашите влязоха в него на 22 ноември и решиха там да прекарат зимата" (ЛИБИ т. 3, стр. 238). Преминаването на император Фридрих Барбароса през Одрин обаче било съпроводено с опустошаване както на самия град, тъй и на околността му. По време на престоя на Фридрих Барбароса в Одрин там пристигнали пратеници на цар Петър, които обещали подкрепата на българския цар, като потърсили обаче признание на императорската титла на своя господар. Фридрих Барбароса се намирал в деликатно положение, тъй като неговата императорска титла не се признавала по това време от Исак ІІ Ангел и „дал благосклонен отговор” на българския цар. След 14-седмичен престой в Одрин кръстоносците го напуснали на 27 февруари 1190г.
След като през 1204г. участниците в ІV кръстоносен поход завзели Цариград, при разпределението на завоюваната империя Одрин попаднал във владение на венецианците. Недоволни от новите управници жителите на Одрин въстанали и потърсили помощта на цар Калоян. Император Балдуин предприел поход срещу Одрин, като заварил града добре укрепен, а зад стените му се били укрили и жителите на по-малките околни градчета. Тъй като не била пристигнала още цялата латинска армия, то хората на обсадителите стигнали да се блокират само две от градските порти. Опитите за преговори се провалили, както и усилията да бъде превзета крепостта със сила. След като пристигнала българската войска на 14 април 1205г. латинците били разбити, а императорът им пленен. След като отминала опасността от латинците, жителите на Одрин изменили на цар Калоян, заради което градът бил подложен на обсада от българите. Този път градът бил спасен благодарение на помощта на регента на Латинската империя Анри. След като Анри станал император последвала нова обсада на Одрин от българите. Анри отново трябвало да се притече на помощ, при което българите се оттеглили. Цар Калоян предприел нова обсада на Одрин, като подложил стените на обстрел с 33 обсадни машини. Намиращите се в града византийци и латинския гарнизон начело с Пиер дьо Радингам отчаяно молели Анри за помощ, но императорът притиснат и от Теодор Ласкарис не бил в състояние да изпрати подкрепления. Стените и кулите били разрушени на две места и в участъците на пробива се вадели вече ръкопашни схватки, когато неочаквано куманите решили да си заминат. При това положение цар Калоян предпочел да не рискува и да се изтегли и той.
През 1225г. било сложено край на латинското господство над града и Одрин бил зает от войските на никейския император Йоан Ватаци командвани от Изис и Йоан Камица, а околностите на Одрин пък били завзети от другия претендент за византийското наследство – Теодор Комнин. Теодор Комин успял да уговори жителите на Одрин да му се подчинят и никейската армия трябвало да напусне града. През 1230г. обаче Теодор Комнин се отправил от Одрин по течението на Марица срещу България и край мястото, където в реката се вливала Клокотница бил разбит и пленен. След победата Одрин влязъл в пределите на българската държава. Възползвайки се от малолетието на българския цар Калиман І император Йоан успял да подчини Одрин и да елиминира конкурента си в лицето на сина на ослепения Теодор Комнин. Новият български цар Михаил ІІ Асен предприел неуспешно настъпление срещу Византия, но скоро и той самият бил убит в резултат от настъпилите вътрешни междуособици в България.
След края на политическата криза в България и последвалата стабилизация при управлението на Тодор Светослав след победата при Скафида през 1304г. района на Одрин отново станал място на водене на военните действия между българи и византийци, като последните били подпомагани от Войсил - брат на покойния български цар Смилец. Военните действия продължили и след 1321г., когато Тодор Светослав починал. Неговият син цар Георги ІІ Тертер отвоювал Пловдив и настъпил към Одрин, но бил принуден от императора да се оттегли. Внезапната смърт на цар Георги ІІ и овакантяването на трона попречили на българите да продължат воденето на военни действия. Възползвайки се от междуцарствието през 1322/1323г. татарска войска водена от Таетах и Тоглу Торган нападнала България и прекосявайки я нахлула и във Византия, като достигнали до Одрин плячкосвайки по пътя си. При новият български цар Михаил Шишман военните действия в района на Одрин се възобновили. През 1324г. бил сключен мирен договор, според който цар Михаил върнал Вуколеон на Византия и се оженил за сестрата на император Андроник ІІІ - Теодора. При управлението на Иван Александър в Одрин се състояла и брачната церемония между царския син Михаил Асен и императорската дъщеря Мария Палеолог. Възползвайки се от междуособиците между Йоан Палеолог и Йоан Кантакузин българският цар Иван Александър се опитал да завземе Одрин, когато бил извикан на помощ от жителите на Одрин, които били оковали и изпратили в Цариград градските първенци. След като жителите на Одрин отказали да му предадат града царят се насочил към Димотика, но войските му били нападнати от плачкосващи турци и Иван Александър предпочел да възобнови мира.
През 1354г. император Йоан Палеолог потърсил помощ срещу Кантакузин от Сърбия и от цар Иван Александър. Сърбите изпратили 7000армия начело с Касниц Борилович. Цар Иван Александър също изпратил свой военен контингент. Кантакузин поискал помощ от зет си султан Орхан. Оценявайки ситуацията патриарх Калист отишъл в Одрин и се срещнал с Йоан Кантакузин опитвайки се да го помири с Йоан Палеолог. Съюзната сръбско-българска войска била разположена край Марица недалече от Димотика. Неочаквано там пристигнала 10 000 турска войска командвана от султанския син Сюлейман, които се придвижвали към Одрин на помощ на Йоан Кантакузин. Двете войски се пресрещнали и при настъпилото сражение българите се спасили с бягство в Димотика, а останалата част от армията била разбита. Със събраната плячка турците се придвижили към Одрин, където останали няколко дни, а след това нападнали България. Византийците също пострадали от този съюзник на Кантакузин, тъй като Сюлейман се възползвал от обстоятелството, че крепостите край Дарданелите били разрушени от земетресението и в нарушение на сключените договори като завзел Галиполи започнал да заселва турци на европейския бряг.
През 1369г. при управлението на Сюлеймановия брат султан Мурад Одрин бил превзет от турците, които го направили своя столица до падането на Цариград в техни ръце през 1453г.
Превземането на Одрин предизвикало ответна реакция и през 1371г. бил организиран голям поход срещу турците начело с братята крал Вълкашин и деспот Йоан Углеша. Край Черномен, недалеч от Одрин турците извършили внезапно нощно нападение и разбили съюзната християнска войска, а предводителите й загинали.
Дьолакроа, който посетил Одрин през 1673г., твърди, че кре¬постната стена имала обиколка от 4 мили и девет врати.
Одринската крепост, чието значение се запазило, била завладяна от руските войски през 1829г. От тази година е и едно сравнително късно, но по-подробно описание на Одринската крепост е това на Сайже: „Крепостта, най-старата част на града, е разположена на едно възвишение, което незабележимо се понижава към Тунджа. Стените са от дялан камък, смесен с много мек градивен камък. Тази стара крепост, ценна с древността си, не би могла да окаже сега и най-малка съпротива. На север от външната стена е вратата, през която в 1363г. Мурад I е влязъл в града. Турците я наричат Херма капу, врата на нахлуването. Там са окачени череп и кости на един мамут и две огромни гранитни гюллета, с които в миналото са си служили турците в артилерията си. Дълго се опитвах напразно да си набавя превода на надписите над тези гюллета, когато при второто ми пребиваване в Андринопол Халид ефенди, мюсюлмански учен, за когото ще ми се отдаде случай да говоря по-нататък, ме увери, че тези надписи, още доста четливи, сочеха, че гюллетата са били закачени, за да се отбележи мястото, през което непобедимата армия на истинските правоверни влязла в града Едирна. Капитулацията на Андринопол, която гарантираше всички обществени и частни имущества, не позволяваше да се изнасят гюллетата. Понеже Русия бе първата сила, проникнала оттатък Андринопол, откак турците бяха завзели града от християните, нейната храбра войска в същност би имала правото да откара гюллетата като трофеи от престоя си в Андринопол, за да украси с тях арсенала на С.-Петербург.”
В навечерието на Руско-турската освободителна война 1877—1878г. около Одрин били изградени 24 редута, но не се стигнало до обсада на крепостта.
Галерии / Gallery
Одрин – галерии / Edirne – gallery
