Велики Преслав, Царският дворец / Veliki Preslav, Imperial Palace
Дворцовият комплекс в Преслав се намира на възвишението, което в периода на османското робство носело названието „Сарай Ери”.Дворцовият комплекс се е развил на мястото на стария аул, който е съществувал още през езическия период на Първото българско царство. След разширението на Вътрешния град на север комплекса се озовал в средата на укрепения градски център. Запазени са кратки описания на дворцовия комплекс в „Шестоднева” на Йоан Екзарх, историята на Лъв Дякон и хрониката на Скилица-Кедрин. Лъв Дякон и Скилица-Кедрин описват дворцовия комплекс като укрепление, където се укрили оцелелите защитници след нахлуването на византийците в града. Възможно е те обаче да говорят за крепостната стена на Вътрешния град или за самите дворцови сгради, чийто масивни стени също са можели да осигурят защита. Споменават също за малка вратичка, вероятно потерна, при която била устроена засада, за да се избиват промъкващите се да плячкосват в двореца византийски войници. Тъй като обаче е посочено, че в двореца са се били укрепили 7-8000души, то по-вероятно става дума за вътрешния град. Йоан Екзарх обаче също говори първо за влизане в княжеския двор, после за влизане в двореца и че там вече са палатите и църквите. Ето неговото описание на двореца, което е и най-подробното: „Когато някой обикновен и нищ, и странник, пристигнал отдалече до портите на княжеския двор и видял ги, се удивява. И стигнал до [вътрешните] врати, се чуди и пита. И влязъл вътре, вижда от двете страни да стоят храмове/домове/, украсени с камък, и с дърво изписани, и прочее. Влизайки в двореца и виждайки високи палати, и църквите, украсени невероятно с камък и дърво, и шарки, а отвътре — с мрамор и мед, сребро и злато, понеже не знае с какво да ги сравни, тъй като в своята земя не е виждал друго, освен сламени хижи, бедният, изгубвайки си ума, им се чуди. Но ако пък му се случи да види и княза, седнал, в мантия, обшита с бисер, с огърлица от гривни /монети/ на шията и с обръчи/прастени/ на ръцете, препасан с пурпурен пояс, и с висящ на бедрото му златен меч, и от двете му страни седнали болярите със златни огърлици, с пояси и обръчи/пръстени/; и ако някой, когато се завърне в своята страна, го запита, казвайки: “Какво видя там?”, ще каже: “Не зная как да го разкажа, защото [само] със собствените си очи бихте могли както трябва да се възхитите на красотата”. В Похвалата за цар Симеон (в Кирило-Белозерския препис е запазено неговото име) в Светославовия изборник пък е посочено, че българският владетел бил изпълнил палатите си с книги.
Когато Йоан Цимисхий превзел Преслав оцелелите защитници се изтеглили в двореца. Опитите да се превземат укрепленията с щурм се провалили. Едва когато дворецът бил подпален, защитниците се събрали пред портата му и се сражавали докато не били избити. По време на триумфалното си завръщане в Цариград Йоан Цимисхий докарал от Преслав икона на св. Богородица. По тази причина някои предполагат, че иконата е взета именно от Владетелската базилика и че храмът е бил посветен на Божията майка.
До момента от дворцовият комплекс са проучени Жилищна (Западна) сграда, Тронна палата, Сградата между Тронната палата и храма, Владетелски храм, Източна и Северна сграда.
На мястото на дворцовата сграда е имало по-малка каменна постройка, основите на която при последващото преустройство били засипани и покрити от плочника на двора.
Първоначално дворецът вероятно се е състоял само от Западната сграда, която е имала както представителни, тъй и жилищни функции. Тя е била изградена от варовикови блокове споени с бял хоросан. На долния етаж е имало голяма правоъгълна зала ориентирана в посока север-юг, която на юг завършвала с широка абсида. По-късно абсидата била намалена. Западната сграда е пострадала вероятно от земен трус или заради твърде плитките основи – те са достигали дълбочина само от 40см. Появили се пукнатини в конструкцията на сградата и плъзгане на редовете каменна зидария и надлъжните стени. В резултат от това горната част на сградата се съборила и се наложило сградата да бъде ремонтирана и преустроена. Стърчащите части били изравнени на височина около 2.5-3м., а след това стените били престроени нагоре с изключение на абсидата, която била елиминирана в новата конструкция на сградата. Старата част била инкорпорирана в новата, двойно по-голяма сграда. Северната част на новата сграда образувала входен вестибюл. Входът на сградата бил от север. До входа започвала полегата стълба, която извеждала на невисок етаж в този вистибюл. От него се преминавало към основната част на сградата. Докато северния вестибюл със стълбата имал ниско приземие, то южната част имала само един етаж изграден върху висок насип. Пространството на старата постройка било разделено от напречни стени на 4 зали, наредени в анфилада от север към юг, като се преминавало от помещение в помещение през входове разположени по оста на сградата. Ширината на сградата е 16м.
Източно от Западната сграда била построена Тронната палата, като и двата обекта са ориентирани в посока север-юг. На северната фасада на Тронната зала са били оформени симетрично 5 входа, като централният представлява широк портал по оста на сградата. Приземния етаж се състои от зала дълга 35м. и широка 22.50м.. Страничните кораби са били разделени от напречни зидове на 4 помещения. Напречните зидове опират до външните стени на залата, които пък са били подсилени с по една лизена. В южния край на залата е очертан едноделен притвор широк 5м., а в северния край на средния кораб също има напречен зид, който оформя четвъртито помещение. Външните стени на приземието са дебели 1.25м. и са изградени от големи варовикови блокове, наредени в хоризонтални редове. Квадрите са били свързани с железни скоби и споени с бял хоросан. Предполага се, че същинската тронна зала се е намирала на горния етаж. Етажът е бил разделена от два стилобата на три кораба, като централния е широк 9м., а страничните по 4м. Вероятно корабите на горния етаж са били разделени от колони. При разкопките се били открити късове от колони от различен камък и с различни диаметри, а също мраморни атически бази и капители с късновизантийска акантова украса. Открити са били също мраморни плочи от подовата мозайка с шестоъгълна, квадратна, ромбовидна, триъгълна и лещовидна форма. Намерени са били също две колони от зелена бреша, като едната е била разбита, а другата запазена изцяло.
Западната сграда и Тронната зала са били свързани от две постройки от север и юг, в резултат от което се оформял вътрешен двор. Пред северната свързваща постройка е имало редица от къси беломраморни колони, които вероятно са носели къс чардак.
Владетелския храм се намира на разстояние 30м. североизточно от Тронната зала. Черквата се е свързвала с Тронната палата чрез улица с ширина 1.50м., настрана с разнородни каменни плочи.
Между владетелската базилика и Тронната палата са разкрити останките на сграда дълга 42.80м. и широка 14м. Четирите й масивни зида са върху чакълесто-глинеста подложка, вкопана на дълбочина 1.80м. в терена. Под тази подложка има набити пилоти в здравата пръст.
Храмът е бил издигнат на мястото на монументална сграда, която е съществувала в предстоличния период на Преслав.
Храмът е базилика с екзонартекс, нартекс, три кораба, обширно и дълбоко предолтарно пространство завършващо с три абсиди. Надлъжната ос на храма е с отклонение около 20° в посока североизток-запад. Сградата е с размери 47.5м.х21.10м. Градежът на черквата е блоков, изпълнен с техниката opus quadrtum от блокове със среден размер около 1х0.5х0.5м. от крехък порьозен варовик със светлоохров отнетък. Блоковете се допират плътно един до друг, а спойката е от бял хоросан. Северната и южната стена са били подсилени отвън с контрафорси дълги 1.70м. и дебели 0.90м. На северната фасада са разкрити 4 контрафорса, а по южната – три.
Подът е бил покрит с мозайка изработена с техниката opus sectile, като са използвани бели мраморни плочи, а също правоъгълни, квадратни, триъгълни и Г-обрани елементи изрязани от проконески мрамор, зелен мрамор, бреша, сивкавозелен и виненочервен камък, шист и по-рядко червени порфирени кубчета, а спойката е от розов хоросан. От подовата украса особен интерес представлява кръгла плоча с диаметър 60см., която се явява център на подовата настилка. Предполага се, че това е омфалосът – плочата, която обозначавала мястото, на което е стоял царят по време на богослужение. При първия оглед на височината „Сарай Ери” е била извадена платформа на амвон с двойна стълба с размери 1.76х1.50м. изработена от проконески мрамор. Материалът и формата на амвонът показват, че той вероятно е от около 500г. от н.е. и изглежда е бил донесен от руините на ранновизантийска черква. Вероятно именно този амвон е изобразен върху открития при разкопките каменен блок. Запазени са няколко от подложките за базите на колонките носещи платформата на амвона. При амвона са се пресичали две беломраморни пътеки с направления изток-запад и север-юг и са образували кръст в пода на наоса.
В насипите и върху камъни от зидарията са запазени останки от стенописи, изработени в техниката al fresco. Тоновете са нюанси на червено, охра, тъмнокафяво до черно. Стенописите са върху естествения кремав фон на мазилката. В насипа са открити и сравнително малък брой смалти от стенна мозайка в светлозелено, синьо, жълто, златисто.
В насипите около стените са открити оловни късове, които вероятно са останки от покривното покритие и рамките на прозорците. При разкопките са намерени части от кръгли прозоречни стъкла с диаметър 19-22см. с различно оцветяване – безцветни , сини, лилаво-червени. В насипа са открити кръстове, части от мебели и украси, метални предмети със следи от позлата, кости и стъклени чашки от кандила.
При строежа на владетелската базилика има два строителни периода. През първия строителен период сградата не е имала външен притвор и размерите й са били 42.10х21.10м.. През втория строителен период е било построено външното преддверие, като неговите стени застъпват частично цокъла на вътрешния притвор. Екзонартексът е с размери 3.25х3.50м. Той е триделен, с оформени от север на юг две почти квадратни помещения с размери 3.25х3.50м., които е възможно да са основите на кули на фасадата на сградата. В северното помещение е открита обгоряла трамбована пръст и началото на овално съоръжение, което вероятно е било вита стълба към горните части. В насипа е бил открит ключов камък с формата на издължен трапец с размери 76х12х32см. В югозападното помещение е открита варовикова колона, покрита с релефна мрежа от ромбове, някои оцветени в синьо и червено. Външният притвор престанал да съществува през ХІв. и в централното му помещение са разкрити 17 християнски гроба, а в южното голяма яма с кости от много животни.
Притворът (нартексът) е еднопространствен с дълбочина 3.20м. и от него се преминавало в наосът. Имал е вход от юг, а вероятно също от симетричен от север, а също и вход от запад. Външния зид на притвора има цокъл с дебелина 2.70м., а суперструкцията е с дебелина 2.30м. Подът е застлан с големи мраморни плочи върху изравнителен нееднороден насип. Там са открити гробове, оградени с изправени камъни, които вероятно са от следстоличния период, когато храмът е загубил значението си на владетелски. Към притвора отвън от север и юг са долепени по две стени на разстояние 2.40м. между тях. Те са градени от блокове, споени с хоросан и са широки 0.9-1.0м. Издават се на 1.70м. пред фасадата и ограждат входовете към вътрешността на нартекса. Останки от подобни пропилеи са били разчистени на разстояние 4.80м. на изток по северната и южната стена. Двата странични входа не се намират на една ос – този на южната стена се намира на разстояние 26.80м. от западната стена и води към олтара, а този от север – на разстояние 30м. и води към амвона.
Наосът е разделен на три кораба от стилобати с дебелина в основите 2.10м. Със същата дебелина е субструкцията на северната и южната му стена. Дебелината на суперструкцията е 1.40м. В югозападния ъгъл е запазен стълб граден с блокова зидария със страна 1.28м., което дава основание да се предположи, че аркираните отвори са били носени от зидани стълбове. Ширината на централния кораб е 10.45м. измерена до централните надлъжни оси на стилобатите, а на страничните са с ширина 3.50м. В източната част се намират трите абсиди, които са кръгли. Централната абсида се издава на изток с 6.50м. в сравнение със страничните.
До южната стена на базиликата са разкрити основите на два параклиса. Те са били правоъгълни постройки с полукръгли абсиди от изток. Източния параклис е с външни размери 6.70х5.05м., а основите му са на дълбочина 1.20м. и достигат до строителното ниво на базиликата. Изграден е от ломен пясъчник, споен с хоросан. Западния параклис е с размери 15х5м. и има дълбоко предверие. Този параклис е бил направен по-късно от източния, когато южната стена на базиликата вече е била частично разрушена.
При разкопките през 2004г. са били открити печат на Стефан – митрополит на Йоанопол (името дадено на града от имп. Йоан Цимисхий, което обаче не се запазило дълго в употреба и това показва, че притежателят на печата е ръководел на епархията в началото на византийското владичество) и рисунка-графит върху плоча с изображение на храма и амвона. При разкопките през 2005г. е бил намерен сребърен филактерий с позлата с изображение на св. Богородица върху пластинка на основата.
През ХІV около базиликата е възникнал обширен некропол, от който са разкрити над 300гроба. През османския период там е имало варници за изпичане на вар от варовиковите и мраморните елементи от декоративната украса.
На изток и север от базиликата са се намирали други монументални сгради. Северената сграда е била дълга 30м. и широка 12м., с аркада на горния етаж.
Литература:
Йоан Екзарх, „Шестоднев”, Московски препис от 1263г., стр. 270-270V;
Лъв Дякон, „История”, в ИБИ-9, ГИБИ 5, стр. 264.
Скилица-Кедрин, „Кратка история”, в ИБИ-11, ГИБИ 6, стр. 265
Кръстьо Митяев, “Архитектурата на Средновековна България”, стр. 53-58;
М. Ваклинова, И. Щерева, С. Горянова, М. Манолова-Войнова, П. Димитров, „Владетелската църка във Велики Преслав”, Сп. Археология, 4/2003, стр. 30-40.
М. Ваклинова, И. Щерева, С. Горянова, М. Манолова-Войнова, „Проучвания на владетелската църка във Велики Преслав”, АОР – 2004г., стр. 270
М. Ваклинова, И. Щерева, С. Горянова, М. Манолова-Войнова, П. Димитров, „Проучвания на владетелската църка във Велики Преслав”, АОР - 2005г., стр. 305-308
Х. К. Шкорпил, Преслав, ИВАД, 3/1910, стр.101-146;
Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура, стр. 191 и сл.;
Ст. Ваклинов, Дворцовите центрове в Плиска и Преслав, в Плиска-Преслав. Прабългарската култура. Материали от българо-съветската среща, т.2, 1981г., стр. 135 и сл.
Галерии / Gallery
Велики Преслав – галерии/ Veliki Preslav – gallery
