Варна, старата крепост "Ески кале" / Varna, the old fortress "Eski Kale"
Крепостта се състояла от външна и от вътрешна части:Външната крепост обикаляла всичките страни на града от високия морски бряг до реката, която съединявали езерото с морето, имало край крепостната стена дълбок ров (кале-хендек), който бил укрепен с зидове по склоновете му (escarpe и contre-escarpe). В източната част на крепостта била естествено дере. От реката вървял крепостният зид 6ез ров към високия морски бряг.
В крепостната стена имало единайсет (или четиринайсет) четириъгълни кули (бастиона), а именно: 1) в източната 4 — Н; Z;, XIV и Y, 2) в северната — 3 (X, W и V), 3) в западната — две (U и Т) и в южната — две. По време на руско-турската война 1828-1829г. всички бастиони имали по 11 оръдия, освен крайморския от север, който разполагал със 17 оръдия. Брустфера на куртината бил опасан от палисада изградена от дебели дъбови колове.
В крепостта имало шест порти: 1) при втория бастион (XIV) ; 2) между четвъртия и петия бастион (XIII) ; 3) между седмия и осмия (ХІІ); 4) в югозападния ъгъл на крепостта (X); 5) до моста Таш-кьопрю (VIII) и 5) до пристанището (VII). Между последните две порти е имало табия (бастион). Портата до пристанището се наричала „Скеле-капусу" (т. е. пристанищна порта), до Таш-кьопрю „Стамбол-капусу," в югозападния ъгъл на крепостта „Русчук капусу" (X) и във втория (северен) бастион „Войвода-капусу" (XIV). За пазене на моста „Ташъ-кьопрю" имало мо¬стова крепост „tete de pont" (M). По време на руско-турската война 1828-1829г. то било съоръжено със 17 оръдия. Пътят през моста отивал към Цариград. На него имало турски надпис със следното съдържание: „През 1758 (1174 от Егира) сполетя моста божие нещастие (наводнение). Населението положи своите старания при граденето му". Мостът бил съборен през 1906. Край пътя за Цариград, близо до новия канал, който съединява езерото с морето, бил побит мраморен стълб с турски надпис. Стълбът се наричал „паша-мезар” т. е. пашов гроб.
Вътрешното кале „Кале-ичи" било обиколено с двоен зид, от който вътрешния бил висок и снабден с бойници (мазгали), а външния — нисък (около Зм.). То имало 12 четириъгълни кули (включително тези на външната стена на „Барут-хане”). Двата зида били отдалечени колкото да се разминат две коли. Между двата зида имало 9 кули, съединени с вътрешния зид на калето. В калето се влизало през една голяма порта, наречена „Буюк-капусу" (т. е. голяма порта); тя се намирала на западната страна (А). Откъм север имало, една малка вратичка (В). Само в западната част имало крепостни постройки; в останалата част имало турски къщи и джамия, наречена „Кале-джами". На север от калето се намирал Кале-мегдани т. е. крепостния площад. След превземането на Варна през 1828г., русите съборили калето, с изключение на западната част. При възстановяването на крепостта след войната „Кале ичи” не било изградено отново, а стените му били заравнени и освободената площ била раздадена на новозаселили се за строеж на къщи. До западната стена на „Кале ичи” се намирало „Барут-хане”, което изпълнявало функциите на арсенал. При градежа на стените на вътрешната крепост са били употребени вторично материали от античния град. При разрушаването на стените от руските войски били извадени и отнесени някои релефи. По данни на родения през 1814г. варненският гражданин Василакоолу в кулите на северната стена имало запазени стенописи с образи на светци със златен ореол около главите. Вероятно става дума за черквата св. Теодор, която се е намирала в една от кулите на вътрешната крепост, но още преди разрушаването н а този участък вече не е била действаща. Наличието на черква в една от кулите обаче е сред аргументите, че вътрешната крепост е съществувала преди турското завоевание.
По времето на тримесечната руска обсада на гр. Варна през 1828г. руските войски изстреляли в града 37000 пълни гюллета, 8600 кухи гюллета и 2500 гранати (картечи). Градът бил разрушен и обезлюден. Разрушенията от обстрела, епидемията и изселването довели до значително намаляване на населението на града. Руската окупация на града продължила от 12 октомври 1828г. до Одринския мир сключен на 14 септември 1829г., т. е. почти една година.
Литература: ИВАД, 2/1909г., стр. 33, Х. К. Шкорпил, Турските укрепления на Варна (от 1828 и 1834г.)
Галерии / Gallery
Варна, галерии / Varna-gallery
