Цариград, черквата "Света Богородица Влахернска" / Istanbul, Church of St. Mary of Blachernae
Строежът на храма „Света Богородица Влахернска” е бил започнат от императрица Елия Пулхерния през 450г. в близост до извор намиращ се в подножието на шестия хълм на Цариград. След като починала, постройката била завършена през 453г. от съпругът й император Марциан. По-късно към сградата били добавени две нови постройки – параклисът „Светата ракла”, където се пазели омофорът и поясът на св. Богородица и аязмото (от гр. „хагиасмо” – „свещена вода”) „Животворен източник”. В черквата се е намирала и чудотворната икона на света Богородица. Благодарение на тази икона Цариград бил спасен по време на аваро-персийската обсада през 626г. До този момент сградата се е намирала извън крепостните стени. За защита на храма била направена нова крепостна стена, в резултат от което предградието Влахерна попаднало зад укрепителната линия на Цариград и по-късно около нея се развил дворцов комплекс. Помощта на св. Богородица се проявила също при арабската обсада на Цариград през 717-718г. и по време на руското нападение на Цариград през 860г. Когато през 911г. руска дружина нападнала Цариград по време на всенощното бдение св. Андрей с ученика си Епифаний имали видение, в което света Богородица покрила със своя омофор столицата. Руското нападение било отразено, а в чест на това събитие на 1 октомври бил установен празника „Покров на Пресвета Богородица”. Пак при управлението на император ЛъвVІ Мъдри се случило и друго събитие, в чест на което на 31 август бил установен празника „Полагане на пояса на света Богородица”. Съпругата на императора Зоя заболяла и се изцелила след като върху нея бил положен поясът на света Богородица. По време на неуспешните войни с българския цар Симеон византийците също прибягвали до реликвите на храма. По време на похода на цар Симеон през 922г. там бил отнесен смъртноранения военачалник Сиктакий, под чието командване било извършено нападение срещу лагера на българите, които обсаждали Цариград. Преди да се отправят на срещата с цар Симеон именно в този храм са се молили за да постигнат мир император Роман І Лакапин и патриарх Николай Мистик. След молитвата императорът взел омофора на света Богородица, наметнал се с него и така отишъл да преговаря с цар Симеон.В храма се чествали с особена тържественост още три празника – Сретение Господне, Успение Богородично и Всенощното бдение в навечерието на Неделята на Православието.
На 15 август 944г. към реликвите на храма били добавени писмото на цар Авгар и св. Убрус („Мандилиона”), но по-късно били преместени в черквата „Света Богородица Фароска”.
Чудотворната икона на св. Богородица по време на иконоборческата криза е била скрита под мазилката. Тя била открита по време на реставрационни работи при управлението на император Роман ІІІ Аргир. През 1070г. обаче черквата изгоряла. Тя е била възстановена при управлението на императорите Роман ІV Диоген и Михаил VІІ Дука, като е бил запазен стария план.След възстановяването е описано от Ана Комнина и авиньонския абат Валет още едно чудо свързано с иконата. В петък при започване на вечернята завесата, която покривала иконата започвала бавно да се вдига, а след завършването на службата започвала отново бавно да се спуска.
Храмът пострадал тежко през 1204г. когато латинците превзели Цариград. Тогава били задигнати и някои от реликвите на храма – ръката на св. Георги, мощите на св. Лука и частицата от Чудотворния кръст. По време на съществуването на Латинската империя храмът бил католически.
На 29 февруари 1434г. избухнал пожар, който унищожил целият комплекс.
След падането на Цариград комплексът задълго останал в руини, като християните посещавали аязмото. През 1867г. мястото било откупено от кожухарския еснаф и над аязмото бил направен малък параклис.
Храмовият комплекс се състоял от три сгради: черквата „Света Богородица Влахернска”, параклисът с реликвите „Светата ракла” и аязмото „Животворния източник.
Средновековната черква била голяма трикорабна базилика, като корабите били разделени от колони. Колоните са били от зелен яспис върху бази от бял мрамор. Тя била правоъгълна с размери 96м.х36м. При преустройството направено от император Юстиниан І изглежда е бил добавен и купол. След реконструкцията през 1070г. бил запазен стария план, но куполът не бил възстановен. Таванът на възстановения храм имал многоцветна украса. Стените били украсени с мраморни плочи и мозайки изобразяващи живота и чудесата на Христос. В храма имало сребърен амвон и иконостас с богата скулптурна украса.
От дясно на храма се намирал параклиса „Светата ракла”, където се пазели омофора и пояса на Богородица, а също и иконата. Постройката е била кръгла с притвор. Реликвите са се пазели в ракла украсена със сребро и злато.
Аязмото „Животворен източни” се е състояло от три части: съблекалня, басейн и зала. Помещението с басейна имало купол, на който бил изобразен свети Фотий. Стените били украсени с икони, а водата се изливала в басейна от ръцете на мраморна статуя на света Богородица. На 15 август след като императорът се поклонял пред Мафориона (омофора, покрова) на Богородица той се потапял три пъти в басейна.
Днешната черква е с трапецовиден план, като наоса е разположен на по-ниско ниво от притвора. Срещу стъпалата свързващи наоса с притвора се намира чешмата със светена вода, а между тях е иконостаса. До чешмата се намира и обкованата в сребро Богородична икона.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
