Цариград, Храмът „Света Богородица Кириотиса” - екстериор / Constantinople, Church “Theotokos Kyriotissa” - exterior / Istanbul, Kalenderhane Camii
Храмът „Света Богородица Кириотиса“ се намира в близост до източния край на акведукта на император Валент. Има спорове около названието на джамията, като са изказван становища, че тя се е нарчала „Света Богородица Дякониса“ или „Христос Акаталептос“. Разкриването на стенописите над входа и в югозападния параклис, на които е разчетена думата „Киротиса“ дават основание да се приеме, че това е било името на храма.На мястото на сегашната черква е имало римска баня. В периода I-VIв. На мястото на термите е била построена черква. Вероятно през VIIв. Южно от първата черква е бил построен втори, много по-голям храм. Около ХIIв. В периода на Комнините е била построена третата поред черква, като е бил използван олтара и разрушената през османския период абсида. Около храмът се оформил манастирски комплекс. След превземането на Цариград от участниците в четвъртия кръстоносен поход храмът е бил предоставен на ордена на францисканците. След превземането на Цариград от турците през 1453г. сградата била предоставена на дервишите. Тя получила названието „Календерхане“ (“Домът на календерите“). Дервишите устроили там имарет и завие.
През 1746г. хаджи Бешир ага поставил в сградата михрам, минбар и махвил, като по този начин било завършено преустройството ѝ за джамия. Във връзка с претърпени повреди от земетресения и пожари сградата е била ремонтирана през 1854г., 1880г. и 1890г. При тези ремонти били разрушени страничните галерии и хоровете. През 1930г. мълния разрушила минарето и джамията била изоставена. През 1970г. е започнало проучването и реставрацията на сградата, при които са открити мозайката от предиконоборческия период изобразяваща „Представянето на Христос в храма“ и фрески от ХIIIв. свързани с живота на св. Франциск от Асизи, които сега са реставрирани и се съхраняват в Археологическия музей.
Сградата представлява кръстокуполна черква с вътрешен притвор, до който по-късно е добавен и външен притвор. Градежът е от редуващи се каменни и тухлени пояси. През византийския период сградата е имала странични галерии от север и юг, като след разрушаването им в османския период проходите към тях били преправени на прозорци. Михраба и минбара са изместени в ъгъла на абсидата, с оглед посоката към Мека.
Освен с мозайките и фреските вътрешната украса прави впечатление и с облицовката на стените с разноцветен мрамор. Фрагменти от декоративната украса на храма могат да се видят разпилени и в двора на сградата.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
