Цариград, Храмът "Всесвета Богородица Монголска" / Istanbul, Saint Mary of the Mongols
Храмът „Богородица Панагиотиса”(от гр. „Всесвета”) наричан още „Света Мария Монголска” (Мухлеотиса) и Канли килисе (от тур. „Кървавата черква”) се намира на петия хълм на Цариград в квартала Фенер в близост до величествената сграда на гръцкото православно училище. Постройката никога не е била превръщана в джамия, но въпреки това е претърпяла ред преустройства.Първата черква на това място е била изградена като част от манастира основан от Евстолия и Сосипатра - дъщерята на император Маврикий. Този храм бил посветен на св. Евстолия. През ХІв. в съседство възникнал и мъжки манастир, основан от атонски монаси от „Великата лавра”, който бил посветен на „Вси светии”. След превземането на Цариград от латинците манастирът потънал в разруха.
През 1261г. Исак Дука възобновил манастира, като храмът получил името „Всесвета Богородица”. През 1266г. манастирът бил разширен и бил зографисан от живописеца Модест.
Днешният си вид сградата придобила в резултат от преустройството направено от Мария Палеологина – извънбрачна дъщеря на император Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282). Тя била омъжена за монголския хан Абага. След като през 1281г. овдовяла се завърнала в Цариград и преустроила манастира и храма. Черквата получила прозвището „Мухлеотиса”, т.е. „Монголска” именно заради ктиторството на Мария Палеологина. След смъртта на Мария Палеологина манастирът преминал в ръцете на Исак Палеолог Асан, който бил съпруг на Теодора, която се счита за дъщеря на ктиторката. След като манастирът бил ипотекиран от наследниците на Мария Палелогина монахините се обърнали към император Андроник ІІІ и патриарха, които се произнесли в полза на монашеската общност.
На 29 май 1453г. при нахлуването на турците в Константинопол според преданието в района на храма са се водили боеве и дори е загинал турски знаменосец, заради което улицата била наречена „Санджакдар Йокушу”, т.е. „Изкачването на знаменосеца”, а храма Канли килисе - „Кървавата черква”. Квартала Фенер обаче е сред доброволно предалите се райони на Цариград и по-вероятно названието и легендата са свързани с червения цвят на външните стени на сградата. Султан Мехмед ІІ подарил сградата на майката на архитекта Христодул, в знак на благодарност за изграждането на джамията Фатих. При управлението на султаните Селим І и Ахмед ІІ са били правени опити храмът бъде превърнат в джамия, но те завършили неуспешно и тя продължила да функционира като черква.
Сградата е била повредена няколко пъти от пожари (през 1633, 1640 и 1729г.), но е била отремонтирана и разширена. В края на ХІХв. към нея било пристроено училище, а през 1892г. била пристроена малка камбанария. Черквата пострадала тежко по време на антигръцкия погром през 1955г., но е била реставрирана.
През византийската епоха сградата е представлявала тетраконхиална черква с централен купол и триделен притвор. При последващите преустройства е било направено едно значително разширение на юг, в резултат на което бил променен значително първоначалния план.
От средновековната вътрешна украса е останало съвсем малко – едно изображение на Страшния съд и образът на Богородица на източната стена. Следи от фрески се забелязват и на източната стена на криптата. Запазени са също и 4 икони от ХІІІ-ХІVв.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
