Цариград, Манастирът "Пантократор" / Constantinople, The Monastery "S. Saviour Pantokrator"
Храмът „Пантократор“ е втората по големина византийска култова сграда в Цариград, която се е запазила до днес. През 1118г. императрица Ирина (Пиришка Арпад) построила манастирски комплекс посветен на Христос-Вседържител включващ главен храм (католикон), болница и библиотека. След нейната смърт през 1124г. император Йоан ІІ разширил комплекса, като построил на север от католикона втора черква посветена на св. Богородица Милостива (Елеуса). Тя била съединена с манастира чрез покрит проход с параклис посветен на архангел Михаил. Параклисът се превърнал в мавзолей и там освен ктиторите Йоан ІІ и Ирина и много благородници са бил погребани също съпругата на император Мануил І - императрица Ирина (Берта фон Зулцбах) и император Йоан V Палеолог. Самият Мануил І също бил погребан при входа, като надгробието било изработено от черен камък със седем възвишения символизиращи седемте хълма на Цариград. Хониат сочи, че е бил погребан в Хериона, което вероятно означава, че е бил погребан в параклиса. Там по-късно бил отнесен и поставен на пиедестал донесеният от Ефес червен камък с размерите на човешки ръст, за който се считало, че бил плочата, на която Христос след свалянето на кръста бил измит и помазан, за да бъде погребан.След превземането на Цариград от участниците в ІV кръстоносен поход манастирският комплекс бил предоставен на венецианците и там се е съхранявала иконата „Света Богородица Одигитрия“, за която се счита, че е нарисувана от евангелист Лука. Сградите на манастира са били използвани също като дворец от последния латински император Балдуин ІІ. След като византийците отвоювали Цариград манастирският комплекс бил върнат на православното духовенство.
След превземането на Цариград от турците един от тамошните монаси – Генадий (Георги Схоларий) бил поставен за патриарх. Това обаче не предотвратило превръщането на черквата в джамия, при което била наречена наречена на името на името на видния молла, който преподавал там Зейрек Мехмед Ефенди – „Зейрек Килеси Джами”.
Източно от черквите се намира конака от османския период наречен „Зейрек хане”, а в близост се е запазила още една малка византийска сграда от манастирския комплекс превърнат в османския период в месджида „Шейх Сюлейман“.
Храмовият комплекс се състои от три сгради, свързани една с друга. Южната сграда е католикона на манастира „Христос Спасител и Вседържител” (Пантократор), северната сграда е черквата „Света Богородица Милостива” (Елеуса), а между тях се намира параклиса „Св. Архангел Михаил”, който както стана дума вече е служел за херион – място за погребение на императорите и членовете на техните семейства.
Католикона е трикорабна, двукуполна постройка с външен и вътрешен притвор. Единият купол се намира в наоса и се носи от четири колони, а вторият е над женското отделение. Вътрешния притвор е петделен и изглежда е бил пристроен заедно с параклиса, а външният е бил добавен най-късно. Главната абсида е монументална и седемстенна, с два реда от по три прозореца, а двете странични ниши от външна страна са съвсем слабо изпъкнали.
Параклисът е едноапсиден с два купола, като продълженията на нартекса на Елеуса и езонартекса на Пантократор оформят неговото преддверие, като са отделени по средата със стена с проход.
Северния храм е еднокуполен, трикорабен и триабсиден. Единственият купол също се носи от четирите колони, разделящи наоса на три кораба. Неговият притвор е триделен, като съществува и като продължение четвърти дял, който се явява преддверие на параклиса.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
