Цариград, Храмът "Света Теодосия" / Istanbul, Church "S. Theodosia"
Храмът „Света Теодосия” се намира на улицата, която водела към портата носеща същото име. През 1453г. турците превзели Цариград на патронния празник на храма. При нахлуването им в града те заварили сградата окичена с рози по случай деня посветен на светицата и нарекли храма „Гюл джами” (тур. „Джамията на розата”). Близката крепостната порта била преименувана на „Ая капу” („Портата на светицата”).Св. Теодосия Цариградска се противопоставила на снемането на иконата над вратата на двореца, заради което била екзекутирана на 29 май 730г. Мощите на светицата до превземането на Цариград от турците се намирали в този храм. Мощите били обект особена почит заради чудодейното излекуване на болни. Два пъти седмично било извършвано литийно шествие, по време на което богомолците извършвали поклонение пред реликвата. Когато турците нахлули в Цариград те пленили укрилите се в храма богомолци, а мощите на светицата били изхвърлени на кучетата.
В югоизточната камера на сградата има гроб, над който има арабски надпис, който гласи: „Гробница на Апостола, ученика на Иисус. Мир на праха му.”. Според Герлах това бил гроба на мюсюлманския светец „Гюл Баба”. В едно свое писмо до Скарлатус Византиус цариградският патриарх Константин І твърди, че още като дете бил слушал от престарелите жители на Цариград, че това бил гроба на последния византийски император Константин Драгаш Палеолог и според него с това предание се съгласявали и турските духовници. В по-старите извори обаче няма упоменаване, че император Константин е погребан там. Изследователите изказват различни становища относно това, чий е гробът – според едни е бил гробът на самата света Теодосия, според други там са били пренесени мощите на някой от апостолите от храма „Светите Апостоли” при разрушаването му, според трети това е гробът на мюсюлманския светец „Гюл Баба”, на когото била кръстена джамията, а според други там бил погребан първично или вторично император Константин Драгаш Палеолог. До момента обаче становищата са по-скоро предположения, без да има някакви по-категорични данни в подкрепа на някое от тях.
Има спорове и относно името на черквата. Някои изследователи са склонни да я идентифицират като католикона на манастира „Евергет”. Според други храма е бил посветен на света Евтимия, света Теодосия Тирска и света Теодосия Цариградска. Трети пък считат, че това е храмът посветен на света Теодосия Цариградска и отъждествяването му с други се дължи на объркване с намиращия се в близост до него манастир Евергет и с друга черква посветена на св. Теодосия.
След превземането на Цариград от турците сградата известно време била използвана като военноморски склад. Шейх-юл-ислям Мола Хусреф Мехмед ефенди (починал през 1480г.) изградил в близост месджида „Кючук Мустафа паша” (не се е запазил) и банята „Кючюк Мустафа паша хамам” (съществува и сега).
Около 1490г. рушащата се сграда била отремонтирана и превърната в джамия. Около 1566-1574г. при управлението на султан Селим ІІ било издигнато минаре. Заради понесените щети от земетресенията през ХVІІ и ХVІІІв. сградата била ремонтирана при управлението на султан Мурад ІV, като били възстановени купола с пандентивите, западната част и минарето. При султан Махмуд ІІ бил извършен нов ремонт и тогава била направена дървената султанска ложа.
Сградата е кръстокуполна черква. Рамената на кръста оформят по една странична галерия от двете страни, които завършват с параклис. Сградата има 5 купола – централен и по един в четирите ъгъла. Има три абсиди, като централната е седемстенна, а страничните са тристенни. Централната абсида е била частично поправяне през турския период. Сградата е с размери 20х26м.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
