Цариград, Патриаршески катедрален храм "Свети Георги" - интериор / Istanbul, Patriarchal cathedral "St. George" - interior
Патриаршеският катедрален храм „Свети Георги” по план е трикорабна базилика с три полукръгли абсиди на източната стена и напречен притвор на запад. Поради терена стените на храма не са прави, а се свързват под лек ъгъл, но тази особеност на сградата не прави впечатление. Интериорът е разделен на три крила от колонади и високи столове от абаносово дърво, поставени на една линия с колоните.В олтара се намира синтрона (съпрестолието), разположен в полукръг покрай централната абсида с местата на архиереите, а в средата му се намира мраморния патриаршески трон. От двете страни на централния олтар при страничните абсиди са обособени два параклиса – южния, при дяконикона е посветен на св. Богородица Памакариста в чест на предишния патриаршески храм, който бил превърнат в джамия, а северния при протезиса е посветен на Тримата велики светители на Църквата. Тесен проход води от този параклис в ризницата, а оттам в двора.
Олтара е разделен от наоса с висок дърворезбован олтар с три реда икони. На царските двери е поставен двуглавия орел като символ на цариградския патриарх. Иконите от царския ред продължаващи и по северната и южната стена са „Христос – истинската лоза”, „Св. Йоан Кръстител”, „Св. Св. Георги и Димитър”, мозаечната икона на св. Богородица Памакариста, „св. Евтимия”, „Св. Богородица – дърво на живота”, „Свети Георги на кон”, „Св. Никола”, „Тримата светители”, „Св. Харампий”, „Св. Йоан Богослов и Прохор”, „Св. Мина на кон”, „Св. Богородица Фанеромене от Казик”.
В иконостаса е вградена колоната, на която е бил привързан Христос за да бъде бичуван. В южния кораб се намират саркофазите с мощите на св. имп. Теофано, Св. Евтимия и св. Соломония. Мощите на св. имп. Теофано са се намирали до 1393г. в Търново, след което били пренесени във Видин, а оттам се озовали в Цариград, вероятно заедно с мощите на св. Петка. Императрица Теофано е била първата съпруга на имп. Лъв VІ Мъдри. Българската царица Теодора след като била прогонена от съпруга си цар Иван Александър се замонашила, като приела името на св. Теофано. Саркофагът с мощите на св. Евтимия е богато орнаментиран със сребро.
Над южната врата в притвора стои възстановителен надпис на Йеремия ІІІ: „Тази свята патриаршеска черква се възобнови из основи при патриаршеството на най-преподобния патриарх Йеремия със средства на вярващите християни и архонтите под надзора и ръководството на преосвещените митрополити Паисий Никомедийски, Герасим Никейски, Партений Халкидонски, Кирил Бруски, Калиник Варненски, със съдействието на най-почтените архонти великия еклесиарх кир Константин и хаджи Константин, капукехая на Угровлахия, 18 декември 1720г.” От вътрешната страна на входа има втори, по-малък надпис, който гласи: „Не забравяй Господи, слугата си Константин, капукехая на Молдовлахия, за чиято сметка бе направена вратата през 1720г. На опората на вратата има трети надпис: „Този под е застлан с плочи за сметка на най-почтения архонт Киуртцубаши Атанасакис за негов спомен. 3 декември 1720г. „На свещника в притвора има надпис, че е бил подарен от Манол, син на петър от Костур през 1669г.
В северния кораб са намират мраморните ажурни ковчежета с върнатите от папа Йоан Павел ІІ части от мощите на св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
