Цариград, Храмът "Св. св. Сергий и Вакх" / Constantinople, The Church "St. St. Sergius and Bacchus"
Храмът «Св. св. Сергий и Вакх» се намира в Истанбул между в кварталите Фатих и Кумкапи, близо до Мраморно море, до руините на Големия дворец и до двореца Вуколеон и на юг на хиподрума. Патроните на храма св. Сергий и св. Вакх били високопоставени сановници в двора на император Максимиан и заради владетелското благоволение често било търсено тяхното застъпничество. Когато императорът обаче разбрал, че са християни ги подложил на различни мъчения и унижения, за да се откажат от вярата си. Двамата починали от изтезанията, на които били подложени през 295г. Тяхната памет се почита на 7 октомври.Сградата е била построена около 527—529 г. близо до мястото, където се е намирал двореца /Х/ормизда, в който император Юстиниан е живял преди да стане император. Според преданието преди да се възкачи на трона Юстиниан бил обвинен в заговор срещу император Анастасий, но благодарение на чудодейното застъпничество на св. Сергий и св. Вакх той бил спасен. В знак на благодарност когато станал император той наредил да бъде построен храм посветен на двамата светци. Поради голямата външна прилика със катедралния храм «Света София» днес сградата носи названието «Малката света София» (тур. „Кючюк Ая София”). Предполага се, че постройката е дело на архитектите построили «Света София» - Исидор Милетски и Антемий Тралски и че е била направена за да се види в умален вид как ще изглежда бъдещата катедрала.
В книгата си „За строежите” Прокопий Кесарийски (VІ:1-8) е описал изграждането на храма: „Своята вяра по отношение на апостолите на Христа императорът показал по следния начин. Преди всичко той построил храма „Петър и Павел”, какъвто нямало преди това във Византия. Той бил издигнат около императорския дворец, който преди се наричал двореца Хормизда. Този свой личен дом той направил благодарение на великолепието на постройката такъв, че той изглеждал и действително бил достоен да се счита за царски палат; когато пък той станал ромейски самодържец, той го съединил с другите дворцови постройки. А тук бил построен и друг храм на името на славните светци Сергий и Вакх. Напречно на него бил пристроен другия храм. Тези два храма не са обърнати един към друг с фасадите са, но стоят напречно един на друг, съединявайки се помежду си и взаимно приличащи си; те имат общи входове, еднакво им е и всичко останало, даже фундаментите, и нито този, нито другия не изглежда нито по-добър, нито по-лош нито по красота, нито по размери. Еднакво всеки от тях побеждава светлината на слънцето с блясъка на своя мрамор, еднакво двата навсякъде са наситени с изобилие от злато и могат да се гордеят с количеството на даровете. Само по едно се отличават: При тях двата по цялата дължина при единия все върви по права линия, а при другия колоните в по-голямата части стоят в полукръг. Те имат пред главния вход една галерия, наречена нартекс (сводеста галерия, «тръстика») по дължината си. Общи са им и всички пропилеи, и зали, и вратата, водеща във вътрешните помещения (месаулон), и тяхната връзка с двореца. И толкова са възхитителни тези два храма, че е съвсем очевидно, че те се явяват украшение както на целия град, така в не по-малка степен и на двореца.”. Както се вижда от описанието разликата между двата храма била, че „Св. Св. Петър и Павел” бил базилика, а „Св. Св. Сергий и Вакх” бил куполен. Около храма се оформил манастир. В деня на храмовия празник сградата била посещавана от императора. Той бил посрещан на входа от игумена, след това отивал да се поклони в параклиса на св. Богородица, след това се настанявал в императорската ложа където оставал до края на литургията, където приемал и св. Причастие, а след службата се оттеглял в метатория, където му била поднасяна закуска, а после се връщал в двореца.
През 536г. храмът бил предоставен от императрица Теодора на монофизитите, а през 551г. папа Вигилий потърсил убежище в черквата, тъй като с налагането на епитимия на патриарх Мина разгневил император Юстиниан. При опита да бъде извлечен насила от храма, папата се хванал за жертвеника и тъй като бил силен телом и се държал здраво по време на борбата колоните на жертвеника били съборени. Папата обаче получил подкрепата на гражданите и Юстиниан се помирил с него, а на празника на светите апостоли на 29 юни Вигилий възобновил общението си с Мина. Предполага се, че храмът и манастирът са били предоставени на римския папа и неговите пратеници за да отсядат и да служат там по време на престоя си в Цариград, тъй като папа Йоан VІІІ в едно писмо от месец август 880г. до император Василий І Македонец му благодари за връщането на манастира. През иконоборческия период богатата мозаечна украса на храма била унищожена.
След разгрома на въстанието на Петър ІІІ (Константин Бодин) през 1073г. плененият български цар бил затворен за известно време в този манастир, преди да бъде изпратен в Антиохия.
След превземането на Цариград от турците храмът продължил да функционира като православен до управлението на Баязид ІІ, когато в периода 1506-1513г. пазителят на «Портата на щастието» («Баб-и Саадет» ) на двореца Топкапъ Хюсеин ага я превърнал в джамия. Тогава били добавени сегашният портик и медресето. През 1648г. сградата пострадала от земетресение. През 1740г. великия везир Хаджи Ахмед паша възстановил джамията, като построил чешмата. През 1762г. било построено минарето. През 1763г. обаче сградата пострадала от земетресение, като повредите били отремонтирани през 1831г. при управлението на султан Махмуд ІІ. Минарето било разрушено през 1940г. и било възстановено през 1953г. Поради повредите причинени по сградата от времето, земетресенията и преминаващата в близост железница е била извършена основна реставрация, след която през 2006г. сградата отново е била отворена за посетители.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
