Цариград, Български екзархийски храм "Свети Стефан" / Istanbul, The Bulgarian Exarchate church "Sveti Stephen"
През 1848г. внукът на Софроний Врачански - княз Стефан Богориди се обърнал с писмена молба до султана да разреши изграждането на храм за българската общност в Цариград. На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен храм. За изграждането на храма княз Стефан Богориди подарил дворното си място в квартал Фенер, заедно с три сгради, две от които били каменни, а третата – дървена. Долният етаж дървената постройка бил превърнат във временен параклис и е бил тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. Храмът бил посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. Тази сграда е известна като Дървената черква.През 1850 година двете каменни сгради в двора били разрушени и с материала е бил изграден Метоха като триетажна постройка с 25 стаи.
Предвиждало се в подареното дворно място да се построи храм посветен на „Света Троица”, към който да имало два параклиса посветени на св. Стефан и св. Иван Рилски. Княз Стефан Богороди възложил проектирането на Гаспаре Фосати. Според проекта сградата трябвало да представлява умалено копие на цариградския храм „Света Ирина”. На 1 август 1859г. обаче княз Стефан починал. Полагането на основния камък на проектирания храм станало на 25 октомври 1859г. от синът му – княз Николай Конаки-Богориди, управител на Молдова в присъствието на представители на дипломатическия корпус, а тържествената служба била извършена в съслужение от цариградския патриарх Кирил, антиохийския патриарх Йеротей, александрийския патриарх Калиник и йерусалимския патриарх Кирил. При откриването бъдещия екзарх, тогава все още архимандрит Антим произнесъл тържествено слово на български език. През декември 1859г. основите на храма били изградени на височина около 80см., но на следващата година се установило, че те се пропукват и пропадат. Това довело до спирането на строежа.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892г. Тъй като теренът бил нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията на черквата да бъде от сглобяеми железни плоскости. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Вагнер.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключило на 14 юли 1896г.
Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец, което наложило секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за изработка на нов. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, а иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев. Дължината на иконостаса е 10,62м, височината около 12,75м. Шестте камбани са отлети през 1897г. в руския град Ярославл във фабриката на Пьотър Оловянишников.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара.
Според архитектурните си особености тя е псевдобазилика във формата на латински кръст оформен от пресичането на централния кораб с трансепт и завършваща с една петстенна абсида. В основата на кръста на запад е изградена камбанарията с височина 40 метра. Фасадите са богато орнаментирани. В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
