Пловдив, Шехабединовата Имарет джамия / Plovdiv, Imaret Mosque
Шахбединовата Имарет джамия се намира в Пловдив близо до река Марица по пътя към моста, който е свързва двата бряга. Според Любен Каравелов („Записки за България и българите”, стр. 89-93) сградата преди това е била християнската черква „Успение на Пресвета Богородица”. Той е записал от ходжата Симуркаш ефенди легенда, според която турците начело с везира Мустафа неуспешно се опитали да превземат Пловдив, но били отблъснати от тамошния гарнизон командван от Никола (или Стоян). Тогава султан Мурад с голяма армия обсадил градът и заплашил, че ако не му отворят вратите ще убие съпругата си Мария (т.е. Кера-Тамара), сестрата на цар Иван Шишман. Местните боляри и духовници се събрали за да обмислят какво да направят, но междувременно пристигнали на помощ сръбски войски, които ги посъветвали да не се предават. Разгневен султан Мурад собственоръчно отразял главата на жена си. Местните първенци опечалени от станалото през нощта отворили градските порти на турците, а за да отмъстят на сърбите, че станали причина за смъртта на Мария отвели завоевателите до сръбските части, които били разположени при Бунарджика, наричан още Марков гроб, където турците избили спящите сърби. След това султан Мурад І дал големи привилегии на пловдивските боляри и духовници и запазил имуществата им. Султан Мурад след като разбил сръбските части се върнал в града и влязъл в храма „Успение на Пресвета Богородица”. Там в олтара се появила закланата от него съпруга, която го проклела да бъде убит от синовете на падналите в битката сръбските войници. Султанът наредил да бъде зазидан олтарът. Тогава царицата окачила на храмовите врата железен кръст, свински бут и икона на св. Богородица. Султанът заповядал да ги хвърлят в реката, но те отново се появявали на предишното място и накрая турците се принудили да ги оставят там. Архитектурата на религиозния комплекс обаче е ислямска, макар и повлияна от християнската. Най-вероятно обаче на мястото на джамията наистина е имало християнска черква, а е възможно около нея да е съществувал и манастир, чийто традиции били продължени от мюсюлманския култов комплекс.Имарет джамия е част от ислямски култов комплекс, който включвал също тюрбето (гробницата на основателя Шехабедин паша), хан (страноприемница), имарет (кухня за бедни) и училища: муктеб и медресе . Към комплекса изглежда е принадлежала и банята Хункяр-хамам.
Запазен е надписа за построяването на сградата, който е стоял над входа. Макар сега да е свален, счупен и с липсващи фрагменти неговия текст е разчетен и той гласи: „С благословията на честития султан, син на султан, султан Мурад хан, син на Мохамед хан, султан, да бъде вечно царството му, бейлербей хаджи Шахабедин паша заповяда изграждането на този възвишен имарет. Бог да го зарадва с каквото пожелае на двата свята за това, което изгради. За датата да се приеме старото благодеятелство от преселението на Пророка.”. Цифровото съответствие на буквите в хронограмата: „да се приеме старото благодеятелство" дава 848 година от Хаджира, която от Рождество Христово е 1444-1445г. По-вероятно е станало през 1445г. след като Шехабедин паша се изявил в битката при Варна и бил възстановен на поста си берлербей. Според други два надписа джамията е била ремонтирана при управлението на султан Махмуд ІІ и в преддверието й е била направена чешма. В периода 1965-1976г. сградата е била реставрирана от Националния институт за паметниците на културата.
Джамията е с формата на буквата Т. Сградата е оформена като квадратния централен салон е ограден от трите страни с айвани, чието подово ниво е по-високо. От четвъртата страна се намира входът. От външната страна на входа има открито преддверие с 5 островърхи арки. Вероятно при ремонта през ХІХв. петкуполната покривна конструкция на преддверието е била заменена с обикновен дървен покрив. Над централния салон има носен от осмостенен барабан купол с фенер на върха за по-добро осветление. Подът на айванът срещу входа е повдигнат по-високо отколкото на останалите помещения. В него са разположен михрабът. Над това помещение се намира вторият по големина купол. Двата странични айвана се предполага, че са служили за завие (приют за странстващи дервиши). Запазените следи от комини показват, че те са били отоплени. Предполага се, че двете странични помещения са били отделени от централната зала с вътрешни стени. Те също имат куполи покрити с олово.
Интериорът е украсен със стенописи и орнаменти, наподобяващи сталактити. В преддверието има фрагментарно запазен мраморен мукарнас.
Джамията има едно минаре с един балкон, разположено в северозападния ъгъл.Изградено е с тухли, които са използвани и с декоративна цел, като с тях е оформен зиг-загооборазен релефен елемент по цялата му височина.
Галерии / Gallery
Пловдив - галерии/ Plovdiv – gallery
