Пловдив, Големият античен театър/ Plovdiv, Ancient theatre
Античният театър е един от символите на Пловдив. Първообраз на театралното изкуство са тракийските религиозни мистерии. В древността градът е бил наричан Евмолпия, тъй като се считало, че от там произхожда основателя на Елевзинските мистерии в Древна Гърция. Независимо от истинността на отъждествяването на Пловдив с родното място на Евмолп, то обстоятелството, че градът е свързван основоположника на прочутите мистерии е показателно за културното значение на селището през древността.Античният театър е разположен на южния склон на Трихълмието, като е използван естествения наклон на терена. Първите писмени данни отнасящи се до изграждането на театъра се свързват с имено на потомъка на тракийските царе Тит Флавий Котис. Намереният надпис от пиедестала, на който е била статуята му, гласи: „На човека, който от своите предци е първенец в провинцията, също така трикратен първожрец на провинция Тракия и на градовете в нея, юридически представител на метрополията и отговорник за строителните работи. Който по време на мандата си като първи архонт украси с великолепни сгради родината. Тит Флавий Котис, син на Рескупорис, от трибата (римска административна единица – б.р.) Квирина … син на Сострат, наричан още Иполион, издигна статуя на своя благодетел поради огромната му благосклонност.”. Във връзка с добавените към името на Котис императорски имена Тит Флавий се предполага, че строежът е осъществен при управлението на император Домициан (81–96 г.) от династията на Флавиите, който е бил благодетел на царския потомък. Според надписа върху фриз-архитрава на един от портиците на сценичната постройка строителни работи са се провели след това при управлението на император Траян между 108-114г.
Откритата зрителна зала (кавеа) заема цялата седловина на склона и е ориентирана на юг. От театъра се разкрива панорамна гледка към античния и сегашен център на града, както и към планината Родопа. Обектът представлява полукръг (погрешно е наричан от някои амфитеатър, т.е. двоен театър, който е кръгъл). Полукръглата част е с диаметър 79.76м. Тя включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Те са разделени от пътека (диазома) на две хоризонтални нива. Вертикално редовете са разделени от тесни радиални стълби на трапецовидни сектори (керкиди). Капацитетът на театъра е бил около 5000 зрители. Зрителните места обграждат сцената (орхестра), която е с форма на подкова и е с диаметър 26,64м. Подът й лежи върху скалната повърхност и е покрит с бяла хоросанова замазка. От южната страна на орхестрата е сценичната постройка (скене). Тя е триетажен издължен корпус, които в източния и западния си край завършва с издадени към кавеята параскении, в които са поместени стълбите за етажите. Сценичната площадка (проскений) е висока 3,16м. с фасада към орхестрата, декорирана с йонийска колонада от мрамор, която е увенчана от триъгълни фронтони.
Фасадата на скенето към зрителите се състои от два портика на два етажа - първият етаж е в римо-йонийски, а вторият - в римо-коринтски ордер. Фасадата е просечена от три симетрично разположени врати. Входовете към орхестрата (пародоси), отначало са открити, а по-късно са засводени, свързват кавеята със сценичната постройка. Подземен проход със засводен коридор започва от центъра на орхестрата, преминава под сценичната постройка и излиза извън сградата през аркиран отвор. Друг засводен проход преминава под централния сектор на горното ниво и свързва кавеята на театъра с Трихълмието. Над него е изградена ложата за почетните лица. От юг са открити стълби, насочени към междинната диазома с южните краища на която се свързват с отвори, просечени в аналемите.
На седалките са намерени надписи с имената видни жители на града – магистрати, приятели на императора и др. На седалките са намерени изписани имената на 10-те филипополски фили. Открити са следи от обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища, които пресичат подиума.
Античният амфитеатър е проучен в периода 1968-1979г. Реконструкцията на античния театър е направена по метода на анастилозата. Днес възстановеният обект продължава да се използва за различни културни прояви.
Галерии / Gallery
Пловдив - галерии/ Plovdiv – gallery
