Пловдив, Храмът „Св. Димитър” - интериор / Plovdiv, The church “St. Demetrius” - interior
Храмът „Свети Димитър” в Пловдив се намира на Джамбаз тепе. Не е известно кога е бил основан. Първото известие за него е на Стефан Герлах от 1578г. Вероятно обаче той е съществувал и преди Пловдив да бъде превзет от турците, тъй като ефимерият на храма Парецас, който починал през 1878г. е бил последния гръцки духовник, който е носел особен знак, който според преданието бил даден по случай капитулацията на града като привилегия на местното духовенство от султан Мурад І – те имали право да носят около калимявките си зеленикава лента, върху която на четириъгълен червен атлаз била бродирана султанската тура. На 13 април 1767г. храмът бил ограбен от разбойници начело с Мустафа.Строежът на сегашната сграда както свидетелства надписа под прозореца на абсидата започнал из основи на 15 март 1830г., а храмът бил осветен на 18 януари 1838г. Според гръцката кондика на Пловдивската митрополия, равносметката от 18 януари 1838 г. построяването на сградата струвало 264 270 гроша. Дарения за градежа направили пловдивските граждани и еснафи, а също жителите на някои от селищата на епархията, както и някои от българи намиращи се извън пределите на Османската империя. От 1922 до 1 юли 1964г. храмът е бил предоставен за ползване на Руската задгранична църква, след което е бил затворен и в него е имало служба само на храмовия празник. В периода 1965-1966г. сградата е била ремонтира от Института за паметниците на културата, като е бил поправен покрива, прихрамовата постройка и оградата. През 1968г. били поправени прозорците. През 1970г. била направена нова електрическа инсталация. През 1971г. тъй като балконът станал хранилище на иконите на митрополията били поставени метални решетки на прозорците му и били поставени метални листове на северните врати. След извършен в периода 2004-2007г. ремонт, на 26 октомври 2007г. храмът е отворен отново за богослужение.
Сегашният храм представлява трикорабна псевдобазилика дълга 28м, широка 19м. и с височина 11.5м., с една петостенна абсида от изток и една двуетажна камбанария намираща се в северозападния ъгъл. Централният кораб е висок 11м., а страничните са високи по 8.80м. Корабите са разделени от 12 гранитни колони. Под емпория се намира артиката, която първоначално е била открита, но по-късно е била затворена. В артиката се намира входа към криптата. Сградата има три входа – от юг, запад и север, а също малка врата от север, която води към св. олтар. Има три олтара – по един във всеки кораб. Централният е посветен на св. вмч. Димитър, северния - на св. Атанас и южния - на св. Харалампий. Камбанарията е издигната през 80-те години на ХІХв. по проект на Йосиф Шнитер.
Мраморният иконостас, владишкия трон и амвона са направени през 1869г. за сумата от над 16 000 гроша от работници от Одрин, а също така и местни, под ръководството на Калумену. Основният дарител според гръцкият надпис под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица е бил Йоан Георгиу Политу. Иконостасът е изработен от бял, сив и цветен мрамор. Той двуредов и е с дължина 14м. Има пет дървени врати, от които три са оформени като царски двери. Фронтонът над централния престол е висок 7.5 м. и е дъговиден. Завършва с разпятие, от двете страни на което се намират фигурите на св. Богородица, св. Йоан Богослов и 4 ангела. Под Разпятието е изобразена Тайната вечеря. През 2007г. иконите са били заменени нови. Понастоящем в централния кораб на иконостаса има 6 нови царски икони, а над тях е вторият ред състоящ се от 11 малки икони. На царските икони са изобразени св. Димитър, св. Богородица, Христос на трон, св. Йоан Кръстител и св. Георги. В страничните кораби има по една нова царска икона на патроните на съответния олтар – св. Атанас и св. Харалампий и по 7 малки икони на втория ред. Образите на всички нови икони на иконостаса са на златен фон. Новите икони са направени специално за нишите в иконостаса, докато старите икони не са съответствали, тъй като поне част от тях вероятно са взети от старата сграда. Така например старата обкована в сребро икона на св. Харалампий е била по-малка и със сив мрамор е било запълнено свободното пространство. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния - също 3.7 м., като завършва с кръст и двете Моисееви скрижали. Царските двери на иконостаса са в позлатена дърворезба. Иконостасът е украсен с релефи и 14 мраморни колонки.
От мрамор са направени също архиерейският трон, който е висок заедно с короната 4.5м. и ширина 86 x 86см.) и амвонът, издигнат на третата колона от север. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей, като в десния долен ъгъл е отбелязана годината 1870, а името на зографа се е намирало в ляво, но е нечетливо. На петостенния амвон върху мрамора са изобразени Иисус Христос с разтворено евангелие и четиримата евангелисти.
Запазени са също старите икони на храма, като някои от тях са от по-старата сграда: „Пресвета Богородица Портаиса”, „Иисус Вседържител”, „Св. Йоан Кръстител”, „Св. Пантелеймон”, „Св. Харалампий”, „Св. Мина” от 1814г.,”Св. Атанас” от 1831, „Св. Димитър”, на „Св. Меркурий”, „Св. Трифон”, „Св. Апостоли”, „Св. Антоний Велики” 1855г., „Св. Георги Кападокиец”, а също и творбите на известния зограф Никола Одринчанин, на които той е поставил името си и годината на изписването: „Рождението на Св. Йоан” от 1852г., „Св. Николай” от1858г. Част от иконите са имали сребърен обков, но той е бил снет от някои от тях през 2014г.
Стенописната украса на храма е скромна: фреската „Успение Богородично" на оградата на клироса, образите на 12 апостоли в медальоните над капителите на корабните колони и на самия потон, изобразяваща Бог държащ сфера в ръката си. Над южния вход са изобразени през 1870г. св. Димитър (дясно) и на св. Харалампий (ляво). По стените отвън има живописна украса - изрисувани колонки и др., както и скулптурна декорация по приолтарните ъгли: св. Димитър на кон, двуглав орел, кръстове, поотделно или с цветя, класове, птици, някои пророци и др.
В дворът се намират параклисът с аязмо „Свети Кирик и Юлита”, прихрамовата къща, а също в миналото е имало и гробище, от което днес са запазени само някои от гробовете.
Галерии / Gallery
Пловдив - галерии/ Plovdiv – gallery
