Пловдив, Катедралата „Св. Марина” - екстериор / Plovdiv, Cathedral of Saint Marina - exterior
Пловдивската катедрала „Света Марина” е разположена под Трихълмието и Античния театър. Първата известна сграда на храмът „Света Марина” е била построена според историята на Г. Цукал през 1561г. През 1578г. тя е била посетена от пътешественика Стефан Герлах. За нея той е отбелязал, че тя е била по това време митрополитския храм и че над входа й е била изобразена патронната светица, но иначе нямало какво да се види повече, отколкото в другите православни черкви. Той посетил и жилището на митрополита, като за него пише, че то е било разкошно и красиво, оградено със стена, с хубави и приятни стаи и една дълга зала. Митрополита рисувал икони, които впечатлили Герлах, особено тази, на която е било изобразено Разпятието. Тази сграда на храма изгоряла през 1589г. При управлението на митрополит Неофит постройката претърпяла основен ремонт, но през 1611г. отново пострадала тежко от пожар. През 1783г. била възстановена по времето на митрополит Кирил. Сред дарителите били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов, свещеник Яни и видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу. От отчета на храмовия настоятел Челеби Николаки Чалооглу се вижда, че отчетената сума за направените разходи е 40 866ггроша и 104 аспри, които са били събрани предимно от чисто български градове и села.През 1828г. започнала изработката на нов иконостас за храма, амвон и балдахин за Светия Престол. Майсторите резбари, които извършили това, били Коста Коци и Коста Пасико от Мецово. От протокола от 17 март 1836г. се вижда, че майсторът Иван Пашкула от с. Мецово е получил сумата от 22 570гроша за направата на олтара, владишкия трон и украсата на светия престол. Сградата е придобила днешния си вид след основно преустройство извършено в периода 1853-1856г. под ръководството на Никола Томчев – Устабашийски. Иконостасът бил демонтиран и след приключването на строителните работи бил поставен в новата сграда. Обновеният храм бил осветен на 21 май 1856г. от митрополит Хрисант.
Сградата е еднокуполна, едноабсидна, трикорабна псевдобазилика. Тя е дълга 37м. и е широка 20м. Сводът на централния кораб е висок 14.80м. и лежи върху 14 колони, на които се опират и двата странични, които са високи по 9.50м. В западната част се намират трите входа – като единия е от запад, а другите два от север и юг. Носен от колони навес широк 3м. образува открита галерия, която свързва трите входа. Сводовете на галерията са покрити със стенописи представящи библейски сцени, които са били изписани от зографа Никита Одринчанин през 1858г. Общо сцените са 29, като 24 от тях са старозаветни. Представени са: Соломоновият съд, многострадалния Йов, Давид побеждава Голиат, Самсон убива лъва, Медната змия, намирането на Мойсей в реката, Мойсей получава скрижалите, молитвата на Мойсей, ангел Господен прегражда пътя на Валлам, братята на Йосиф го продават в Египет, Исаак благославя Яков, изгонването на Измаил и неговата майка Агар, Лот бяга от Содом, Каин убива Авел, Грехопадението, Световния потоп.
Шестетажната дървена камбанария е висока 7м.
Иконостасът е с богата резбована украса. На него се намират иконите на Христос-Вседържител и св. Богородица с Младенеца изрисувани от Станислав Доспевски през 1868г., иконите на Рождество Христово, св. Йоан Предтеча, св. Това, св. Марина и Тримата Светители са изписани от Никита Одринчанин, на св. Спиридон за която се предполага, че е дело на Захари Зограф и иконите на св. цар Борис и св. Климент Охридски, които са зографисани от Георги Балджиев.
Певниците са били изработени през 1775г. от Христо Баро от Трикала.
Галерии / Gallery
Пловдив - галерии/ Plovdiv – gallery
