ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
РАНОПОЛИЯ
– 24 АПРИЛ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
На 24 април Православната църква почита паметта
на свети Сава Стратилат, който умрял мъченически през
272г. по времето на император Аврелиан. На този ден
се почита и света София, но не мъченицата, чиято памет се отбелязва на 17 септември,
а е празник на Божията премъдрост. Гръцката дума София означава Мъдрост.
Вероятно именно София като Божия премъдрост в народната традиция се е
превърнала в умната Ранополия, която подтиква брат си
свети Георги да остави хорото и да се погрижи за земеделските земи.
В българският църковно-народен календар празникът е
известен също като Ранополия (Западна България),
Храни-поле (с. Медвен, Котленско) Поле-рани (с. Абланица, Тетевенско),
Рани-поле и Напус (Панагюрище) и Разпус (с. Вресово, Айтоско).
Названията Разпус и Напус се
дължат на обстоятелството, че на този ден всички слуги се освобождават от
господарите си и могат да отидат при други.
Смяната на господарите се свързва и с Гергьовден.
Според народното вярване Ранополия е била сестра на
Цветен Георги и тя се почитала на този ден, защото подсетила брат си да напусне
хорото, на което се бил заиграл и да обходи нивите и ливадите да види дали са
поникнали. Свети Георги отишъл и докарал дъжд, който ги напоил.
На този ден не се работи нищо – нито жените в къщи,
нито мъжете на полето.
На този ден момите и момците излизат на полето да
берат киселец.
В село Литаково, Орханийско
на този ден се молят да бъдат запазени нивите от градушка.
В село Вресово, Айтоско, на
този ден не връщат нищо, което са взели в заем.
В село Лесидрен на този ден се молят гаргите да не
ядат и изкореняват царевицата. На този ден в това село момите и момците
излизали из полето и нивите и пеели тази песен, която е свързана с поверието,
че намереното имане носело нещастие:
Орала е Милкана,
Милкана, Милкана (припев след всеки стих),
На ден на Гергьовден,
На Ранополия.
Изора Милкана,
Къща със имане.
Имане не дума,
Милкани продума:
-
Я, иди, Милкана,
иди си у вазе,
Заколи, Милкано,
Свекър и свекърва,
Та тогава дойди,
Та си мене вземи.
Милкана отиде.
Заклала Милкана,
Свекър и свекърва,
Върна се Милкана,
имане продума:
-
Иди си, Милкано,
Заколи Милкано,
мъжкото си дете.
Отишла Милкана,
заклала Милкана,
мъжкото си дете.
Върнала се Милкана,
та имане взела.
В село Колибите, Троянско на този ден се молят срещу
градушки и наводнения.
В с. Медвен, котленско на този ден момичетата се
обличали в старинни женски дрехи, които били носени отдавна. Момчетата пък
обличали женски дрехи, но такива, които се носели по тяхното си време. Те
заедно излизали насред селото, където играели хоро и пеели тази песен:
Подкара Рада, Радо льо,
До седемдесет кервана,
до седемдесет и седем.
Още седем и трябвало.
И тях на път срещнала.
и тях Рада натовари.
Вървели, що са вървели,
до Трояново са стигнали.
Рада на Никола думаше,
-
Николо, либе
Николо,
хлябът ни се е привършил,
ще ида в село Трояна,
ще ида да си попрося.
Никола Ради думаше:
- Не ходи, Радо, не ходи,
Трояново, казват, чумаво,
чумаво, още огничаво.
Рада Никола не слуша.
Ми си в Трояна отиде.
Като в Трояна влизала,
девет носила срещнала.
Клета я глава заболя,
люта я треска затресе
и веке я не претресе.
Назад се Рада повърна,
та при Никола отиде,
Та на Николу думаше:
- Ще умра, либе, Никола,
това си едвам издума,
с мила се душа раздели.
В село Бъзовец, Ломско, където имало преселени българи
от Румъния на този ден момите излизали на полето да берат киселец и пеели тази
песен:
Откак се е зора зазорила,
оттогава войска завървяла.
Кон до коня, чадър до чадъра.
Най-напред е Рамо баряктарин.
Пушка пукна из гора зелена,
та удари Рамо боряктарин.
Рамо викна, викна и говори:
- Къде падна, там ме закопайте,
при глава ми байряк
забодете,
при крака ми чешма направете,
на сърце ми цвете насадете.
Стар да мине, вода че да пине,
Млад да мине, цвете да откине.
За байряка коня привържете,
Кон да цвили, байряк да се
вее,
дано чуе мойта стара майка.