ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
МЕТОДИЙ, АРХИЕПИСКОП МОРАВСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Кирил и Методий пред Христос – фреска от Базиликата „Сан Клементе” в Рим. Предполага се, че може да е прижизнен портрет, тъй като тука са без нимбове, а в сцената с посрещането на мощите на свети Климент в Рим папа Адриан и Кирил са с ореоли, докато Методий няма, т.е. той все още е бил жив
ПРОИЗХОДА НА СВЕТИ МЕТОДИЙ
Светите братя Методий и Константин-Кирил се родили в
Солун. Баща им Лъв бил друнгарий, който бил на подчинение на солунския стратег.
Друнгарият е бил командир на неголямо кавалерийско подразделение на
провинциалната армия – друнга. Друнгарии се наричали също командирите на
императорския флот и на дворцовата охрана в Цариград, но в случая ясно е
упоменато, че Лъв е служил в провинциалната армия. Името на майка им е
споменато само в славянските жития. Тя се е казвала Мария и била славянка. Намек
в тази насока има и Пространното житие, където е посочено, че свети Константин
не искал да бозае от дойката, а само от майка си. Към известието е направен
извода, че: „Това стана по божие усмотрение, за да бъде отхранена с чисто мляко
добрата фиданка от добрия корен”. Това предзнаменование може да бъде обяснено
със славянския произход на майката, т.е. че Бог е предопределил, та откърмения
със славянско мляко Константин да създаде славянската азбука. Лъв и Мария имали
7деца, най-малкия от които бил свети Константин-Кирил. Според пространното
житие на свети Методий той произхождал по бащина и майчина линия от добри
семейства, познати на царя и цялата Солунска област.
Светското име на свети Методий е спорно. Според
чешката традиция, неговото име е било Страхота. С това име светецът бил включен
и в „Историята” на Петър Богдан. И. Перволф („Словенский язык и его судьбы у
народов словенских, Методиевский юбилейный сборник, Варшава, 1855, стр. 117”) предполага, че погрешно името
Методий (Methodius, което било изписвано в миналото като Methudius) е било
преведено като Страхота, тъй като се е считало, че
произлиза от латинската дума „страх” (metus). Във възрожденските
български истории като негово име се сочи Михаил. То е по-вероятно, с оглед
честата практика, която се вижда и при брат му Константин при избора на монашеско
име да се запази първата буква от светското му име.
СВЕТСКИЯТ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА СВЕТИ
МЕТОДИЙ
Според пространното житие Методий бил поставен за княз
на славянско племе, на който пост останал дълго време. Според Проложното житие
той бил поставен за княз когато бил на 20 години (в един от преписите – 12
годишен) и останал на този пост в продължение на 10 години. В Климентовата
похвала е казано, че от млади години започнал да получава високи светски
длъжности, а след като се отличил като оратор и по време на война със своята
неочаквана поява бил поставен за воевода, но на тази длъжност останал за кратко
време. Не е споменато обаче кое племе и област е управлявал. Може да се
предположи, че като княз (или архонт, както са се титулували някои от
зависимите от Византия предводители на оловните си печати) е управлявал някое
от славянските племена в околностите на Солун или на Стримонската
тема, като драгувитите, милингитите
или езеритите. Поставянето му за управител на
славянско племе показва, че вероятно благородния произход на майката е свързан
с някой славянски княжески род. С българската дума „воевода” е била отбелязвана
византийската длъжност „стратег”. Най-вероятно за кратко Методий е бил стратег
на Стримонската тема, която е била съседна на Солунската. Според Константин Багренородни тази тема обаче е била по-скоро със статут на
клисура и в такъв случай неговата длъжност ще да е била „клисурарх”.
БРЕГАЛНИШКАТА МИСИЯ
Брегалнишката мисия на свети Кирил се поставя под
съмнение от някои учени, тъй като за нея не се казва нищо в Пространните жития.
Тя е описана в Краткото житие на свети Кирил известно също като Успение
Кирилово. Краткото житие следва по съдържание Пространното, но има и някои
допълнения, като посочването на името на майката на двамата братя и
Брегалнишката мисия. За проповядване сред българите се говори и в Проложното
житие, но там събитието е поставено след Моравската мисия. За Проложното житие
се предполага, че е възникнало в Русия, с което се обясняват както някои
географски неточности.
В Успение Кирилово не става дума за покръстване на
цяла България, а само на едно племе. Посочено е, че когато свети Константин е
отишъл там, то намерил, че някои са покръстени, а други – не. Река Брегалница е
приток на река Вардар. С оглед местоположението не е изключено да става дума за
същото племе, което е било управлявано от свети Методий. В този смисъл
определянето на тази дейност като „мисия” не е особено точно, тъй като по-скоро
става дума за събитие свързано с управлението на славянското племе. По-проблемен
е броят на покръстените, тъй като има разминаване между изворите – в Софийския
от ХVв. и Лвовския е 54 000, в Призренския и Погодинския е 4 050, а в
Молдавския от 1450г. е 51 000. Вероятната причина за сериозните
разминавания може да се дължи както на грешки на преписвача, така и на затруднения
при транскрибирането на първоначалните глаголически знаци в кирилски или на
гръцки в кирилски.
Най-оспорваният момент от известието е, че именно
тогава свети Константин е написал книги на славянски език, доколкото се счита,
че славянската азбука е била създадена по-късно. В Пространното житие на
Методий стои само неясната фраза, че като го е изпратил там, императора като че
ли е предугаждал за бъдещата му дейност и благодарение на това решение светецът
е имал възможност за опознае обичаите на славяните и да ги обикне. Сведението
не бива да се отминава обаче с лека ръка, тъй като е малко вероятно Кирил и
Методий да са създали за кратко време славянската азбука както е описано в
житията. По-скоро опитите да се създаде славянска азбука са започнали по
времето, когато Методий е управлявал славянското племе, с цел да ги утвърдят в
християнската вяра, а след това те са продължили работата си в Полихрон. По
време на Хазарската мисия също се вижда, че двамата проявяват интерес към
еврейската граматика и руните. Не е изключено свети Константин първо да е
използвал гръцката азбука и установената от него традиция да е станала причина
по-късно свети Климент Охридски да въведе кирилицата.
МОНАШЕСКИТЕ ГОДИНИ В МАНАСТИРА ПОЛИХРОН
След като напуснал поста си Методий се замонашил и се
оттеглил в манастира Полихрон на планината Олимп в Мала Азия. Според някои
причината за замонашването му е отстраняването от управлението на империята на
логотета Теоктист, който покровителствал семейството му. Това е било честа
практика, тъй като по този начин държавните чиновници избягвали опасността от
репресии от противниците на своя покровител. Но двамата братя съдейки по
възлаганите им поръчения са се радвали на благоволението на управляващите и
след падането на Теоктист от власт. Затова е трудно да се приеме подобно
предположение без резерви, макар да е имало много случаи, в които замонашилите
се при падането от власт на покровителя им след това да са направили църковна
кариера. В житията обаче се сочат предимно християнски подбуди. Във връзка със
замонашването неговият ученик Константин Преславски е съобщил още една
подробност, която не е застъпена в житията и похвалните слова - че Методий е
имал и семейство: „Оставил род и отечество, съпруга и деца, свети учителю, в
пустинята поиска да живееш, със светите отци, преславни.”. По-нататъшната съдба
на жената и децата на Методий не е известна.
През 845г. император Михаил ІІІ и майка му света
Теодора свикали събор, на който било възстановено иконопочитанието. По време на
заседанията Константин Философ се отличил по време на диспута си с
иконоборческия патриарх Йоан VІІ Граматик. Когато навършил 24години Константин
бил изпратен на дипломатическа мисия при арабите заедно със секретаря Георги.
След успешното изпълнение на тази задача, свети Константин предпочел вместо да
продължи да се издига в светската йерархия да отиде при брат си. Манастирът
Полихрон имал значителни доходи и в него пребивавали 70 монаси. В богатата
манастирска библиотека двамата братя се посветили на научни и духовни
занимания.
В миналото някои от историографите са отъждествили светецът
със споменатия от Теофановия продължител и
Псевдо-Симеон иконописец Методий, който зографисал сцената на Страшния съд в един
от дворците на княз Борис и така допринесъл за решението на българския владетел
да се покръсти. В житията на свети Методий обаче няма сведения той да се е
занимавал с живопис, тъй че ако действително е имало подобна случка, то става
дума просто за съвпадение на имена.
ХАЗАРСКАТА МИСИЯ
Пребиваването на двамата братя сред манастирския покой
не продължило дълго. Император Михаил решил да изпрати пратеници при хазарите,
защото те застрашавали византийските владения на Кримския полуостров. Владетелят
се спрял на свети Константин, като този път с него бил изпратен и брат му
Методий. Преговорите протекли успешно, като хазарите снели обсадата на Херсон и
се оттеглили, а също така били освободени 200 пленени византийци. По време на
престоят свети Константин изучил еврейската граматика, а също били покръстени
200души. По време на тази мисия той видял Евангелие и Псалтир написани с „рушки
букви”, като се предполага, че става дума руните, с които скандинавците
извършвали гадания. Вероятно от там е дошла идеята за оформянето на
глаголическите букви, като е било счетено, че ако са направени по начин
наподобяващ познатите рунически символи, те ще бъдат възприети по-добре като
своя, а не като чужда азбука. Константин и Методий успели да открият на 30
декември заедно с местния митрополит Георги мощите на римския папа свети
Климент, които отнесли със себе си.
По време на тази мисия светецът унищожил местния
свещен дъб сраснал се с череша, който тамошните обитатели от „фулския народ” наричали
Александър и му се молели за дъжд. Предполага се, че става дума за жителите на
древния град и епископски център Фул на Кримския
полуостров.
След тази успешна мисия императорът и патриархът
предложили на Методий да го поставят за митрополит или архиепископ, но той
отказал. Тогава те го направили игумен на манастира Полихрон.
ПЪРВА МОРАВСКА МИСИЯ
Първата моравска мисия била по инициатива на
великоморавския княз Ростослав. Той се обърнал с писмо към император Михаил с
молба да му изпрати учители, тъй като в държавата му имало византийски,
германски и италиански проповедници, които проповядвали различно и така
създавали сериозно объркване за новопокръстените моравци. А императорът, като
чул искането извикал Константин и се обърнал към него с думите: “Чуваш ли,
Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето
ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методий.
Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.”. Като
чул това, свети Константин отбелязал, че би било добре славяните да имат
писменост на своя език. Императорът отговорил, че баща му и дядо му, а също и
мнозина други се били опитвали да
намерят нещо, но не били успели. Това известие от Пространното житие на Кирил
показва, че създаването на славянската азбука не било спонтанно и изолирано
решение на двамата братя, а по-стара византийска идея за разпространение на
християнството, която обаче до този момент не била реализирана успешно. Затова
император Михаил и кесаря Варда дали своето одобрение свети Константин да се
опита да създаде славянска писменост.
В житията създаването на славянската писменост е
описана като бърз процес, дължащ се преди всичко на божието внушение. По-скоро
обаче бързият резултат бил последица от дългогодишни проучвания в управляваното
от Методий княжество, а също и на информация събрана по време на хазарската
мисия. Според Черноризец Храбър славянската азбука била създадена през 6363г.
от Сътворението на света, което по Цариградската мондиал отговаря на 655г. Според
Куйо Куев датировката е по вероятно да е по Александрийския мондиал, като
тогава вече отговаря на 862-863г., т.е. непосредствено преди началото на
Първата моравска мисия. В сръбските
летописи се сочи 6360г., т.е. 652г. Това показва, че е възможно азбуката да
е била създадена няколко години преди поканата и първоначално да се е
разпространявала сред славяните на Балканския полуостров. След кратка
подготовка двамата братя се отправили за Великоморавия, където били посрещнати
тържествено от княз Ростислав. Той събрал ученици и ги поверил на двамата братя
да ги обучават. При това първо посещение двамата мисионери били подготвили
преводите на някои от богослужебните текстове – утреннята, вечернята,
повечерието, часовете и литургията.
Случващото се предизвикало негодуванието на намиращите
се във Великоморавия немски духовници, които се опасявали, че ще загубят
влиянието си с въвеждането на славянската писменост в страната. Те започнали
кампания срещу мисионерите, като се позовавали на аргументите на триезичната
ерес. Това еретично учение твърдяло, че след като на дъската прикована на
кръста надписите са били само на еврейски, гръцки и латински, то всички
богослужебни текстове може да са само на тези три езици. Тази опасна ерес
подкопавала самите устои на християнството, тъй като според древното
пророчество името на Месията е щяло да бъде
прославяно на всички езици. Затова победата над триезичниците е не само разгром
над поредното погрешно учение, а утвърждаване на истинността на самата християнска
вяра.
След като прекарали 14 месеца във Вликоморавия двамата
братя се завърнали във Византия. По пътя те били посрещнати от блатненския княз
Коцел, който им дал 50 души за ученици. За своята преподавателска дейност
двамата братя не поискали други възнаграждение, освен да бъдат освободени
пленниците. Те получили от двата князе общо 900 души пленници, които могли да
се завърнат в домовете си.
По пътя към Цариград, те преминали през Венеция, за да
се качат оттам на кораб. По време на престоя им в града се състоял дебат с намиращите
се там триезичници, като свети Константин оборил ереста. За разлика от немското
духовенство, което намирало в ереста опора за понемчването на великоморавците,
то спорът с венецианците, които не търсели политически изгоди в триезичното
учение протекъл подобаващо за църковен диспут. Свети Константин с много цитати
от Библията, а и с много примери успял да докаже несъстоятелността на това
учение.
СРЕЩАТА С ПАПА АДРИАН ІІ
Научавайки за дейността на светите
братя папа Николай І (858-867) ги поканил да го посетят. Константин и Методий
приели поканата, тъй като се откривала възможност да получат папската
благословия за делото си, което значително щяло да ограничи проблемите, които
им създавали немските духовници във Великоморавия. За да спечелят папското благоразположение
те взели намерените от тях мощи на свети Климент и се отправили за Рим.
Междувременно папа Николай І починал на
13 ноември 867г.. Независимо от това възкачилия се на 14 декември 867г. нов
папа Адриан ІІ ги приел тържествено. След тържествената процесия с мощите на
свети Климент папата се отнесъл изключително благосклонно към славянските
книги. Той ги осветил и ги положил в храма „Света Богородица Прияслица”, който
днес се нарича „Санта Мария Маджоре”. Заедно с архибазиликата „Свети Йоан Латерански”
и базиликите „Свети
Петър” и „Свети Павел” това е един от четирите главни храма на Рим. Освен
това папата наредил на епископите Формоза и Гаудерих да посветят учениците на
светите братя в духовен сан – трима за свещеници и двама за четци. Не са
посочени имената на учениците, но се предполага, че единия от ръкоположените
свещеници е свети Климент Охридски. Формоза Портуенски по-късно през 886г.
ръководил папската мисия в България, а след това станал папа (891-896).
Гаудерих Велетрийски е бил папски съветник. По негово нареждане Анастасий
Библиотекар превел от гръцки на латински съчинението на свети Константин за
откриването на мощите на свети Климент, който бил покровител на гр. Велетри.
След ръкополагането била извършена литургия в храма „Свети
Петър”, на другия ден в „Света Петронила”, на следващия в „Свети Андрей”
(дн. „Сан Грегорио ан Чельо”), а след това и в „Свети Павел”. След това на
славянски език била извършена и литургия при гроба на свети Климент, като в нея
взел участие един от главните епископи Арсений и Анастасий Библиотекар.
По време на престоя в Рим здравето на
свети Константин се влошило. Предусещайки че ще умре, той се замонашил, като
приел името Кирил и 50 дни по-късно починал на 14 февруари 869г. на 42 годишна
възраст. Папата предложил да бъде погребан в подготвения за него самия гроб в
базиликата „Свети Петър”. Методий искал да върне тленните останки на брат си
във Византия, но тъй като папата много настоявал погребението да стане в Рим
бил постигнат компромис и свети Кирил бил положен в базиликата „Свети
Климент” от дясната страна на олтара. Сега мястото на гроба се намира на
нивото на старата базилика, но мощите са в параклиса на надземния етаж.
ВТОРАТА МОРАВСКИ МИСИЯ
След погребението пристигнало писмо от
блатненския княз Коцел, който поискал Методий да бъде изпратен при него да
продължи делото си.
Папата ръкоположил Методий за моравски
епископ и го изпратил при Коцел. Скоро след това Коцел го изпратил отново в Рим
заедно с делегация от 20 души за да бъде ръкоположен за епископ на Панония.
Според направеното искане Методий трябвало да бъде поставен на престола на свети
Андроник, един от 70-те апостоли. Центърът на митрополията на свети Андроник
бил Сирмиум и на нея били подчинени епископите на Панония и Илирик. Папата
изпълнил искането. По това време Сирмиум бил български град и вероятно по този
начин папата се опитал да закрепи България към Рим. Свети Теофилакт
Български в житието на свети Климент Охридски пише, че Методий е напътствал не
само Коцел и Ростислав, но също и княз Борис І. Това показва, че най-вероятно
Методий е управлявал и част от българските земи, което е станало причина
по-късно да бъде причисляван към българските архиереи. В Дю Канжовия
списък на охридските архиепископи Методий е поставен като втори поред, а след
него са Горазд и свети Климент. Това показва, че е
възможно княз Борис-Михаил І първоначално да е запазил създаденото от император
Юстиниан І положение, според което архиепископът на Първа Юстиниана
е бил подчинен на папата, а не на цариградския патриарх.
През 870г. Святополк заловил чичо си
Ростислав и го предал на неговия враг крал Людовик Немски (817-843). Ростислав
бил обвинен в измяна, ослепен и хвърлен в затвора в Регенсбург. Предполага се,
че заедно с него е бил заловен и Методий. Той също бил изправен пред съда в
Регенсбург. Председател на този църковен съд бил залцбургския архиепископ
Адалвин, а в състава му участвали Анон
Фрайзингенски, Лантфрид Зебенски (Сабионски) и регенсбургския епископ Амбрих.
На заседанията присъствал самия крал Людовик Немски, а главният обвинител бил
епископа на Пасау фон Елванген, който преди това ръководил германската мисия за
покръстването на България. Формалното обвинение било, че немските епископи са
били покръстили тези земи, а Методий незаконно е бил обсебил покръстените от
тях. Свети Методий успешно отхвърлил обвиненията им. Именно по време на този
процес във връзка с обвинението, че учи в тяхната област той изрекъл своята
знаменита фраза: “Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети
Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки
каноните, старите граници и забравяте божието учение [в тези области], пазете
се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязната планина, да си
пръснете мозъка”. Разгневен Ерменрих скочил с бич да бие Методий, което
непристойно за един епископ поведение смутило дори краля и той се намесил. Тъй
като не бил запознат с каноничното право се опитал да успокои напрежението с
остроумие, като казал: “Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при
пещ”. На това Методий отговорил: “Тъй е, господарю. Веднъж някои хора срещнали
един философ изпотен и му рекли: “Защо си изпотен?” Той отговорил: “Препирах се
с прости хора”. След процеса Методий бил изпратен в Швабско, където бил държан
две години и половина. Предполага се, че е бил затворен в островния манастир Райхенау,
който е бил разположен сред Боденското езеро. В Книгата с имената на манастирските братя са записани
на 4 страница името на Методий, а на следващата са имената на петимата негови
ученици, които го придружавали: Игнатий, Лъв, Йоаким, Лазар и Симеон. На лист 6
където са имената на починалите монаси е отбелязано името на Кирил Философ.
Още същата година обаче Светополк бил
обвинен от Карломан в нарушаване на клетвата за вярност и Великоморавия била
окупирана. Като управители били изпратени маркграф Велхелм ІІ и брат му Енгелшалк І. През 871г. избухнало въстание начело със
свещеникът Славомир. Святополк бил освободен и заедно с баварски подкрепления
бил изпратен да потуши въстанието. Вместо това той се съюзил с въстаниците и се
обявил за независим владетел.
През 872г. папа Адриан починал. Новият
папа Йоан VІІІ взел по-енергични мерки, като поставил под запрещение немските
епископи. След като били разменени много писма между него, папата и немските
епископи през 873г. Методий бил освободен и възстановен като великоморавски
архиепископ. Той бил изпратен при Коцел. За да избегнат опасния път през
враждебните швабски земи Методий и учениците му се завърнали през по-обиколен
път през франкските земи, като отседнали в манастира в Люксьой. Там в списъка
на побратимените монаси на лист 53 са записани имената на Методий и неговите
ученици Лъв, Игнатий, Йоаким, Симеон и Драгия. Предполага се, че Драгия е бил
изпратен от епископ Павел Анконски да занесе в Райхенау вестта за
освобождението на Методий и учениците му. Скоро след това някои от противниците
на Методий починали – Адалвин Залцбугрски починал през 873г., Херманрих
Пасауски през 874г., Анон Фрайзингенски през 875г. През 874г. Святополк сключил
мир с Людовик ІІ Немски.
През май 873г. папа Йоан VІІІ изпратил
писмо до сръбския княз Мутимир (ок. 843-890), с което определял неговото
княжество да бъде включено в Панонския диоцез.
Последвал възход на Великоморавия, по
време на който били подчинени много от околните земи.
През 879г. в резултат от обтягането на
отношенията между Източната и Западната църква след възстановяването на Фотий,
папа Йоан VІІІ забранил на Методий да служи в църквите на славянски език, като
му се позволявало да прави това само на открито. Тъй като Методий не изпълнил
забраната, той бил извикан в Рим. Методий обаче успял да отхвърли обвиненията.
На 29 юни 880г. папата издал булата „Industriae tuae”, с която му се
разрешавало да служи на славянски език и бил потвърден сана му на архиепископ
на Моравия.
След като се върнал във Великоморавия през 881г. архиепископа
свалил епископа на Нитра - Вихинг, той като той бил написал фалшиво папско
писмо, според което Методий трябвало да бъде изгонен от страната.
След това Методий заминал за Цариград. Причината е, че
неговите противници разпространили слух, че е разгневил император Василий І
(867-886) и той се е заканвал, че ако го залови, няма да го остави жив. Не е
пояснено на какво са се дължали тези слухове. Възможно е някои да се считали,
че новия владетел ще е зле настроен към Методий, заради благоволението на детронирания
император Михаил към него. Друга евентуална причина е отношенията на Методий с
папата, което отдалечавало Великоморавия от подчинение на цариградския
патриарх. Слуховете достигнали и до Цариград и за да бъдат опровергани
император Василий І поканил Методий при него. В Цариград императорът и патриарх
Фотий (857-867 и 877-886) посрещнали Методий с почести. Той оставил при тях от
учениците си един свещеник и един дякон с книги. Предполага се, че те са
останали за да бъдат изпратени в България, като единия от двамата е бил
Константин Преславски.
След завръщането си във Великоморавия Методий заедно с
двама (или трима) от своите ученици за 6 месеца превел от гръцки на славянски
всички книги от Библията освен Макавеите. След това отпразнувал Димитровден,
като се предполага, че по този повод Методий е написал канона на свети Димитър.
Свети Димитър е много почитан в Срем и днес градът в негова чест се нарича
Сремска Митровица.
През 884г. Методий покръстил чешкия владетел Борживой
и съпругата му света Людмила, както и много чехи.
По това време маджарите вече настъпвали към
територията на Великоморавия, която по-късно завладели и сега там се намира
Унгария. По искане на маджарския предводител Методий се срещнал с него. Твърде
вероятно е да се касае за дипломатическа мисия, която е имала за цел да отклони
евентуално маджарско нападение срещу Великоморавия. Срещата протекла успешно,
като предводителят посрещнал архиепископа тържествено и с почести, а като
приключили го изпратил с дарове.
През 885г. Методий участвал в тържествената служба за
Цветница. Три дни по-късно, на 6 април той починал. Бил погребан в катедралния
храм от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица. Не е
установено обаче в кой град е станало това. Повечето предполагат, че става дума
за Велехрад (сега Ухерско градище) в Чехия, но се сочат също Микулчица и др.
Освен дните на Успението на свети Кирил на 14 февруари
и на Методий на 6 април те имат и общ празник, който се отбелязва на 11 май. По
стар стил техният празник се е отбелязвал на 24 май. Тъй като това е в края на
учебната година, след въвеждането на Григорианския календар датата е запазена
като официален държавен празник и се отбелязва като Ден на славянската
писменост и култура.
На 30 септември 1880г. с енцикликата Grande Munus папа
Лъв ХІІІ е определил на 5 юли да се почита паметта на светите братя, за тяхната
апостолска дейност свързана с покръстването на народите в Източна Европа. На
30.12.1980г. в своето послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел ІІ обяви Кирил
и Методий за съпокровители на Европа. На 2 юни 1985г. папа Йоан Павел ІІ в
енцикликата си Slavorum Apostoli оцени дейността на двамата братя като: „Кирил
и Методий са като съединително звено, като духовен мост между западната и
източната традиции”.