ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Преображение Господне – стенопис от Охрид, храм „Св. св. Константин и Елена”
На 6 август Българската православна църква отбелязва
празника на Светото Преображение Господне. На този
ден Иисус Христос се отделил с трима от учениците си – Петър, Йоан и Яков в
планината Тавор и там пред тях се преобразил в Син
Божи.
Затова във Велес считали, че през нощта срещу Преображение на небето се
появявала и отваряла Божията врата и Бог давал това, което молещия се поисквал.
Затова майките държали децата си будни тази нощ, за да могат да се помолят
(СНУ, ХІІІ, 24).
На празника Преображение се извършвало освещаване на
гроздето, след което то можело да се яде. Преди да започне да се яде грозде не
трябвало да се ядат къпини, защото се считало, че гроздето е било създадена от
Бога, а къпината била дяволско грозде и била направена от Сатаната, да
прелъстява хората и тези които ядели първо от нея, ставали негови.
В село Петково, Смолянско се
играело хоро, а вместо курбан се взимал меда от един кошер, правел се също колак, те се отнасяли при попа да ги освети, а след
молебена колакът се разчупвал, топял се в меда и се
ядял.
Тъй като Преображение се пада винаги по време на
Богородичните пости, то заради светостта на празника се разрешава риба, но
ястията се приготвят само с растителни мазнини (зехтин, олио, шарлан) и не може да се използват животински (мас, лой или краве
масло).
Тъй като след горещия месец юли температурите през
август са вече по-ниски, то се казвало, че на Преображение лятото се
преобразява на зима, т.е. започва да става все по-хладно.