ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ
ГОЛЯМА
БОГОРОДИЦА
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Празникът Успение на Пресвета Богородица е известен в
българският църковно-народен календар като Голяма Богодорица,
за да се отличава от Рождество на Пресвета Богородица, наричан Малка
Богородица, който се празнува на 8 септември. Успение Богоридично
е най-важният от Богородичните празници и затова тогава празнуват своя имен ден
всички, които носят името Мария или имена производни от него.
В Търновско на този ден е бил професионалният празник
на хлебарите, а в Прилеп на калайджиите.
Тъй като празникът се пада през лятото и името Мария е
най-разпространеното в България, то на този ден се правели сборове и курбани на
открито. За Голяма Богородица се приготвяли освен специалната Богородична пита,
също така курбани от агнешко или телешко месо. Предпочитано било агнешкото
месо, тъй като се свързва с Агнецът, т.е. с Иисус Христос.
Според традицията сред ястията имало варено жито,
пилешка каша, тиква и царевица. Този празник е свързан със смъртта на света
Богородица, но варивата също така символизират бременността и раждането. На
трапезата присъствали сезонните плодове като динята и гроздето.
Вярвало се, че ако на този ден вали дъжд, следващата
година ще е плодородна. От 15 август до 8 септември (Малка Богородица – чества
рождението на Христовата майка) се забранявало на жените да шият, плетат или
тъкат, за да е здраво цялото семейство. На Успение Богородично започвало да се
мели житото от новата реколта.