ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ
ИГНАЖДЕН
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Игнатий Богоносец, куполна мозайка, „Памакариста”, Цариград
На 20 декември се почита паметта на свети мъченик
Игнатий Богоносец, който бил епископ на Антиохия (67–107). Наречен е Богоносец,
защото е носел Бог в сърцето си. За него се разказва също, че именно той е бил
детето, което Христос взел в ръце и казал на присъстващите, че за да влязат в
Царството небесно трябва да бъдат като децата и който не приема децата, то не
приема и него (Мат. 18:3,5; Марко 9:37; Лука, 9:48). Когато бил изпратен в Рим
за да бъде убит мъченически, по своя път той преминал през Кавала и Пловдив. На
20 декември 107г. той бил хвърлен на лъвовете, които го разкъсали. След смъртта
на свети Игнатий Богоносец император Траян се замислил над разговора, който
провел с него и като проучил по-обстойно какви са християните и разбрал, че те
са кротки и се въздържат от лоши дела решил да не ги преследва повече.
По рождение светецът бил сириец и името му било
Нуроно, което означава „огнен”, а Игнатий е латинския му вариант (ignis – огнен).
Докато 1 септември е началото на църковната Нова
година, а 1 януари – на гражданската, то от Игнажден започва народната Нова
година или както се нарича още Млада година. В резултат от неточността на
Юлианския календар датата се измествала през вековете спрямо астрономическата
година, като в резултат на получилото се отклонение при въвеждането на
Григорианския календар у нас, празникът по т.нар. стар стил се оказал на 2
януари. От тази гледна точка българската народна традиция се е оказала по-точна
от отклонилия се от астрономическата година Юлианския календар.
В народната традиция този ден е наричан Игнажден,
Идинащ, Игнат, Игнен, Идинажден, Поляз, Полязовден.
На този ден се гадаело каква ще е годината според
това, що за човек е бил първият гост дошъл в дома. Ако е бил добър човек – то и
годината щяла да е такава, а ако бил лош, то и годината щяла да е лошо. Този
първи гост е бил наричан „полазник”.
На някои места обаче не оставяли нещата на
случайността, а всяка къща си имала свой полазник. Това бил човек, който в
предишни години е идвал пръв на Игнажден и след това тези години са били
успешни. Вечерта преди празника главата на семейството (домовладиката) отивал с
бъклица в дома на полазника и го калесвал да дойде за празника. На самия
Игнажден в къщата ставали още преди зазоряване, запалвали огъня, замесвали
тесто и слагали да се вари гърне с боб. Когато полазникът
влезел в дома, излизали да го посрещнат. Той се обръщал към домакините с
думите: „Добро утро! На много весела година! Да ви е честита младата година.”.
Стопаните отвръщали: „Амин”. После отивал до дръвника, взимал една съчка и
влизал в къщата, където отново повтарял поздравленията. После отивал до
огнището, свалял капата си, прекръствал се и разравял огъня тъй че да се
вдигнат искри, като казвал: „Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца,
теленца, жребчета, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци,
сиромаси и по цял народ!”. После оставял съчката и тя се пазела до Водици (5
януари). Тогава, когато свещеника дойдел да ръси, като излизал, една от жените
влачела съчката след него от огнището до вратата, но тъй че той да не види.
После тази съчка се слагала в курника, за да бъдели здрави кокошките.
После полазникът сеел с решето пшеница из къщата за
плодородие и сядал край огнището за да снасяли кокошките и да дойдели по-скоро
годежари за момите.
След като се приключело с това, всички сядали на
трапезата. Първо понасяли от сварените кочани с царевица и греяна
ракия. Когато станели готови погачата и боба ги слагали на софрата, а също армея и орехи. На тръгване на някои места полазникът бил даряван с риза или с пешкир, другаде с нещо
за ядене – сливи, орехи, ябълки, а понякога му се давала и една сребърна пара.
За полазници били считани
също някои домашни животни като кучето, петелът, телето и прасето. В случай, че
те преминали прага на къщната врата, то това също се считало за добър знак.
На този ден се правели колаци, които се раздавали на
всички в къщата. Първият изпекъл се колак обаче бил запазван за Бъдни вечер, за
да бъде прекъден тогава на трапезата.
В Ловчанско момите гадаели кога и за кой ще се оженят.
Момата загребвала с едната шепа трески от дръвника, а с другата ечемик.
Треските се оставяли да пренощуват до огнището, а ечемикът се слагал под
възглавницата. Когото сънувала през нощта, за него щяла да се омъжи. После
преброявала треските – ако били нечетен брой, щяла да се омъжи тази година, а
ако били четен – следващата.
В Пиротско този ден се смятал за благоприятен за
местене на кошерите. Считало се, че ако ги преместили на друг ден, то пчелите
щели да бягат от тях.
На Игнажден гледали мотовилките да бъдат намотани с
основа, за да имало берекет и да не оголявало семейството.
На този ден се варели заедно жито и царевица, за да
имало сполука и берекет у дома. От това варено жито, след като бъдело прекъдено
давали и на кокошките.
На някои места на този ден колели свинете. На други
пък „кръщавали” свинете – т.е. стопаните се събирали и се уговаряли на каква
цена да го продават.
На този ден коледарите се събирали и си калесвали цар.
До Игнажден не можело да се пеят коледни песни, защото ако се пеели преди това
се появявала краста.
Вечерта на 19 декември в Русенско жените и момите
извършвали магически ритуал, наречен „пазене на кваса”. Този обичай обаче е бил
забраняван от свещениците. Известната баба Тонка веднъж участвала в такъв
ритуал, но после дядо Тихо за малко щял да я бие и тя повече не повторила.
Празничната погача украсявали отгоре с тестена фигура подобна
на цифрата 8 или с кръст. В Тетевенско правели от тесто колаче и кукла, които
намазвали с мед. Ако полазникът бъдел момче, му давали колакът, а ако бъдело
момиче – куклата. „Куклата” се прави пък от тестена лента, която се преплита
подобно на синджир, тъй че да се получат 3 отвора (глава, торс и пола), а
най-долу двата края се завъртали настрани и на тях се слагали резки, за да
приличат на пръсти, тъй като това са краката на куклата. Има и малко
по-усложнени „игнажки кравайчета”, които се правели в Шуменски. Едното е било оформено
като кръг, а в него имало втори полукръг, който символизира лък, като двата са
свързани на три места с тестена лента. Другото кравайче малко наподобява
панделка, тъй като след като се оформи кръг двата края се оставят да стърчат
леко навън. То символизира градина.