ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

23 ДЕКЕМВРИ

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

Рождество Христово, Самоков, Бельова черква, худ. Н. Образописов

 

Датата 25 декември за пръв път е посочена от Сикст Юлий Африкански в неговата летопис, написана през 221г. През 525г. папския архивар Дионисий Малки отбелязал, е Христос се е родил на 25 декември по време на консулството на Гай Цезар и Емилий Павел, т.е. през 1г.пр.н.е.: „При тези консули Господ Иисус Христос се родил на 8-я ден преди януарските календи, в петък, 15-та луна”.

Правени са опити да се изведе определянето на датата на Рождество Христово от някои събития от езическия период. Според едни, тя свързана със зимното слънцестоене и празника на Сол Инвиктус. Това е най-краткия ден в годината, след който нощта започва да намалява. Но денят на зимното слънцестоене е 21 декември, а не 25. Според други пък, които взимат за основа датата 7 януари свързват събитието с 1 януари, денят в който новите римските консули встъпвали в длъжност, като извеждат думата „Коледа” от римската дума „календи”, т.е. първия ден на месеца. С въвеждането на Юлианския календар 1 януари се утвърдил като начало на гражданската година. Празнуването по стар стил на 7 януари обаче е резултат от корекцията на неточността на Юлианския календар от папа Григорий и следователно няма отношение към значително по-ранното начало на честването на празника на 25 декември.

Раждането на Месията обаче се е срещало не само в еврейските пророчества. Според средновековния пътеводител за град Рим известен под името „Чудесата на град Рим” („Mirabilia Urbis Romae”) император Октавиан Август се допитал до Сибилата и получил видение, в което небето се отворило и той видял много красиво момиче държащо дете да стои пред олтар и чул глас „Това е олтарът на Божия син” ("Hec ara filii Dei est"). Възможно е легендата да е свързана с обстоятелството, че книгите на Сибилата от Куме са се пазили на Капитолия и с предсказанието, за което се говори в еклога ІV на ВергилиевитеБуколики” свързано с идването на Дева с Младенец и на нов златен век. Днес на това място се издига базиликата „Небесния олтар на Пресвета Богородица” (Santa Maria in Aracoeli). Рождество Христово някои свързват и с култа към бог Митра. Негов храм е запазен на най-ниското ниво на базиликата „Свети Климент” в Рим.

Измежду многото пророчества и легендите, за нас разбира се най-голям интерес представляват тези, които са свързани с нашите земи и народ. На първо място това е култът към тракийския бог Залмоксис, за който последователите му вярвали, че щял да възкръсне. По тази причина, още когато християнството се появило по тукашните земи, то бесите, които били сред най-усърдните пазители на тракийския култ бързо го приели и дори Библията била преведена на езика им.

Другото интересно е сведението в историята на йеромонах Спиридон. Според този разказ Колад бил илирийски крал, който живял през 763г. преди Христа. Той поискал да му се покланят като на Бог. Когато му се родил син, той го кръстил Болг и наредил денят на раждането му – 24 декември да се посреща тържествено и с ядене, игри и песни. В част на събитието се пеело: „Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе”. След покръстването си българите обаче запазили този езически обичай. Когато Колад починал, синовете му Болг и Брем си разделили властта. Тази част от народа, която се паднала в дял на Болг започнали да се наричат българи.

От направения по-горе преглед се вижда, че предлаганите хипотези, свързващи Рождество Христово с някой езически празник страдат от сериозни слабости. Но от друга страна пък, в много религии е съществувало очакване, че Бог ще се появи сред хората.

В евангелията е отбелязано, че раждането на Христос е станало по време на преброяването на населението проведено при управлението на император Август (27-14г.). Предполага се, че става дума за преброяването на населението станало през 7г.пр.н.е. През тази година имало е конюнгцията на планетите Сатурн и Юпитер, което е станало 3 пъти - на 29 май преди изгрев слънце, на 3 октомври в полунощ и на 5 декември след залез слънце. Вероятно именно това астрономическо събитие е подтикнало източните астролози известни като тримата влъхви да предприемат своето пътуване. Конюнгцията на планетата на царете Юпитер станала в съзвездието Риби, затова те счели, че се е родил цар, при който ще настъпи края на света. Сатурн като планетата на Сирия и Палестина пък дала насоката къде да бъдел търсен родилия се цар. Мъдреците се наричат източни, но евангелския текст може да бъде разчетен и като че са видели звездата при изгрева, т.е. конюнгцията на 29 май. Старобългарският превод също може да бъде разчетен като „при изгрева”, защото „на изток” има и такова значение. Раждането станало при управлението на цар Ирод Стари (37/36-4/1г.), което е другият времеви ориентир за периода, в който се е случило. Според апокрифното Първоевангелие на Яков и евантелието на Псевдо-Матей по време на Рождеството Сирия била управлявана от Квириний.

Описанието на Рождество Христово е отразено в каноничните евангелия на Матей и Лука, както и в т.нар. Църковно предание: Първоевангелието на Яков, Евангелието на Псевдо-Матей (Детство Иисусово), Арабското евангелие за детството на Спасителя и Книгата на дърводелеца Йосиф.

Тъй като според еврейската традиция преброяването се е извършвало по колена, то Йосиф, който бил от рода на цар Давид трябвало да отиде във Витлеем, за да бъде записан там. Тъй като „коляното” по това време вече представлявало доста голям брой хора, то в малкото градче Витлеем се струпали голям брой посетители и затова нямало място да отсядат и се настанили в пещера край града. Според Първоевангелието на Яков причината за отсядането в пещерата се дължала на обстоятелството, че родилните болки започнали и Мария не могла да стигне до Витлеем. Според Книгата на дърводелеца Йосиф, пещерата се намирала в близост до гробницата на Рахил, жената на патриарха Якова и майка на Йосиф и Вениамин.

Според църковното предание Йосиф отишъл да потърси акушерка или както ги наричали в миналото „баба”, която да „бабува”, т.е. да акушира при раждането. Той намерил Саломея и Зелома. Когато двете жени пристигнали, Мария вече била родила и пещерата била изпълнена със светлина. Зелома влязла да провери и установила, че св. Богородица е непорочна. Саломея не повярвала и поискала да провери. Тя се уверила, че света Мария наистина е непорочна, но ръката и изсъхнала. След като се разкаяла за постъпката си й се явил ангел, който и казал да докосне пелената на новороденото, при което ръката й се възстановила.

В евангелието на Лука се разказва, че ангел се явил на пастирите, които пазели добитъка си в района около пещерата и им възвестил за Рождеството. Като научили, пастирите отишли да се поклонят, а след това разпространили новината сред останалите.

Влъхвите, след като видели звездата се отправили на път за да се поклонят на новия цар. Те отишли в Йерусалим, където започнали да разпитват за новородения цар. По това време там управлявал Ирод Стари, който по произход не бил юдеин. В последните години от живота си, т.е. по времето когато се родил Христос, той постоянно се тревожел да не би някой да му отнеме властта. Той стигнал до там, че убил дори жена си, брат й и нейните синове, защото те произхождали от царския род на Макавеите. Освен това той наредил да унищожат родовите записки на евреите, с които всеки от тях удостоверял принадлежността си към богоизбрания народ. По този начин се сбъднало поверието, че когато тези записи изчезнели щял да се появи Месията. Затова вестта, че се е родил нов цар сериозно обезпокоила Ирод. Той повикал влъхвите и разпитал кога трябва да се роди този цар и поръчал да го известят ако го открият за да се поклони и той. Разпитал също еврейските книжници какво знаят за това и те отговорили, че според пророчеството Месията щял да се роди във Витлеем, т.е. че ще е потомък на цар Давид, което подсилило страховете на царя.

А влъхвите, водени от звездата успели да намерят пещерата и да поднесат на новороденото злато, ливан и смирна. От това, кой от даровете щял да предпочете новороденият, те щели да гадаят какъв ще е той – цар, Бог или свещенник. Но Христос приел и трите дара, което означавало, че ще е едновременно и трите. След това ангел явил на влъхвите да не се връщат и да не казват на Ирод, че са открили Христос и те се завърнали в страната си.

Йосиф и Мария се отправили към Египет за да избегнат преследването на Ирод и останали там до смъртта му. А Ирод, като разбрал, че влъхвите са си заминали без да го уведомят кой е новоредения цар наредил да избият всички деца под две години във Витлеем и околностите му. Витлеем по това време бил малък град, но тъй като там заради преброяването се били събрали хора от цялото „коляно”, то броя на убитите деца бил голям – 14 000.