ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
29
ДЕКЕМВРИ
14 000 МЛАДЕНЦИ ИЗБИТИ
ОТ ИРОД
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Избиване на витлеемските младенци, Лондонско четириевангелие на цар Иван Александър, миниатюра към евангелието от Матей
Израелският цар Ирод Стари
бил идумеец. Тъй като не бил нито евреин, нито пък
произхождал от рода на еврейските владетели, той постоянно се страхувал за
властта си. Добрал се до престола с помощта на римляните и опирайки се на
тяхната подкрепа той се стараел да утвърди авторитета си, като разширил храма в
Йерусалим и направил няколко значителни постройки. Към усилията му да спечели
благоволението на народа може да се добави усърдието му по време на големия
глад, когато не пожалил дори дворцовите ценности за да осигури храна за
населението. При все това страхът, че властта можела да му бъде отнета го
съпътствала до последния му дъх.
В преследване на евентуалните претенденти за трона,
той не пожалил дори членовете на собственото си семейство – убил жена си Мариамна, която произхождала от династията на Хасмонеите, нейния дядо първосвещеника Хиркан
ІІ (76-67; 63-40), нейният брат първосвещеника Аристовул
ІІІ (35г.пр.н.е.) и синовете от брака си с нея Аристовул
и Александър. Дори на смъртния си одър 5 дни преди да умре опасявайки се от
заговор той наредил да убият престолонаследника Антипатър,
който бил роден от първата му съпруга Дорис. Заради
своя произход Ирод извършил и още нещо, което макар и
не така зловещо като убийствата, е също така мащабно. Принадлежността на всеки
евреин към богоизбрания народ се удостоверявала с родослови.
Тези родослови били особено важни за свещениците,
защото този от тях, който загубел своят родословен запис губел и правото си да
бъде свещеник (Ездра 1, 2:62). Записите били важни и
за чистотата на произхода, като браковете се сключвали само между
представителите на отделните племена, наричани „колена”,
а не въобще между евреите. При това както се вижда от евангелията, че при
разминаване на юридическото и фактическото родство се оформяли за съответния
евреин отделни родослови, в които точно и старателно
се проследявал неговия произход. Ирод като чужденец
заповядал да бъдат унищожени тези родови записи, въпреки риска от всенародно
брожение, което можело да бъде подсилено от поверието, че Месията
щял да се появи когато родословите изчезнели. Унищожаването
на архивите довело да намаляване на значението на етническия произход, което
дало възможност на Ирод да утвърди позициите на
своята династия, а също така пред него се открила възможност да назначава
свещеници по свое усмотрение, без да се съобразява с техния произход.
Влъхвите, след като видели звездата се отправили на
път за да се поклонят на новия цар. Те отишли в Йерусалим, където започнали да
разпитват за събитието. Ирод, който постоянно дебнел
дали няма да се появи някаква заплаха за трона му, когато научил за случилото
се повикал влъхвите и разпитал кога трябва да се роди този цар и поръчал да го
известят ако го открият, като излъгал, че и той искал да му се поклони.
Разпитал също еврейските учени какво знаят за това и те отговорили, че според
пророчеството Месията щял да се роди във Витлеем,
т.е. че ще е потомък на цар Давид, което подсилило страховете на Ирод.
Влъхвите открили Христос, но след това им се явил ангел,
който им казал да не се връщат и да не казват на Ирод
какво са научили и те се завърнали в страната си.
Йосиф и Мария се отправили към Египет за да избегнат
преследването на Ирод и останали там до смъртта му. А
Ирод, като разбрал, че влъхвите са си заминали без да
го уведомят кой е новородения цар наредил да избият всички деца под две години
във Витлеем и околностите му. Витлеем по това време бил малък град, но тъй като
там заради преброяването се били събрали хора от цялото „коляно”, то броя на
убитите деца бил голям – 14 000. Тъй като репресиите били насочени към
представителите на цялото „Давидово коляно”, а не само към тези, които
постоянно живеели във Витлеем, то Йосиф и Мария макар да били от Назарет не могли да се върнат там, а трябвало да останат
извън царството на Ирод.
Ирод е наричан Стари, за да бъде отличаван от своите
синове носещи същото име – Ирод Архелай
и Ирод Антипа. Понякога
прозвището му се превежда като Велики и по-рядко като Големи. Думата има и
такива значения, но в българския език прозвищата Велики и Стари са се
диференцирали и понастоящем имат различно значение. Ирод
действително е имал основание да бъде наричан и „Велики” заради разширяването
на държавата и Храма в Йерусалим, но заради тираничното си управление си
навлякъл омразата на своите поданици и те избягвали
да проявяват хвалебствено отношение към него. Били са правени опити да се
оправдае поведението му, напр. с психично увреждане, причинено от заболяването
му по време на чумната епидемия или при ограбването на гробницата на цар Давид,
в резултат на което въпреки загрижеността си за общото благо, той изпадал в
пристъпи на умопомрачение и вършел жестокости. Но жестокостта при ликвидирането
на претендентите за трона и усърдието да спечели уважението на народа имат един
общ първоизточник и той е властолюбието на царя. Когато се оценява тираничното
поведение на Ирод разбира се не трябва да се забравя,
че неговото поведение е резултат и от особеностите на епохата, в която той
живеел и управлявал. Предизвиканата от неговите покровители Марк Антоний и Октавиан Август гражданска война, която довела да края на
Римската република и началото на империята довела до смъртта на много повече
хора, отколкото убитите от Ирод. От тази гледна точка
репресиите срещу евентуалните претенденти за трона имали и положителна страна,
тъй като ограничавали опасността от избухването на тежка гражданска война.
Избиването на младенците от Ирод не е свързано с
преследването на християните през следващите три века, а е имало за цел да бъде
ликвидиран потенциален претендент за трона, произхождащ от рода на цар Давид.