ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ДЕНЯ НА СВЕТА ВАРВАРА
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Света Варвара, Стенопис от Бельова черква край Самоков, худ. Никола Образописов
На 4 ноември се почита паметта на света Варвара. Нейното
житие е било включено в Бдинския сборник съставен
през 1360г. по поръка на царица Ана. Краткото житие на света Варвара присъства
също в Стишния пролог.
Народните обичаи на празника на света Варвара са
близки отчасти до тези за Екатерининден, отчасти до
тези за Тодоровден и Андреевден.
В Родопите се
правели питки, които се мажели с мед или рачел. Тъй като празникът се пада по
време на постите, а медът е животински продукт, то макар да не е месо, мляко
или яйца по традиция се счита, че не трябва да се използва. Затова е за
предпочитане да се използва рачел. Тъй като този обичай се спазвал и от
помаците, то те като мюсюлмани не постят и може да използват и мед. С тези
питки се излизало на пътя и се раздавали на преминаващите. Те се прекръствали и
казвали благословия: „Да дава Господ живот и здраве вам, на челяд, на добитък и
на всички!”. Това се правело за здраве на децата и добитъка.
Рано сутринта нечетен брой малки момчета и момичета се
събирали на някое бунище, като всяко носело по няколко дърва и по няколко шепи
боб. Запалвали огън, слагали боба в гърне и започвали да го варят на чорба.
Преди да са сложили сол и лук в гърнето, някое дете, което било изтърсак
(последното, което е родено в семейството) вадело от боба по три зърна за всяко
дете и го слагало на коляното му. Всички деца трябвало да са насядали в кръг и
всяко трябвало да изяде сложените му зърна на коляното без да ги пипа с ръка.
Стопаните, които имали овце отивали при децата,
взимали по няколко зърна и ги слагали в кърмилката, за да не ги хващала
шарката.
На този ден карали децата да подскачат, за да не ги
завари Варвара.
Тъй като по стар стил празникът бил на 17 декември, то
денят е бил близо до зимното слънцестоене, което се
пада на 22 декември. Затова според народното поверие до деня на света Варвара
растяла нощта, от Варвара до Игнажден не нараствал нито деня, нито нощта, а от
Игнажден до Атанасовден денят се увеличавал и като
стигнел до този празник вече бил с 1 час по-дълъг.
Празникът на света Варвара в народната традиция бил
свързван с деня на Свети Сава (5 декември) и с Никулден (6 декември). Имало
поговорка: „Света Варвара меси, свети Сава пече, а свети Никола яде”.