ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА НИКУЛДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Никола, РИМ-Бургас
На 6 декември се почита паметта на свети Никола Мирликийски.
Според житието на светеца когато се отправил на
поклонение за Божи гроб, докато плавал се разразила буря, по време на която
един от моряците паднал от корабната мачта и починал. Благодарение на молитвите
на свети Никола бурята стихнала, а морякът възкръснал. Затова се почита като
покровител на моряците и рибарите.
Свети Никола е покровител също и на банкерите. Докато
още живеел в Патра един от тамошните жители внезапно
обеднял. Свикнал да живее без да се лишава, той започнал да замисля да принуди
най-голямата си дъщеря да стане проститутка. Свети Никола разбрал това и тайно
подхвърлил в дома му кесия с пари. Когато човекът я намерил се зарадвал много,
успял да се разплати и да омъжи голямата си дъщеря. Когато обаче парите
свършили и изпаднал отново в недоимък, тъй замислил да направи проститутка и
втората си дъщеря. Свети Никола отново хвърлил кесия с пари и човекът се
отказал от намерението си, а дъщеря си омъжил. Същото се случило и с третата
дъщеря. Последният път той чул как кесията паднала на земята, помолил се на Бог
да разбере кой е благодетеля и като излязъл на улицата успял да догони свети
Никола. Благодарил му, тъй като благодарение на намесата му били спасени от
безчестие трите му дъщери.
Свети Никола се изобразява с Евангелие и омофор, като на някои от иконите в двата горни ъгъла са
изобразени Иисус Христос държащ Евангелие, а света Богородица държаща омофор. Причината за това е, че преди да бъде избран за
архиепископ на град Мир в Ликия му се явили на сън Христос,
който му връчил Евангелие и света Богородица, която му поставила омофор. По време на Първия вселенски събор в Никея свети Никола ударил плесница на Арий,
заради което било поискано да бъде лишен от архиепископския сан. Но част от
епископите имали същото видение и предложението не било прието.
Свети Никола също е покровител на несправедливо
осъдените. Той защитил трима невинни жители на Мир, които били осъдени на
смърт, а след това и трима военачалници, които били несправедливо обвинени.
Никулден се пада през Коледните пости. На големите
празници, които се падат през постите се разрешава риба, растително масло (слънчогледово
олио, зехтин или шарлаган – орехово олио) и вино. Тъй като свети Никола е
покровител на моряците и рибарите, то за разлика от другите празници през
постите, то на този ден рибата заема особено място на трапезата. У нас
предпочитаната риба за празника е шарана. Използвал се пресен шаран, но там,
където не можел да бъде доставен такъв, соления шаран се обезсолявал, като се
киснел във вода с трици. За празникът се приготвял пълнен шаран с ориз (зрял
боб, булгур, фъстъци, орехови ядки, маслини, стафиди, зеленчуци) или на рибници
- пълнени шарани или почистени шарани, увити в кори или тесто. Обредните
хлябове, които се правят за този ден се срещат и при някои от другите празници.
Единият от хлябовете е „боговица”. Той представлява
погача, на която отгоре с тесто е изобразен кръст. Често краищата на кръста са
раздвоени и завити на противоположни страни. Вторият е наричан „светец”, „свети
Никола” или „Никулски кравай”. Той също на различните
места има разновидности. Най-често е украсен със спираловидно навито в средата
тесто, което да прилича на цвете или с кръг, който е нарязан тъй, че
разделените части да приличат на венчелистчета на
цвете. В повечето случаи има и втори кръг, който като ореол обхожда погачата по
края. Някъде се използват за външния кръг две тестени ленти, които са
преплетени като плитка или верига.
Освен изпечения на фурна шаран с пълнеж друго
характерно за празника ястие бил рибникът. За приготвянето му шаранът се увивал
в квасено тесто. Квасеното тесто се разстилало като по-дебела кора, намазвало
се със зехтин или шарлаган, в него се увивал шаранът. Понякога върху тестото се
правели шарки примерно като люспи на риба или пък с лента от тесто по дължина,
като единия й край е разтворен като рибена опашка, а другия край също е
разтворен, но краищата са извити. От двете страни на тестяната
лента се слагали отпечатъци от щемпела за просфората. В миналото рибникът
обикновено се печал под връшник, а не в пещ, тъй като
така тестото се изпичало по-бавно и ставало като хляб.
Обредните хлябове, пълненият шаран и рибникът се
освещавали и прекъдявали от попа. Като възнаграждение
за службата, той имал право да си отреже парче от хлябовете, а също долната
част откъм опашката на шарана. Там където енориашите били по-малко попът
обикалял по домовете, но там където имало повече хора хлябовете, шаранът и
рибникът се носели в черквата и се
освещавали там.
Прекъдената от попа трапеза не се дигала през целия ден. Този ден
къщата била отворена за всеки гост и за всеки пътник. Освен шаранът на
трапезата се поднасяли също фасул, зеле, сарми и други постни ястия.
На празничната маса се пеели и никулденски обредни
песни, наричани още седални или трапезни.
Костите на никулденският шаран не се изхвърляли, а или
се закопавали, или се изгаряли, или се хвърляли в реката. От главата на шарана
взимали костта от темето, наречена кръхче (т.е.
кръстче) и тя била пришивана към шапките на малките деца за да ги пази от
уроки.