ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

ТРИФОНОВДЕН

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

На 1 февруари се почита паметта на свети Трифон, който е бил посечен по време на гонението на християните при управлението на император Деций Траян.

В народния календар освен като Трифоновден, празникът е наричан също Трифон Зарезан, Трифун Чипия и Трифун Пияницата.

Свети Трифон на някои икони е изобразяван с косер и е почитан като покровител на лозарите, градинарите и кръчмарите. Според някои празникът е наследил езическите обичаи в чест на бога на виното Дионисий. Названието на празника от българския фолклор не е свързано нито със събития от известното житие на светеца, нито пък с това, което се знае от митологията за Дионисий. Петко Рачов Славейков е записал в Търново една народна приказка, разказана от някоя си баба Стана Бозаджиева (СНУ, т. 13, стр. 184-185), която е свързана с чествания на 2 февруари празник Сретение Господне. Според тази приказка света Богородица тръгнала с Христос на черква още на 1 февруари. Тя минала покрай лозето на Трифон, който го подрязвал. Тя го поздравила с „Помага Господ”. Вместо обаче да и отговори на поздрава, Трифон и се присмял. Света Богородица се разстроила от чутото и решила да не отива в черквата, а да се прибере у дома. Като се прибирала, видяла сестра му и й казала, че Трифон е пиян и може да си отреже носа, затуй да вземе превръзки и сол и да му ги занесе. Когато сестра му пристигнала, му разказала какво чула. Той пак се присмял на света Богородица и казал: „Тя те е излъгала. Не съм пиян да се отрежа носа. Аз режа тъй – и показал с косера на сестра си – а не тъй” – и пак се опитал да покаже, при което си отрязал носа.

А света Богородица като се прибрала захвърлила детето си и не искала повече да го вижда. Тогава дошли всички животни да й се молят да не прави така, но тя не ги послушала. Накрая дошла жабата със своето дете. Тя също й се молила, но света Богородица не послушала и нея. Тогава жабата решила да си тръгне и казала на детето си: „хайде, сладурчето ми, да си ходим”. Като я чула, света Богородица се замислила, че макар жабчето да било грозно, то за своята майка било хубаво дете. Тогава размислила и на другия ден взела детето си и отишла с него на черква да четат молитва.

На този ден жените приготвяли погача, в средата на която изрисували цвят от лоза, а околовръст лоза. Правела се също кокошка пълнена с ориз или булгур, която първо се сварявала, после се пълнела и след това се запичала.

Рано мъжете отивали на лозето, като взимали погачата, кокошката и бъклица вино. На някои места взимали също кръстосана (светена) вода и пепел.

Първо всеки отивал на своето си лозе. Там се прекръствал и след това от три кютука отрязвал по три пръчки. След това се прекръствал и с бъклицата поливал трите пръчки. С това лозето било зарязано, закроено. Там, където взимали също светена вода и пепел, то поливали пръчките с водата и ги поръсвали с пепел.

След това лозарите се събирали и си устройвали пир с донесените погачи, кокошки и вино. По време на този пир избирали Труфун. За целта поставяли китка от три лозови пръчки и босилек, увити с червени конци и казвали: „Който е честит, нека поеме китката и да бъде цар Труфун. Този, който желаел, отивал и поемал китката. За цар Труфун предпочитали някой, който е заможен, защото след това той черпел, а също така гледали някой, по време на чието трифонство е имало берекет през годината. След като вземел китката всички се изреждали да го поздравят с „Честито трифунство”. След това взимал бъклицата и давал на всеки да пие от нея, като казвал: „Хайде да е честито и берекетлия”. На всяка лоза по шиник, на всеки кютук по чебър”, а останалите отговаряли с „Амин”.

След като се нахранели, окичвали царя с изплетени от лозови пръчки венци – единия слагали на главата му, а другия през рамото. След това някъде взимали цар Трифон на ръце, а другаде го качали на колесар теглен от самите лозари и под звуците на гайди, гъдулки, тъпани и зурли го подкарвали към селището. Там обхождали всички къщи. Стопанинът изнасял менче с вино, давал първо на царя да пие, а после и на останалите. Което останело в менчето го плисвал върху царя и казвал: „Нека е на берекет. Да прелива през праговете!”. Накрая отивали в къщата на царя, където го посрещали всички жители. После той се преобличал и черпел всички. В село Шипка на този ден се колел овен или вол и се правел курбан.

На 1, 2 и 3 февруари, когато се честват Трифунците не се работело. Вярвало се, че каквото било направено през тези дни, щяло да бъде изядено от вълците. През тези три дни вълците бесували. Затова не отваряли ножици, за да не се отваряли устата на вълците. Нощвите също ги държали захлупени с тази цел.

Някъде правели колак, за да не нападали вълците. На него се рисувала кошарата с добитъка и стопанинът, който ги пази от вълците.

На този ден гадаели за плодородие. Поставяли въглени, които наричали на отглежданите растения – жито, овес, царевица и т.н. Който въглен станел на пепел, то означавало плодородие за тези посеви, а който останел черен – неплодородие.

На някои места трифонисвали яловите дървета, като ги заплашвали да раждат. Малко момче, на около 7-8 години отивало с брадвата при яловото дърво, замахвала и питало дали ще ражда или да го отсече. Стопанинът се застъпвал и казвал да не го сече, защото то занапред щяло да ражда.

Към празниците и събитията на 1 февруари >>>