ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ТОДОРОВДЕН
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Православната Църква чества паметта на свети Теодор
Тирон на 17 февруари и в съботата на първата седмица от Великденските пости.
Император Юлиан Отстъпник (36-363) наредил на градоначалника на Цариград по
време на първата седмица от Великия пост да се ръсят всички хранителни
продукти, които се продавали на пазара с идоложертвена кръв. Свети Теодор Тирон
се явил на цариградския архиепископ Евдоксий (340-341) и му заръчал да обяви на
всички християни да не си купуват храна от пазара, а да ядат коливо - варена пшеница с мед (според свети Димитрий
Ростовски коливото се прави от варени пшеница, леща и ечемик подсладени с мед).
В памет на това събитие Православната Църква е установила освен на 17 февруари
паметта на свети Теодор Тирон да се почита в съботата на първата седмица от
поста. В петък срещу събота по време на Литургията на Преждеосветените дарове
се изпълнява съставеният от преподобния Йоан Дамаскин канон на свети великомъченик
Теодор Тирон, след което се благославя коливото и се раздава на вярващите.
Честването на паметта на свети Теодор Тирон в първата събота от Великия пост е
било описано от цариградския патриарх Нектарий (381-397).
За Тодоровден се приготвял специален обреден хляб.
Най-често той е наричан колак. В с. Литаково обредният хляб е бил наричан
черковник – този, който се носел в черквата или копито, от който се оставяло
пред иконата да изсъхне и после се давал за цяр на конете. В с. Маришки
Тръстеник пък е наричан конче, тъй като се оформял като конче, като за опашка
се слагали няколко стръка босилек, за очи – зърна от червена царевица, а за уши
– клечки от босилек. В село Медвен пък правели кукла и конче, като първите ги
давали на момиченцата, а вторите на момченцата. Обредните хлябове били
използвани и като дар, който си разменяли жени, които вече са женени, но още не
са родили. В село Желява носели в черквата за освещаване освен хляба, също
царевица и ряпа, нарязана на колелета, които били посолени. След като бъдели
осветени, то жените си подавали от рапона. А запалената в черквата свещ я
слагали във фенер за да не гасне и я отнасяли горяща до дома, където я внасяли
в зимника и в кошарата да свети, докато кобилата изядяла отнесените и хляб и
царевица. Булките, които били задомени през тази зима, след като отидели на
черква със свекърва си, после отивали при родителите си и други роднини, които
я посрещали с обреден колак.
В този ден се правела надпревара чий волове можели да
теглят по-тежък товар и чии коне ще возят по-голям товар, като победителите
получавали награда. Оттам иде поговорката: „Ще дойде Тодоровден и ще видим, чии
волове/коне са гледани по-добре”.
В с. Петково се изпълнявал обичая „бекане”. В петък се
слагал грах в паница, която се оставяла през нощта пред иконата. На Тодоровден
като се върнела от черквата домакинята раздавала на всеки от домашните си от
накиснатия грах да изяде по няколко зърна. След това взимала грахови зърна,
хвърляла ги към тавана и казвала: „Хайде деца, това е за татко ви”, после по
същия начин хвърляла поред за всички хора в къщата, а след това и за добитъка.
Децата се боричкали да събират граховите зърна, след което момчетата си правели
от тях броеници, а момичетата – гривни и огърлици.
Тодоровден е най-известен с надбягванията с коне,
понякога наричани по турски кушии или домле.
Според народната приказка на този ден свети Тодор се
обличал в 9 кожуха и отивал при Бог да измоли да дойде лятото. Като стигал, той
забивал копието и връзвал на него коня, а после влизал при Бог да го измоли.
Господ уважавал молбата му и затова когато излезел изпод копието от топлината
вече се издигала пара.
Надбягването започвало с голямо тържество. Конете били
окичвани с венци от здравец и кукуряк. Докато мъжете подготвяли конете за
надбягването, жените пеели:
Свети
Тодор, коня кове,
Сред
ливади, на зелено,
Сестрица
му клинци дава,
Низ
ръкави копринени.
-
На ти, байно,
злато-плочи,
злато-плочи,
сребро-клинци,
да
подковеш добра коня,
да
обходиш цибро поле,
да
си видиш есенници,
добре
ли са изникнали.
Да
набереш росно цвете,
да
увия до два венци,
до
два венци за младенци,
да
ги туря в шарен ковчег,
да
ми светят даровете,
като
слънце о бял Дунав.
След надбягването състезателите с конете отивали на
мегдана, като най-отпред яздел победителят. Там се събирали всички и се правело
голямо хоро около конете с ездачите, които стояли в средата, като пак се пеела
същата песен. След това отивали в дома на победителя, който черпел за
постигнатия успех.
Макар някои изследователи да търсят езически корени на
празничните тържества за Тодоровден, приготвянето на коливото на този ден е
християнска традиция, а царевицата, която също е характерна за отбелязването на
този ден е била донесена в Европа след откриването на Америка от Колумб и не е
била позната в езическия период. Свети Теодор е бил войник, а Тирон означава „новобранец”,
новопостъпил войник. Въпреки, че денят е свързан с конете, на иконите той не е
рисуван особено често като конник, макар да има такива изображения.
Състезанията с конете по-скоро имат връзка със стопанския календар, защото
както се вижда от посочените по-горе приказка и песен от този ден насетне се
очаквало лятото и стопаните обхождали имотите си да видят в какво състояние са
след отминаващата зима. Тъй като в миналото хората не са разполагали с домашни
календари, за стопанската си дейност са се ориентирали по църковните празници,
за спазването на датите на които следели свещениците, които обикновено били
сред най-образованите хора в селището.