ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

АНТОНОВДЕН

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

Свети Антоний се счита за лечител от заразни болести, като чума и шарка. Той също лекувал от бесове. Според народното поверие той гонел лудостта с нож и много се страхувал, ако не я настигнел.

Свети Антоний е популярен и в Западна Европа като защитник от чумата. Това е свързано с обстоятелството, че в периода ХІ-ХVІІв. е съществувал Орден на свети Антоний, който е бил мирно братство, което поддържало болници. Ролята на ордена била особено важна в периодите на чумни епидемии, които през Средновековието взимали много жертви. Символ на този орден бил Т-образния кръст, който имал за свой първообраз монашеската патерица на свети Антоний. Освен това се считало, че самите мощи на свети Антоний помагали срещу чумата. Що се отнася да прасетата, то свети Антоний бил смятан за техен покровител, защото ги отглеждал, но ги оставял да се движат свободно, защото и те били Божии твари. По-скоро обаче свързванетона свети Антоний с прасетата се дължи на обстоятелството, че селскостопанският цикъл бил свързан с църковните празници. По празниците хората се ориентирали коя дейност е време да приключат и коя да започнат. В резултат от натрупаната с векове грешка в Юлианския календар празникът астрономически се оказал в края на януари, както и се отбелязва по т. нар. стар стил. През зимата селскостопанската дейност значително спадала, но студовете носели и една голяма полза във времената, когато хладилниците и консервите не били познати. Студеното време позволявало месото да се съхранява по-дълго време като се замрази на студа. Идването на Антоновден показвало наближаването на края на зимните студове. Затова трябвало да спре коленето на прасета, за да може докато е още студено месото да се изяде, преди да е започнало да се стопля и то да се развали. Българските народни обичаи за Антоновден се явяват част от традициите на общоевропейската християнска култура, като у нас, подобно на всички останали страни си има и някои индивидуални особености.

Свети Антоний Велики и свети Атанасий Велики били приятели, макар първия да избрал пътя на отшелничеството, а втория станал архиепископ. Заради това, а тъй като и празниците им са един след друг в българския фолклор личностите на двамата са свързани.

Според народната приказка от Тревненско свети Антоний бил майстор-ковач, а свети Атанас му бил чирак. Един ден, когато желязото било нагорещено и готово за обработка, дяволът скрил клещите. Свети Антоний започнал да се кара на чиракът си, че е загубил клещите. Тогава свети Атанас взел с ръка нагорещеното желязо, сложил го на тезгяха и започнал да го чука и обръща, все едно имал клещи у себе си.

Коваческата традиция е резултат от свързването на трите празнични дни – 16, 17 и 18 януари в един верижен празничен цикъл. Тъй като на първият от тези дни е Поклонение на честните вериги на св. Петър, то трите дни са известни като Южници-верижници.

В Прилеп и Трявна ковачите празнуват на Атанасовден. В Трявна обаче, ковашко-циганският еснаф празнувал на Антоновден. В Прилеп на Антоновден празнували също цигуларите и хамалите.

Традиционно на трапезата за Антоновден присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо за да не се разлютяват болестите.Също така не трябва да се докосва вълна, защото се смята, че във вълната спи чумата; не се плете и шие. На този ден не се вари боб, леща, царевица и други варива - да не се разболяват децата.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята".

Към празниците и събитията на 17 януари >>>