ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Свети Антоний Велики – фреска от манастира „Памакариста” в Цариград
Свети Антоний Велики се родил около 251г. в Среден Египет в благородно и доста заможно семейство, което притежавало 300 декара земи. Още от малък водел скромен живот. Когато бил на 18-20години родителите му починали и той останал само с малката си сестричка, за която трябвало да се грижи. Преди да били изминали 6 месеца от смъртта на родителите му, когато бил в храма при четенето на Евангелието му направили впечатление думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси и ще имащ съкровище на небето; пък дойди и върви след Мене.” (Мат. 19:21). Той последвал евангелското слово и раздал богатството на бедните, като запазил малко от него за сестра си. Когато отишъл отново в храма, той чул един друг откъс от Евангелието, в който се казва: „Не се грижете за утрешния ден”. Като размислил, той раздал и останалото си имущество, а сестра си настанил в дом за девици. След това, тъй като по онова време все още нямало манастири се установил да живее около родния си град. Първоначално той заживял при един старец, който от младини водел отшелнически живот. Той работел следвайки думите: „Който не работи, не трябва да яде”, а спечеленото отчасти харчел за себе си, а с останалото помагал на нуждаещите се. Докато живеел там го споходили изкушенията – те били свързани с мъката заради раздялата със сестра му, с роднините, по семейните имоти…
Свети Антоний решил, че трябва да води по-строг начин на живот. Той се затворил в една гробница, като един негов приятел от време на време му носел храна. Там бил нападнат от зли духове, които толкова го изтерзали, че когато неговият приятел отишъл да му донесе храна, го намерил в такова състояние, че го взел за умрял и го отнесъл в храма, за да бъде извършено погребението му. Антоний обаче се съвзел и се върнал отново в гробницата. Там бесовете отново го нападнали с видения за връхлитащи го животни и влечуги – вълци, лъвове и други подобни. Бог му показал своята подкрепа, като го озарил слънчев лъч. Светецът попитал: „Къде беше? Защо не дойде отначало да прекратиш мъките ми?” И чул глас: „Антоний, тук бях, но чаках да видя твоята борба. И след като ти устоя мъжки и не беше победен, ще ти бъда винаги закрилник и ще направя да бъдеш прочут из цялата земя”. Тогава той бил на около 35години.
След това свети Антоний се преместил да живее в една изоставена крепост, където имало вода, а два пъти в годината му носели хляб. Там той прекарал още двайсет години. След това дошли при него познати и той излекувал телесните болести на едни от тях, а други очистил от злите духове. Бог го бил удостоил с ораторска дарба и той произнесъл пред дошлите при него слово, с което ги призовал да не предпочитат нищо от света пред любовта към Христа. Около мястото, където пребивавал се оформила монашеска общност и свети Антоний станал техен авва, т.е. духовен наставник, игумен.
През 311г. обаче на свети Антоний се наложило да отиде в Александрия, за да подкрепи християните по време на гоненията на император Максимиан, при които пострадал епископа Петър. Но Бог запазил свети Антоний и когато гоненията приключили, той отново се завърнал в манастира.
Докато пребивал в уединение, при него дошъл един военачалник Мартинян. Той дошъл да търси помощ за дъщеря си, която била измъчвана от зли духове. Свети Антоний му казал, че и той е човек като него и вместо да търси неговата помощ да се моли на Бога и ще стане според вярата му. Военачалникът послушал съвета и се помолил на Господ, а когато се прибрал у дома, видял, че тя е оздравяла.
Търсейки по-голямо усамотение свети Антоний се оттеглил в един оазис, където имало вода и финкови палми и се установил там. Монасите от неговия манастир обаче започнали да го навестяват, за да му носят храна. Затова той направил малка градина, в която насял жито и зеленчуци, за да може да не затруднява монасите да му носят храна, а също да нахрани тези, които отивали да го видят.
През 335г. той отново посетил Александрия за да помогне на свети Атанасий Велики в борбата му с арианите.
След като научили за него император Константин със синовете си Констанций и Констант му изпратили писмо. Писмото смутило свети Антоний, защото честта оказвана от властимащите често се превръща в извор на гордост. След известно колебание обаче отговорил на императора, за да не изтълкува погрешно подбудите му и да приеме поведението му за пренебрежение и надменност. В своя отговор, той посъветвал Константин да бъде човеколюбив, да се грижи за правото и за сиромасите.
Свети Антоний доживял до 105 години. Починал на 17 януари 356г.
Запазени са няколко послания на свети Антоний, от които се вижда, че той е умеел да се изразява изящно и е познавал добре Светото писание. По-интересни обаче са описанията на кратки случки свързани с него, отчасти включени в житието му написано от свети Атанасий, други пък намерени в един коптски ръкопис. Те са съставени по подобие на евангелските притчи. Чрез тях кратко и по много достъпен начин са били обяснявани някои въпроси отнасящи се до християнската вяра. Една от тях – за дъщерята военачалника Мартинян вече беше разказана по-горе. Тя показва, че свети Антоний като наставник може да посъветва някого, но какво този човек ще постигне зависи от вярата му и от усърдната му молитва към Господа. Според друг такъв разказ, един от монасите поискал да се помоли за него, а Антоний му отговорил, че ако той самия не се умилостиви и не се моли за Бога, то нито светецът, нито Господ ще се умилостивят към него.
Според един друг пък разказ, ловец видял свети Антоний и монасите да си почиват и се възмутил, че не са постоянно заети с труд и молитва. Тогава светецът му казал да опъне докрай тетивата на лъка си, а ловецът отговорил, че ако го направи, то тя ще се скъса. Антоний му обяснил, че същото е и с хората – ако се изисква прекалено много от тях, те след като го изпълнели щели да бъдат напълно сломени. Това показва, че човек трябва да бъде умерен и благоразумен, защото невъздържаността дори към това, което изглежда добро и полезно лесно може да се окаже път към изкушенията.
В друга случка пък се разказва за млад монах, който раздал имуществото си, но оставил малко от него за себе си. Като разказал за това на Антоний, светецът му предложил да иде в селото, да купи месо и да се покрие с него. Монахът направил това, но като тръгнал от там кучетата и птиците го нахапали, за да си откъснат от месото по него. Тогава, свети Антоний му казал, че тези, които искали да се откъснат от света, но оставяли нещо от него, били разкъсвани душевно от демоните по същия начин.
Един от разказите се отнася до въпросът за наказанието и помощта към ближния. Един от монасите бил обвинен в блудство, макар той да отричал. Останалите искали да го накажат. Потърсили съвет на свети Антоний и авва Панфутий. Панфутий разказал една притча, за един човек който бил затънал в блатото до коленете, а тези, които се опитвали да му помогнат направили тъй, че той затънал до шията. Свети Антоний го похвалил и казал, че именно човек като Панфутий е способен да лекува и спасява душите. Този кратък и лесен за разбиране разказ се основава на думите на Иисус, че той е рибар, който е дошъл да спасява.
На иконите свети Антоний е изобразяван в монашеско облекло, а в ръката си държи отшелническа Т-образна патерица и свитък.
В западноевропейското изкуство тази патерица понякога се изобразява като висок Т-образен жезъл. Той е бил наричан също „кръста на свети Антоний” и е бил символ на монасите от ордена носещ неговото име – бил изобразяван със светлосин цвят върху черните им мантии. Други западноевропейски атрибути на свети Антоний са църква, огън, звънец и прасенце. Църквата, която държи в ръката си напомня, че той е създател на монашеството. „Огънят на свети Антоний” напомня, че той помага за излекуването от заразни болести. Звънецът символизира просенето на милостиня от монасите. За прасенцето има различни виждания. Според едни първоначално то е било символ на лакомията, с която се е борил свети Антоний. Според други е свързано с обстоятелството, че монасите от Антониевия орден отглеждали прасета. Най-вероятно обаче е свързано с обстоятелството, че прасетата, които по някаква причина не били заклани на Коледа се колели по това време. У нас също е прието на Атанасовден да се коли прасе, ако това не е станало на Коледа, но пък предния ден - на Антоновден не е разрешено да се яде свинско, защото щяла да се разсърди Лелята. Изглежда оттам се е появило и схващането, че свети Антоний закрилял прасетата, тъй като и те били Божа твар и затова трябвало да се оставят да живеят.
След като мощите на свети Антоний били открити, първоначално около 529г. били отнесени в Александрия, след това около 623г. в Цариград, а от там през 980г. в абатството „Свети Антоан” във Виен, Франция.
Житието на свети Антоний написано от свети Атанасий Велики било преведено на български език от презвитер Йоан през Хв.