ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
АТАНАСОВДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Свети Атанас, икона от РИМ-Бургас
Свети Атанасий Велики бил
архиепископ на Александрия. Той бил сред духовниците, които се противопоставили
на арианската ерес.
Свети Антоний Велики и свети Атанасий
Велики били приятели, макар първия да избрал пътя на отшелничеството, а втория
станал архиепископ. Заради това, а тъй като празниците им са един след друг в
българския фолклор личностите на двамата са свързани. Много от обичаите за тези
два дни са смесени.
Според народната приказка от Тревненско свети Антоний
бил майстор-ковач, а свети Атанас му бил чирак. Един ден, когато желязото било
нагорещено и готово за обработка, дяволът скрил клещите. Свети Антоний започнал
да се кара на чиракът си, че е загубил клещите. Тогава свети Атанас взел с ръка
нагорещеното желязо, сложил го на тезгяха и започнал да го чука и обръща, все
едно имал клещи у себе си.
В Прилеп и Трявна ковачите празнуват на Атанасовден. В Трявна обаче, ковашко-циганският еснаф
празнувал на Антоновден. В Прилеп на Атанасовден празнували също кантарджиите, а Малко Търново -
шивачите. Коваческата традиция е резултат от
свързването на трите празнични дни – 16, 17 и 18 януари в един верижен
празничен цикъл. Тъй като на първият от тези дни е Поклонение на честните
вериги на св. Петър, то трите дни са известни като Южници-верижници.
По нов стил Атанасовден се
пада в началото на втората половина на януари, а по стар стил се е падал на 31
януари. Затова празникът се свързва с края на зимата и идването на лятото.
Според народните поверия когато светците си делили небето и земята на свети
Атанас се паднали снеговете и ледовете. Когато дойдел празникът му, той се
обличал в копринена риза и само по нея се изкачвал на планината и започвал да
вика: „Иди си зимо, да дойде лято!”. И зимата
започвала да се стяга да си ходи, а лятото се приготвяло да пристига.
В Трявна за Атанасовден се
приготвяло коливо.
На Атанасовден се спазвали и
обичаи свързани с борба с чумата. В село
Подвис на този ден кукували, т.е. лекували от чума овните. Това ставало, като
се заколвал овен насред селото и от него се правел курбан. В село Колибите,
Троянско вярвали, че на този ден се раждала чумата; затова месели хляб и
заколвали черна кокошка.
За Атанасовден също се
правели пресни питки, мажели се с мед, бодели се отгоре със стрък босилек и се
раздавали за здраве.