ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

НАРОДНИ ОБИЧАИ ЗА СУРВАКИ И ВАСИЛЬОВДЕН

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

Вечерта срещу Сурваки е Втората къдена вечер след Първата – Бъдни вечер. На втората къдена вечер се прекъдяват погача, млин (на някои места правят тутманик, зелник или булгурник) и свинска глава.

Погачата е обреден хляб, но той не е квасник, а прясна пита, която е нашарена само с вилица или острие. В Панагюрище жената, която е месила питата преди да си измие ръцете докосва плодните дървета, за да дават много плод и кошерите, та пчелите да дават много мед.

Баницата се прави от точени кори, между които има сирене, яйца и мас, а на някои места и с пръжки.

Тутманикът се прави от тесто, което се меси със сирене, яйца и мас, а после се разплесква като пита.

Зелникът се прави с точени кори и зеленчуци като зеле, спанак, праз, киселец и други зелени листа, откъдето иде наименованието зелник. Това е представителна баница, чието приготвяне е по-специфично. То трудно може да се направи с готови кори и затова е за предпочитани да се разточат от тесто. Корите се разточват по-големи от тавата. Отдолу се редят една след друга три кори, като се ръсят с мазнина, сирене и извара. След това в средата се изсипва зеленината задушена с яйца и кисело мляко, като се оставя място в тавата за да се сложи там навита кората, която при нареждането е останала около тавата. После отгоре се слагат още две кори, като между тях пак се наръсва мазнина, сирене и извара. След това краищата, които се намират извън тавата се навиват като при витата баница и се нареждат около зелената плънка, така че в тавата да се получат два вписани кръга – в средата от плънката, а около нея навитата кора.

Булгурникът се прави от булгур, който се пържи с яйца и мас, после се слага в тепсия и се пече във фурната. След като се изпече още топъл се полива с вряло масло. Яде се с лъжица.

В баницата, млинът, тутманикът или зелникът се слагат късмети за гадаене – дрянови клончета с пъпки. Дряновите клончета не се ядат, а в по-старо време, когато много от хората не са били грамотни са служели подобно на днешните листчета с написани късмети. Дряновите клончета са с различен брой пъпки, които се наричали за някакъв късмет – здраве, любов, пари и т.н. Освен тях се слагала и пара. Те се разпределят тъй, че да има клонче във всяко парче. Броя на парчетата трябва да не е по-малък от тези, които ще присъстват на празника, а някъде трябвало да има и поне още едно парче, което се нарича за къщата и се гледа по него какъв ще е късмета на дома, т.е. на цялото семейство. Когато парчетата се раздадели, всеки ядял с пръсти, като се стараел да намери късмета си и по него гадае каква ще е за него предстоящата година.

Свинската глава е второто ястие за вечерта. Свинската глава се сварява заедно с краката във вода. На някои места ги ядат така както са сварени (с. Тодовци, Еленско). Другаде пък добавят чесън и като раздробят пачата във водата, в която е варена, след това добавят брашно и сгъстяват като каша. Това е единствения наш народен празник, на който се къди свинско месо.

Освен ястията на масата се слагат също орехи, чесън, кромид лук, мед, а на някои места колят и къдят петел. В с. Марешки Тръстеник, Плевенско колели червен петел. Колели червен петел на прага, като гледали накъде щял да тръгне да скача – ако тръгнел навътре било на добро, ако обаче тръгнел навън било на лошо. В сл. Руслар вместо петел колели кокошка. В с. Клисура варели сърми, но за разлика от коледните, които са постни, то тези се правели с месо и с булгур или с ориз. В с. Марян, Еленско варели жито и след прекъдяването на трапезата хапвали първо от него.

Къденото се извършва от най-стария мъж. Първо се прекъдявала трапезата, а после сградите и останалото имущество. След това сядат на трапезата да ядат. Момите и момците скътавали първия залък и го слагали под възглавницата – когото сънували, че го яде с тях, той щял да им е на късмет. След вечерята трохите се хвърляли в огъня с думите: „Хайде да се ражда вино, жито, коприна и пр.”

Н с. Тодоровци, Еленско нарязвали прескъдения кромид на 12 колелца, които наричали на 12-те месеца. След това на всяко слагали сол и ги оставяли тъй през нощта. На сутринта по тях гадаели кои месеци ще са дъждовни – на които солта се е била стопила щели да са дъждовни, а на които не – щели да са сухи.

Сурвакарите тръгвали след като пропеели първи петли, които показвали, че „глуата доба” е преминала. Глуата доба е времето между полунощ и първи петли, т.е. най-тъмната част от нощта, за което време се смятало, че излизали и бродели злите сили и затова в този промеждутък гледали да не излизат извън дома. Сурвакарите били мъже, като в миналото са ходели женени мъже, по-късно млади момчета, които са били не по-малки от 15-16години. Сега сурвакарите обикновено са по-малки деца и затова обиколката започва по светлата част на деня. Сурвакницата се прави от дрянова пръчка с пъпки. Тя се окичвала с нанизана пукана царевица, орехи, малки колачета и др. под. Клонките се оформяли така, че сурвакницата да прилича на буквата Ф, понякога като 2-3 Ф-та едно над друго. Сурвакарите обикаляли по домовете, сурвакали домакините, като редели различни благословии. От тях днес най-популярна е тази:

Сурва, сурва година,

Весела Година,

Голям клас на нива,

Червена ябълка в градина,

жълт мамул на леса,

Голям грозд на лоза.

Пълна кесия с пали.

Живо, здраво до година,

До година, до амина!

След като се кажели благословиите и минело сурвакането домакините дарявали сурвакарите с кравай, с пари, а понякога със сланина и сурово свинско месо.

Някъде се правело и гадаене с пръстени, като при Ладуването. В котел с вода се пускат пръстените на момите от махалата. Водата престоява през нощта. На сутринта пак се събират момците и момите от махалата, внасят котела и го слагат върху ечемик. Започват да припяват и при всяка припявка се вади по един пръстен от малко момиче, на което очите са завързани с кърпа, та да не вижда чий пръстен вади. Чийто е извадения пръстен, той щял да вземе момъкът или момата, за който се е говорело в припявката. Йеромонах Спиридон пише, че този обичай и по негово време се е правел на Васильовден, тъй че практиката с гадаенето с простените в началото на годината явно е доста стара. Според неговата история Лил или Ладо е бил шестия български крал, който поискал да го почитат като бог. През 588г.пр.н.е. той се отправил срещу Рим, където бил посрещнат Таркиний Лука и двамата владетели се помирили. Според Киевския синопсис (1674г.) Ладо е бил четвъртия славянски идол, който се почитал като бог на веселието и благополучието, затова тези, които се подготвяли за брак му принасяли жертви. Вероятно обичая Ладуване ще е свързан с това славянско божество.