ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

СВЕТИ СИЛВЕСТРИ (КАРАМАНОВДЕН)

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

На 2 януари се почита паметта на римския папа Силвестър І (314–335), който покръстил свети Константин.

В народния календар денят се отбелязва като свети Силвестри или Карамановден. В Източна България на този празник е изпълняван обреда „Ринене.

Обредният хляб за Карамановден се приготвял предварително от квасено тесто, заедно с този за Сурваки. Този хляб се украсявал, като отгоре по края се поставяла тестяна лента околовръст. Тази лента се украсявала по цялата й обиколка с начертаване на зиг-заг, а в заграденото пространство се оформял кръст чрез 5 отпечатъка с щемпела за просфората. Друг вариант на украсата е околовръстната лента да се оформи като огърлица от топчета, в средата на погачата да се оформи дупка (като на кекс), а между тях да се оформят 4 кръста с формата на ръкописна буква Х.

Когато се мръкнело стопанската слагала в чиста шарена торба хляба, бъклица с вино, наденици, варено или печено свинско месо, или сланина и пари вързани в шарена кърпа.Това се внасяло в обора, където е впрегатния добитък и торбата се окачала на гвоздей. От Бъдни вечер до Карамановден оборът не се чистел.

Вечерта момците правели чети от по 3-5души, които обикаляли и чистели оборите. Тези чети се разпределяли по махали. Вечер те обикаляли къщите и почиствали оборите, а торът изхвърляли на купа. Когато свършели взимали торбата. Като излизали от къщата, риначите пеели:

Благодарим на тая къща,

Да се прелива и пресипва

сребро, злато и жълто жито,

жълто жито, руйно вино,

мед и масло до амина.

Като обходели селото си правели гощавка с това, което имало в торбите, които били събрали.

Докато риначите обикаляли и чистели, стопаните не трябвало да излизат навън и да виждат кои чистят обора.

Когато в четата имало момък, който ухажва някоя мома, то той връщал след това на стопаните бъклицата пълна, а кърпата задържал за себе си. Ако оборът на момата бил почистен от друга чета, то тогава този, който ухажвал момата откупувал бъклицата и кърпата.

Ако обаче някоя от момите се била държала високомерно и лошо с някой момък, то тогава риначите правели пакост. След като си заминела четата, която била почистила обора им, те взимали събраната на купа тор и я внасяли в обора, като понякога взимали и от комшиийския за да стане повече. Тъй като стопаните не излизали тази вечер, то те не могли да разберат кой го е направил. Пакостниците обаче разгласявали и било голям позор за момата, чийто обор са напълнили. Тогава родителите се карали на момата, защото се държала с момците високомерно и неуважително.

Към празниците и събитията на 2 януари >>>