ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА БОГОЯВЛЕНИЕ (ЙОРДАНОВДЕН)
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Богоявление – миниатюра от Четириевангелието на цар Иван Александър
Празникът Богоявление се е отбелязвал с особена тържественост от българските царе. През 1235г. на Богоявление в Търново гостувал първия сръбски архиепископ свети Сава. В неговото житие написано от Теодосий е разказано за отбелязването на този празник в българската столица: „Когато настъпи светлият и велик празник на божественото Богоявление, царят [Иван Асен ІІ] и блаженият патриарх [св. Йоаким І], които оказваха предпочитание на светеца[св. Сава І], го помолиха в навечерието на Богоявление да отслужи света служба, а в самия ден пък патриарха щеше да служи. Светецът послуша царя и патриарха. И в навечерието на Богоявление отслужи светата служба. И дойде до светата купел, която е в кръщелното помещение и четеше на водата молитвата на освещаването. И когато започна кръстообразно да осветява водата, разделяше се водата в купела и пак се събираше. Когато царят и присъстващите видяха това чудо, прославиха Бога, който беше с тях. Светецът освети и просвети с осветената от кръщението и кръвопролитието Христова вода царя и всички присъстващи. И след като заедно с царя и патриарха бяха сътрапезници, се прибра в покоите.”.
През 1260г. като гост на цар Константин Асен Тих на тържествата по случай Богоявление е присъствал изтъкнатия византийски държавник и историк Георги Акрополит, който накратко е разказал в своята история за събитието: „Аз отидох прочее при него и прекарах там няколко дни. Защото тогава се случиха Христовите празнични дни – Рождението и Кръщението. В този ден на Кръщението българските владетели празнуват най-бляскаво и тогавашния български владетел Константин желаеше да бъда и аз при тях и да бъда зрител на това, което става. Като изпълних дадените ми нареждания, аз излязох от Търново и отидох при императора в Нимфея.”.
В годините на турското робство макар честването да било по-скромно, то все пак не било лишено от тържественост и празнични обичаи. Празникът на светото Кръщение Христово освен с по-известните днес имена Богоявление (превод от гръцкото Теофания) и Йордановден, бил наричан също Водици, а в Прилеп – Мъжки водици.
Вечерта преди Богоявление е била Третата и последна къдена вечеря след тези на Коледа и Васильовден. На трапезата се слагал хляб, който бил направен от смес от пшеничено и просено брашно. Тази пита нямала специална украса за празника, но в нея се слагала сребърна пара, та за трети път след Коледа и Васильовден да се види на кой ще се падне късмета. Туй се правело заради народното вярване, че всичко трябвало да се прави по три пъти. На трапезата се слагали още джуркан фасул, варено зеле или сарми, орехи и вино. Всички тези ястия били постни. Прекъдяването на трапезата се правела от най-възрастния мъж в дома. След прекъдяването на празничната трапеза домакинът разчупвал питката. В село Петково преди разчупването той казвал: „Ломите за Господа, за света Богородица и за Светия кръст! Да ни дават здраве и живот! Да ни помага! И до година със здраве и берекет да дочакаме този ден!”.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба (т.е. след полунощ) небето се отваряло и което човек си пожелаел, щяло да му се изпълни. Затова в миналото оставали до след полунощ за да си пожелаят нещо.
Има и една весела приказка за този обичай: Един човек останал до след полунощ за да поиска пари. Небето се разтворило, но той тъй като се лакомил много за парите се объркал и вместо да каже” Боже, дай ми шиник жълтици!”, казал: „Боже дай ми шиник глава!” – и Бог изпълнил желанието му.
На самия празник Богоявление в храма се извършва тържествена служба при която се освещава вода, с която свещеника поръсва богомолците, а след това от нея се раздава за да се поръси и по домовете. От тази вода се запазва, тъй като се счита, че осветената в този ден вода е най-лековита.
На този с тържествена литийна процесия свещеникът отива до някой дълбок водоем и там хвърля кръста. Този, който успее да хване пръв кръста получавал награда. А освен това се вярвало, че ще е здрав през цялата година. Ако замръзнела китката на попа се е вярвало, че ще има голям берекет през годината.
На този ден измивали в реката съда, с който е правено къденето през трите къдени вечери, а също хвърляли три парченца от бъдняка.
На този ден домашните икони се отнасяли на реката и се потапяли, а всички момичета измивали лицето и ръцете си.
Вярвало се, че какъвто вятър духал през този ден, такъв вятър щял да духа през цялата година.
На този ден се е извършвал обичаят хаскане или къпане. Около 5-6 души обикалят по къщите да къпят. Всеки трябва да се откупи, а ако не искал го улавяли, отнасяли го на реката и го окъпвали. Със събраните пари купували вол, вино и др. Волът го заколвали, сготвяли го и от него давали на всички. Ако останели пари ги давали на черквата.
На някои места на този ден взимали участие и водичарките, а на други те се включвали в празненството за Ивановден – Женски водици. Водичарките били малки момичета под 9 години, които когато свършвала празничната служба заставали пред вратата на храма, разтваряли престилките си и започвали да пеят песни, а излизащите хвърляли пари в престилките им. Пред храма вочарките пеели:
Пред църковните врата;
Она страна огън гори,
Вятър вее, не го засилва,
Роса роси, не го гаси.
Не ми било силен огън,
току била Бога майка,
Сина носи на кръщене,
да го кръсти свети Иван.
След като хората излезели от храма водичарките тръгвали по домовете и пеели пред вратите им:
Стани нине, домакине!
Дома ли си, али не си?
Ако спиш, разбуди се,
ако пиеш весели се,
Че ти идат мили гости,
Мили гости водичарки.